Филантропи

Ако не беше тъжно, сигурно щеше да бъде много забавно да следим икономическата мисъл на платените клакьори на властта, когато обясняват как трябва да се решават в комбинация икономически и социални проблеми. Вчера тези клакьори, за които специално трябва да бъде учреден държавен орден "Лошото ченге", за кой ли път обясниха какви лекарства са нужни за тежката болест БДЖ. Най-напред, разбира се, рязане на доходи и съкращения. Много и бързо. След това трябва много спешно да бъдат продадени "Товарни превози". Сигурно тези превози са много губещи и на опашка ще се наредят едни капиталисти-филантропи, които сън не ги лови да избавят държавата от тежките загуби. Трето, много спешно трябва да бъдат отдавани на концесия определени гари. Например Емил Хърсев искал да вземе на концесия гара "Подуяне", но държавата най-безотговорно не му обърнала внимание. Тя не само трябва да му даде "Подуяне", защото финансистът иска да изгуби едни пари, помагайки на България. Държавата трябва да намери стотина Хърсевци, а защо не и хиляди и да им даде всички гари на концесия. За да губят пари на ползу роду.
Това, че нещата могат да бъдат решавани много по-плавно, с много по-голямо разбиране на проблемите на железничарите, изобщо не е в дневния ред на управляващите. И заем може да се вземе, но няма как, след като думата "заем", за разлика от всички бели държави, е мръсна дума за нашата такава. У нас "реформа" означава сатър, остър и бърз. Колкото повече глави отсече за минута, толкова е по-прогресивен. Всичко друго е социализъм.