Филм за промиване на мозъци

"Град на мечти" е актуалният български документален филм, чиито създатели и продуценти упорито търсят най-прекия път, за да го представят в комерсиалните салони на София и в оцелелите киносалони в нашето пазарно съвремие. Режисьор на филма е Светослав Драганов, продуцент е журналистката на "Нова телевизия" Галя Щърбева, а главен оператор - Петко Гюлчев. "Град на мечти" е заснет с подкрепата на Националния филмов център и копродукция на БНТ. 
"Това е филм за Димитровград и за героите от първите редици от миналото и сега. Димитровград е първият социалистически град, построен с потта и кръвта на хиляди бригадири и работници. Създаден, за да бъде символ на социалистическата идея, днес той е паметник на една отминала епоха и родно място на поп фолка - силиконовата поезия на нова България" - е написано в анотацията за лентата.
Всъщност основният замисъл на създателите на този филм е да бъде внушено в духа на днешната конюнктура, че 40-те години на ХХ век, когато "се наливаха основите" на социализма в България, със силата и дръзновението на цялата ни нация, с доброволния труд на десетки хиляди бригадири, са само една провалена утопия, след която днес процъфтява безвкусното, аморалното и пошлото. Този град, изникнал върху крилете на ентусиазма, днес е люлка и инкубатор на чалгата в нейния най-примитивен вариант. Някогашните позитивни съзидатели на града, носещ името на ръководителя на БКП и герой от Лайпциг Георги Димитров, са противопоставени на днешните техни потомци, чиито стремежи, представени манипулативно и тенденциозно от кинаджиите, опират в нашето капиталистическо съвремие до стремежа за бързо и безскрупулно забогатяване на всяка цена, до игралната рулетка, наречена български поп фолк.
Зрителите на "Град на мечти"се въвличат съвсем целенасочено в тезата, че разработената в нашето недавно промишленост, плодотворното и добре организираното селско стопанство, разгърнатата инфраструктура, хуманното отношение към човека, създадени с труда и с ентусиазма на социалистическите хора, са били утопия, чиито плодове днес са чалгата и покварата. А пък Димитровград, завладян от порочната мания за бързо забогатяване на всяка цена, е представен като обобщен образ на България.
Не, драги манипулатори на съвременното поколение. Концепцията ви е некоректна и промиваща мозъците на днешните млади хора. Построеният от социализма Димитровград наистина е град на мечти, но без нечистия подтекст, който вие сте вложили във филмчето си. Жилищните му квартали от онази вдъхновена епоха, комините му, улиците му са наследство все оттогава. Чалгата и порочността са рожба не на онази епоха, а на днешното родно капиталистическо производство, наложило в цялата страна своя патент след 10 ноември 1989 г. Тази прожекция не може да скрие жалкото превъплъщение на капитализма в нашата страна, от което ескалираха какви ли не пороци, които за съжаление намериха място в обърканата душевност на все повече обедняващия и изправен пред драмата на демографското си оцеляване български народ.
Основите на този "град на мечтите", рожба и символ на социалистическа България, започват да се наливат преди 65 години, на 10 май 1947 г. Смелото начало поставят 40 младежи. Техният пример скоро е последван от хиляди млади доброволци, които идват от цялата страна. Формирано е младежко бригадирско движение. Градът е основан на 2 септември още през същата година с указ на министър-председателя и водач на БКП Георги Димитров, като са свързани селата Раковски, Мариино и Черноконево.
Всеки от поколението на онова време помни добре, че в построяването на този град е вложен уникален масов ентусиазъм. Броят на онези млади хора, които се включват в изграждането му с доброволен труд, достига 50 хиляди души, пристигнали от 963 български градове и села. Част от тях стават и негови жители. Това бяха поети по душа, които с доброволния си труд прославяха България. Впрочем по онова неспокойно време младите хора, обединени в бригадирско движение, превърнаха цялата своя родина в трудова площадка, по свое желание и с помощта на държавата. Но днес се прави всичко възможно онова мислене и онова отношение към България да не станат мислене и отношение на новите поколения.  
Изразител на ентусиазма става легендарната бригада "Млада гвардия", работила по изграждането на Димитровград от 1948 до 1950 г. През този период тя е построила десетки нови жилища. Нейният девиз е: "Ние изграждаме града, градът изгражда нас!"
Димитровград е неповторим със своята история и архитектура и с право би могъл да претендира за емблематично място в историята на България. Строен е като по учебник за архитектура, спазени са нормите от римско време и принципите на съвременното градоустройство. Първият социалистически град е проектиран многофункционално, с оптимален за времето си урбанистичен проект. Сега се работи усилено по идеята Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта е градоустройствените, архитектурните и парковите ансамбли от 50-70-те години да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура градът е поканен да участва в европейския проект за туризъм сред социалистически обекти, чийто маршрут включва 15 града.
Филмът "Град на мечти" е опит да бъдат напълно обезличени за поколенията онези чисти мечти, с които започна изграждането на Димитровград през 1947 г., да бъдат примирени и претопени в опошлената деградация на капиталистическото съвремие. Лъжете се, господа, този ентусиазъм не беше утопия, каквато искате да я изкарате сега. Той беше реалност. Дано не успеете да пречупите съвсем онзи ентусиазъм, който се помни и още е брониран здраво в гърдите на мнозина наши сънародници, за да се предаде той на днешните и идните поколения, които може би ще успеят да спасят и да променят загиваща сега България.