Европа на две скорости

Д-р Радослав Радославов

Приемането на Пакта евро плюс (известен като пакта за конкурентоспособност и сближаване) и приобщаването ни към него като страна-кандидатка за влизане в еврозоната, провокира общественото мнение и предизвика многобройни противоречиви реакции сред политически дейци и експерти. Всъщност истинският дебат "за" или "против" пакта започна едва след новината за влизането ни в новата европейска инициатива.
Липсата на широко обществено обсъждане и политически консенсус за осъществяването на такъв важен политически, икономически и социален акт е тревожно и притеснително обстоятелство дори за екстремалните български условия, което породи и ще поражда много обществени напрежения и тревожни въпроси без задоволителен отговор. Изразената от премиера позиция при светкавичното ни вписване като държава в акция за спасяване на еврото все още

няма еднозначна и категорична подкрепа

от българското общество. Пактът засилва централизацията на надзора на банковия и публичния сектор и цели по-тясно интегриране на икономическата и валутната политика на ЕС.
Подобряване координацията на икономическата политика обаче е преди всичко на основата на рестрикциите, макроикономическото равновесие и финансовата стабилност. Дейността на пакта се крепи на четири основни принципа:
1. Засилване на икономическото управление в ЕС в създаването на нова добавена стойност.
2. Общоевропейски действия в приоритетни области, които са от съществено значение за насърчаване на конкурентоспособността и сближаването.
3. Приемане на конкретни национални задължения чрез годишни програми за реализация на пакта.
4. Доизграждане на единния европейски пазар, който е "ключът към повишаване на конкурентоспособността" в ЕС.  
Кои са плюсовете?
Участието на страната ни в Пакта евро плюс ще спомогне за ускорената модернизация на националната икономика и държавните институции;
Пълноценно участие на България в единното пазарно пространство на Европейския съюз и извличане на непосредствени политико-икономически ползи от това присъствие, за преодоляване на своеобразната изолация, присъща за малките, периферни държави в съюза;
Реформиране пазара на труда и намаляване данъчната тежест върху доходите от труд, което ще има благоприятно влияние върху социалния и професионален статус на работниците и служителите;
Падане на лихвените проценти по кредитите и достигане на по-благоприятните нива, подобни на тези в Германия и Франция;
Повишаване конкурентоспособността на икономиката, надзорът, устойчивостта и стабилността на публичните финанси и финансовата система; 
Насърчаване и развитие на конкуренцията, образователните системи, развойната дейност и иновациите;
Намаляване на бюрокрацията на различните управленски нива в държавата, подобряване на бизнес средата и инфраструктурата.
Освен плюсовете обаче

не са малко и негативите

които повечето експерти считат за безспорни:
    Пактът евро плюс навлиза в "територии, които са изключителна национална компетентност и отговорност, като сферата на труда, заплащането и социалната защита. Тези територии са и гарантирана регионална компетентност в децентрализираните страни-членки. Този подход поставя на голямо изпитание основния принцип на функциониране на Европейския съюз - принципа на субсидираността, който по своята дълбока същност означава управленските решения да се взимат колкото може по-близо до мястото на възникване на съответния проблем - в противовес на тенденцията за самовъзпроизвеждане и самолегитимация на бюрокрацията на централно европейско ниво;
Предлаганите инструменти за постигането на конкурентоспособността и конвергенцията са вътрешно противоречиви и несъвместими:                                "високата производителност на труда с ограничаване на разходите за труд, запазване автономността на социалните партньори в колективното договаряне със засиления натиск върху обществения сектор, свободен избор на политически действия за всяка държава-членка със "задължителните" препоръки за възможния пакет от мерки от европейските институции в Брюксел;
Замразяване растежа на доходите от труд и от системите за социална защита поради несъответствие между необходимата производителност на труда на единица продукция и ръста на работната заплата в България, което недвусмислено ликвидира наивните обществени очаквания за бързо, догонващо увеличение възнаграждението на наетите и доближаване на европейските стандарти;
Преразглеждане на нормативната уредба за определянето на заплатите и, ако е необходимо, промяна степента на централизация в процеса на договаряне;
Ограничаване на схемите за ранно пенсиониране и адаптиране пенсионната система към националната демографска ситуация чрез увеличаване на възрастта за пенсиониране;
Страни-членки с различна икономическа ситуация, различна история и национални традиции  се третират еднакво

