Една векове таена омраза

"По-лесно камила ще мине през иглено ухо и богатият ще влезе в царството небесно, отколкото политикът да свали маската си."

Джеймс Колфийлд (1764-1826) - английски писател

Конфронтационните акции понастоящем на властите във Великобритания спрямо Руската федерация, породени - според техните официални изявления - от случая "Скрипал", съвсем не са инцидентни, а отразяват една трайна външнополитическа тенденция с повече от столетна давност.

За своето нападение срещу Съветска Русия империалистите от Великобритания, Франция и Съединените американски щати се подготвят още от първите дни на октомврийската революция през 1917 г. През декември същата година правителствата на Великобритания и Франция, със знанието и съгласието на САЩ, сключват тайно споразумение за разделяне на сферите на военни действия: Франция се заема с борбата против новоустановената съветска власт в Украйна, Крим и Бесарабия, а Великобритания - на Дон, Кубан и Кавказ. С подкрепата на Франция, Великобритания и САЩ през януари - февруари буржоазно-чокойска Румъния заграбва Бесарабия.

След сключването на Брест-Литовския мирен договор между Германия и Съветска Русия (5 март 1918 г.), когато рухват надеждите на държавите от Антантата, че ще успеят да задушат младата съветска република с помощта на германската армия, американските, английските и френските империалисти извършват през пролетта на 1918 г. десант на техни армейски подразделения в Мурманск, а японските империалисти, пък после американските и английските, стоварват войски във Владивосток.

Държавите от Антантата 

коварно използват против съветската власт

чехословашкия корпус в Русия. По време на Първата световна война от пленени и доброволно преминали на страната на Русия чехи и словаци беше сформиран корпус, който наброява повече от 40 000 души. Редническата маса на чехословашкия корпус не желае да вдига оръжие срещу съветската власт. Но враговете на новата работническо-селска власт в Съветска Русия от Антантата се споразумяват с командването на корпуса за съвместни действия. Командването измамва войниците, като разпространява провокационния слух, че съветското правителство възнамерявало да ги предаде на Австро-Унгария. В края на май 1918 г. започва бунт. Към бунтовниците се присъединяват няколко хиляди белогвардейци измежду руските офицери, генерали и казашка върхушка. Метежниците стават внушителна сила - 60 000 добре въоръжени войници и офицери. Едно сравнение - понастоящем цялата българска армия наброява 45 000 души редови състав.

Докато японските и американските войски помагат на чехословашкия корпус и на белогвардейците да завземат Владивосток, английските империалисти нахлуват в Туркестан и окупират част от неговата територия. В Закавказието англичаните заедно с белогвардейците завземат Баку и арестуват ръководителите на съветската власт в Азербайджан, между които такива забележителни дейци на комунистическата партия като С. Шаумян, П. Джапаридзе, М. Азизбеков, И. Фиолетов и Я. Зевин. По указание на английските интервенти те са сред разстреляните 26 бакински комисари. В Азербайджан империалистите от Великобритания укрепват контрареволюционното правителство на мусавистите, в Грузия - на меншевиките, а в Армения - на дашнаците.

През лятото на 1918 г. английският дипломатически представител в Съветска Русия Локарт с участието на френския посланик Нуланс и на американския - Френсис, организират заговор, в който участват разузнавателните служби на всички империалистически държави. Заговорниците възнамеряват да арестуват целия състав на Совнаркома (Съвета на народните комисари, т. е. министерския съвет на Съветска Русия), като непременно ликвидират физически Владимир Илич Ленин. Но на 2 септември 1918 г. Върховната чрезвичайна комисия (ВЧК), ръководена от Феликс Едмундович Дзержински, нанася съкрушителен удар на агентурата на интервентите. Ликвидиран е заговорът на английския посланик Локарт, останал известен в историята като "заговорът на тримата посланици".

В своите анализи на историята на международната намеса в работите на съветската страна Владимир Илич Ленин пише: "Първият етап, естествено по-достъпен и по-лек за Антантата, беше нейният опит да се справи със Съветска Русия с помощта на собствените си войски."

Империалистите засилват своята помощ 

и за вътрешната контрареволюция. През ноември 1918 г. английските интервенти поставят в Сибир за "върховен управител" на Русия царския адмирал Колчак.

Съветското правителство, нееднократно изразявайки протест против интервенцията, предлага на държавите от Антантата да бъде сключен мир. Но интервентите не обръщат внимание на съветските предложения. Те решават на всяка цена да съборят съветската власт в Русия.

Още през декември 1918 г. настъплението на интервентите и на белогвардейците на Южния фронт е спряно и в началото на януари 1919 г. е предприета контраофанзива на Червената армия. Войските на Южния фронт разбиват Донската армия.

С цел да отвлече силите на Червената армия от южното направление Антантата предприема удар на север. Адмирал Колчак прехвърля значителни сили на северния участък на Източния фронт, за да се съедини приблизително в района на Перм-Котлас с английските и американските отряди и в единен фронт с тях да настъпи срещу Москва. Белогвардейците успяват да нанесат поражение на 3-та съветска армия и в края на декември да завземат Перм.

Навсякъде в окупираните територии на Русия интервентите налагат нечуван терор. Десетки хиляди работници и селяни, които оказват и най-малка съпротива, биват унищожавани безпощадно. На север окупаторите създават каторжни затвори начело с палачи, специално докарани от колониите. В затворите на интервентите на остров Мудюг и на Иоканга на север е установен режим на неописуеми зверства и чудовищни изтезания.

