Джобно издание

"Българската армия е в състояние да гарантира националната сигурност на страната", заяви президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Георги Първанов. Анемичният военен парад преди седмица обаче постави под съмнение думите му. Ако трябва да сме снизходителни, получи се прилично армейско шоу. Но колкото и благосклонно да сме настроени, не може да си изкривим душата и да кажем, че видяхме демонстрация на някаква съвременна оръжейна мощ. Не можем да виним президента, той е длъжен да вярва в армията ни. Но е ясно, че истински силна армия, способна да брани националните си граници, могат да си позволят само действително суверенните и добре уредени страни с достатъчно високи икономически показатели. За жалост

България е извън този списък

преди повече от 20 години, когато имахме богата и добре работеща индустрия и гарантиран вътрешен и външен пазар за продукцията й.
На военния парад се видя, че нито измъченото ни въоръжение, нито строевата подготовка на професионалните ни войници са на ниво. С други думи - армията ни отдавна се е простила с претенциозната характеристика, с която бихме я определили като парадна. Тя по-скоро е откровено пародийна. Могат ли да скрият разветите знамена, че с мисълта за оредяваща и обедняваща войска Българската армия е смалена като троха барут и същевременно като барутна троха е уязвима?
Понастоящем, според документи, официалната численост на въоръжените сили би трябвало да е около 44 100 души (около 34 000 - само армията), а допреди 20-ина години надхвърляше 150 000. Опитите за модернизирането й са успешни почти колкото амбициозните напъни на т.нар. демократи да трансформират селското ни стопанство, довели до пълната му разруха.
Съставени бяха няколко Бели книги, чертаещи близкото бъдеще на армията и определящи основните направления на нейното развитие, функции и ангажименти. Последната версия на Бяла книга за отбраната е от миналата есен и може би е най-радикалната. По тази причина - най-коментираната и предизвикващата най-противоречиви и остри реакции. По повод решението за закриване на съществувал над 30 години военен учебен център във Враца например цивилни и военни излязоха на улични протести, мотивирани от опасенията, че закриването на базата ще увеличи безработицата в града и бизнесът ще загуби немалко платежоспособни клиенти. Мотивите за врачанските протести бяха ясни, логични и разбираеми.
Какво обаче предвижда новата Бяла книга за отбраната? През 2014 г. сухопътните войски ще наброяват 13 800 души, във военновъздушните сили ще са на служба 6500 военни, а във флота ще има 3400 моряци. Общо към 25 000 военнослужещи. Смисълът на това съкращаване с повече от 40 на сто е да се спестят средства. Обещанието от военното министерство е, че ще се инвестира в нови, модерни, ефективни въоръжения, благодарение на които отбранителната способност на Българската армия ще се подобри в интерес на всички граждани на страната и на всички съюзници от НАТО.

Чиновнически приказки

които се хвърлят като прах сред обществото, за да се прикрие истината, че Българската армия върви към своето обезличаване и обезкървяване. Великите сили днес от Западна Европа и Америка, на които сме се наели да служим безпрекословно, размахват дресьорски камшици над страната ни и преформатират славната в нашето недавно минало Народна армия в послушна рота, в някакво безлично джобно издание, което може да се напъха безпроблемно под команда в сандък, кутия, кафез или клетка.
"Общо два милиарда лева ще бъдат вложени в 13 проекта на Министерството на отбраната през следващите години - обяви наскоро министър Аню Ангелов с педантичността на счетоводител, представяйки Дългосрочния инвестиционен план-програма на МО до 2020 г. - Все някога ще излезем от тази криза. Надявам се това да стане през 2013 г. Програмата е базирана на идеята бюджетът за отбрана да бъде 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт на България." Дори респектиращите суми, обещавани за модернизирането на армията ни, не топлят българското сърце. Зад тях прозират ясно не наши, родни, а чужди интереси, стискащи с две ръце лоста, наречен военнополитически алианс НАТО.
А средствата за отбраната, които България отделя всяка година, не само че не достигат, но поставят сериозно под съмнение смисъла на нейното съществуване. Кому е нужна портативна армия, каквато е нашата, в непосредствено съседство с

военен гигант като Турция

И за какъв професионализъм може да се говори за армия с такава численост? През последното лято, когато икономическата криза наложи ревизия на държавния бюджет с цел съкращаване на разходи, парите за военното министерство не само не бяха орязани, а дори бяха увеличени с 11% и достигнаха почти 500 млн. евро.
В новата Бяла книга за отбраната, приета от правителството, е записано, че бюджетът на отбраната не следва да бъде под 2 процента от БВП на страната. И по-нататък се обяснява за какво ще се харчат тези пари. 15 процента от военния бюджет ще са за модернизация на армията и по-добра текуща издръжка на въоръжените сили. Според военния министър през 2014 г. за всеки военнослужещ в бюджета ще има отделени по 22 000 евро годишно вместо сегашните 15 000 евро. Предвижда се също така допълнителна финансова инжекция във военния бюджет да дойде от продажбата на остаряла и неизползваема военна техника. Напълно разбираемо е да расте издръжката за армия, която съкращават с такава бързина. Логично е издръжката за нея да става много по-лека. Въпросът е обаче какъв е смисълът изобщо от съществуването на такава армия, освен да пази тоалетните на натовско формирование по време на локална операция в дадена точка по света.
Безспорно е, че въоръжените ни сили се нуждаят от реформиране - преди всичко на изродената форма, в която я набута новата действителност.