Двойното дъно, прикривано от правителството

Тежкият валяк на безработицата у нас набира все по-голяма скорост. По данни на Националния статистически институт официално тя достига 12,6 на сто. Но нищо чудно реалните й измерения да са допълзели вече до 20 процента. Би било интересно, ако можеше да се води и статистика на безработните, които не виждат никакъв смисъл да се регистрират в бюрата по трудова заетост, или на онези, които не искат да работят срещу символични заплати, изобщо несъотносими към съвременните пазарни цени. А защо нашите статистици не се опитат да изчислят точния брой на наемниците, които все още работят срещу 270 лева месечно трудово възнаграждение, или на другите, които блъскат, без да им се плаща месеци наред. Защо не изчислят точно броя и на тези труженици, за които няма дори трудов договор. Коя институция в България ще се наеме да направи всичките тези сметки?
Беззаконието спрямо наемния труд в нашата страна е повсеместно. А Бойко Борисов продължава да се цупи като капризно невръстно дете пред колегите си от Западна Европа и да гледа изпод вежди холандските политици - защо, видите ли, не приемали България в Шенген. Е, как да ни приемат, когато това правителство наложи беззаконието като нормална практика тук и което е още по-лошо, не се спазват и елементарните човешки права в ежедневната трудова практика. Нашенските работодатели имат една химерична мечта - да не плащат за труда на наемниците си, макар че цените не спират да вървят напред и нагоре. Как да ни приемат и в Еврозоната, когато хората в Западна Европа не могат да проумеят тайната на това магическо упражнение, което българите масово владеят до съвършенство - да получават по-малко, отколкото реално харчат? Как да ни допуснат при себе си, когато се мерим по ръст на доходите единствено с албанците? А официалната минимална заплата у нас се оказва с "двойно дъно", като отдолу лежи прикривана истинската заплата - още по-тревожно ниска от обявената от правителството.
Наскоро съобщиха, че българите все по-масово се пристрастявали не само към алкохола, но и към един доскоро не толкова популярен за тях порок - хазарта. Нашенецът се опитвал да се измъкне от калта, в която са го насадили до ушите, хващайки се с две ръце за игралните рулетки в казината. Колцина обаче имат дяволския шанс да спечелят по този начин? Мнозина затъват още повече, изгубвайки всичко, включително и достойнството си. Хазартът обаче е нахранен и доволен. С други думи, бизнесът процъфтява похвално във времето на кризата. Оказва се, че тази криза е удобна спестовна каса за някои прослойки. Да му мислят бедните наемници!...