Но противниците на Съветска Русия не успяват да осъществят своя план за унищожението на работническо-селската власт. 

Под натиска на въоръжените сили на съветската власт отчаяно се вкопчва в илюзорни шансове да оцелее и генерал А. И. Деникин - "главнокомандващият" силите на контрареволюцията в южната част на страната. В търсене на спасение Деникин призовава войниците под негово командване да се борят със съветската власт "докрай", обещава "широка автономия" на казаците, "земя на селяните и трудовото казачество", съгласява се даже да извърши "демократизация" на своя режим. Всичко това е провъзгласено под указанията на генерал Холман - ръководителя на английската мисия при деникинския щаб.

Но всичко е напразно. Руският народ отказва да поддържа генерал Деникин. Въпреки усилията на неговите английски покровители цялата дейност на т. нар. "Южноруско правителство" се ограничава с издаването на неговата програмна декларация. На 22 март 1920 г. Деникин е принуден да предаде командването на своята армия на генерал барон П. Н. Врангел и заминава в чужбина.

Преди това, в края на 1919 г., частите на Червената армия под командването на Михаил В. Фрунзе преминават в настъпление против английските и белогвардейските войски в Закаспийската област на Туркестан. На 6 февруари 1920 г. те завземат Красноводск - последната крепост на интервентите в Закаспийския район.

Великобритания води безмилостна борба 

срещу съветската власт не само на бойното поле. След октомври 1917 г. Германия прави опит (с турска помощ) да завладее бакинската петролна област, но след капитулацията й там се появяват англичаните, като издигат високо знамето на петролната компания "Роял Дъч Шел". Но когато акостиралите в пристанището на Баку английски кораби виждат щурма на Червената армия, те се оттеглят обратно. Преди обаче белогвардейците да се оттеглят окончателно, инженерите на "Роял Дъч Шел", по нареждане на шефа на компанията Хенри Детердинг, извършват крупен саботаж. Те взривяват голяма част от трасето на огромния петролопровод, а нефтените кладенци запълват със стоманобетон.

Много ловък бизнесмен, Хенри Детердинг обаче е твърде невеж в политическите прогнози. Заслепен от омразата си към съветската власт, той е твърдо убеден в нейния провал. Затова заминава за Париж и срещу злато изкупува кавказките петролни акции на избягалите във френската столица руски аристократи и капиталисти.

В казиното на съдбата залогът на Хенри Детердинг не печели - вложеното злато се оказва загуба проба 999. Отдал се изцяло на своята фикс идея да събори съветската власт, той напълно пренебрегва направеното му от съветското правителство предложение за сключване на взаимноизгодно споразумение. Неговата стратегия е: "Всичко за победителя!"

На поражението на подкрепяните и от Великобритания белогвардейци Х. Детердинг реагира с ожесточен гняв и през следващите години сляпо подкрепя всички противосъветски политически ходове. Първият опит е по време на международната конференция в Генуа през 1922 г. На това съвещание за пръв път присъстват представители на съветската дипломация. В действителност те са поканени, за да бъдат принудени по някакъв начин да изпълнят предложенията на капиталистите, свързани с петролните им интереси. Въпреки че от страна на съветското правителство са направени няколко компромисни предложения към представителите на държавите, присъстващи на конференцията, под натиска на Хенри Детердинг те са отхвърлени.

Успоредно с икономическата война 

Хенри Детердинг крои планове и за директна военна намеса. "Роял Дъч Шел" приема на работа "със специална мисия" някой си генерал Макдонау, който преди това е бил един от ръководителите на военната шпионска служба на Великобритания. Хенри Детердинг се надява, че грузинският национален заговор, за назряването на който той получава сведения от английската тайна служба, ще му даде възможност да се намеси и експлоатира ситуация в изгода на "Роял Дъч Шел". През 1924 г. в Грузия наистина избухва контрареволюционен бунт, но за няколко дни той е потушен, тъй като работническите и селските маси не го подкрепят.

Примамливите миражи на милионните печалби от руски петрол дават сили на Хенри Детердинг и дори след това поражение отново да влезе в бой със съветската власт. През 1926 г., по време на една блокада във Франкфурт за разгромяването на криминална мрежа, детективите на Ваймарската република намират голямо количество фалшиви руски банкноти (въведените тогава червонци). По-късно се изяснява, че чрез агенти е планирано те да бъдат внесени в Съветския съюз и по този начин да дестабилизират неговата финансова система. Това предизвиква известния съдебен процес за червонците. Нишките без съмнение водели към Хенри Детердинг. Фалшифицирането на банкнотите е само част от неговата обща противосъветска икономическа диверсия.

По време на процеса се оказва, че освен Хенри Детердинг в печатането на фалшиви съветски банкноти са замесени и някои групи от френския и немския капитал. Поради това съдът произнася оправдателна присъда, като се мотивира, че организаторите на фалшифицирането на парите са действали, "от една страна, по безкористни политически причини, а, от друга, банкнотите не са пуснати в обращение".

(По материали на чуждестранния печат)

Следва

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.

ТЕКСТ ПОД СНИМКАТА:

Съветски плакат от онова време илюстрира интервенцията и "кучетата на Антантата", които я ръководят