с едни и същи икономически инструменти

В подписания текст на пакта е предвидена координация и синхронизация на икономическата, данъчната и бюджетната политика единствено между националните ръководство и европейските институции, като в него няма и намек за някакво, дори символично, участие на регионите в страните с развито регионално самоуправление, запазване на тяхната относителна автономност при събирането на регионалните данъци и такси, които трябва да им позволят ефективно и качествено да реализират правомощията си като регионални образувания. До този момент не е ясно как ще бъде извършено и съвместяването на пакта с прилагането на принципите на многостепенното управление,  подкрепяно от Комитета на регионите.
Ангажирането на енергията и ресурсите на различните управленски нива би предопределило по-добра участ за стратегия "Европа 2020" спрямо  провалилата се Лисабонска стратегия. Това е мнението на много привърженици на регионалното самоуправление - най-добре изразено чрез думите на председателя на Комитета на регионите Мерцедес Бресо.
Пактът за конкурентоспособност и сближаване поставя и много въпросителни относно бъдещето на

политиката на доходите в България

Обвързвайки увеличението на работната заплата с пропорционалното увеличение на производителността на труда, в страната ни ще бъде поправена една историческа несправедливост към хората на труда. В годините на прехода производителността на труда у нас значително изпревари ръста на работните заплати. Международните измерения на производителността на труда ни обаче са много ниски - $15,3 на час (2009 г. при средни стойности  $42,6 за Европейската общност и над $70 за водещите страни в съюза). България е на последно място по производителност на труда не само в ЕС, но и сред т.нар. развити икономически страни и това поражда очевидната невъзможност да продолеем в обозримо бъдеще огромната си изостаналост в областта на доходите спрямо водещите европейски държави. Именно затова догонващото увеличение на доходите ще си остане поредното политическо пожелание без наличието на пораждащото го ускорено икономическо развитие.
Ускореното икономическо развитие обаче не може да бъде резултат на водената в момента политика на икономически рестрикции с акцент върху макроикономическата стабилност. То може да се състои единствено при провеждането на друга, алтернативна икономическа политика, основана на засилване

ролята на държавата в реалната икономика

чрез ефективни и ефикасни регулации, засилване на потребителското търсене и предлагане,  внедряването на върхови технологии, овладяването на нови пазарни ниши в световното разделение на труда, повишаване квалификацията на работната сила и др.
За реалното осъществяване на догонващото икономическо развитие и рязкото увеличение на работните заплати са необходими още два много важни елемента - компетентно и почтено, отговорно политическо управление, провеждащо експертна политика в името на националните интереси, както и много солидни финансови инжекции отвън. За  опитните участници в политическия и обществения живот, научени от времето да дешифрират безпогрешно всякакви пропагандни клишета, е ясно, че дори при оптималните опции за политическо управление това няма да стане скоро. Популизмът в политическия живот няма никакво намерение скоро да отстъпи своите завоювани територии. 

Незабавното повишаване на доходите

като израз на нова политика по доходите в рамките на възможното, с точни финансово-икономически разчети, е неизбежно и необходимо, защото обедняването на голяма част от българския народ е достигнало катастрофални измерения. Това е и единственият начин да се задържат качествените трудови ресурси, особено по-младите хора. Ако това не се случи, икономическата миграция ще продължи да нараства лавинообразно и това ще се отрази негативно на цялата икономика.
Високата цена на членството на страната ни в еврозоната след решението за участието ни в Европейския механизъм за стабилност (спорът между управляващи и опозиция е за поетите гаранции от държавното ни ръководство в размер от 3 до 6 млрд. евро) и ниската степен на усвояване на средствата от европейските структурни фондове неминуемо ще засилят евроскептицизма в България. В публичното пространство вече бяха направени предложения за преразглеждане правилата и критериите за плащания на страните-членки, ако това е наистина възможно и има съответната политическа воля.
Прилагането на пакта неизбежно ще доведе до

консервативна промяна на европейския социален модел

и на социалните модели в страните-членки,  въпреки техните усилия и декларирани стремежи. Абсолютизирането на ефективността на пазарния сблъсък между развитите и изостаналите страни-членки ще доведе до появата на още по-големи социално-икономически диспропорции в съюза, което, за съжаление, ще докаже правотата на привържениците на възгледа за "Европа на две скорости".
Действията по прилагането на Пакта евро плюс едва ли ще позволят на ЕС в следващото десетилетие да се намеси решително в световната икономическа надпревара, за да претендира за лидерски позиции, подобни на тези в Лисабонската стратегия, отчитайки засилващата се преднина в  икономическото развитие на Китай и САЩ и  доближаването до стандартите на Индия, Бразилия и страните от Югоизточна Азия.