Два шедьовъра на камерната музика
Цигуларят Иван Пенчев и пианистът Димо Димов разкриват завладяващата красота на сонатите на Бетовен и Прокофиев
/ брой: 194
Двама изтъкнати български музиканти, всеки от които е безспорен посланик на традициите в изпълнителското изкуство от своето поколение, ще ни дадат възможност да се насладим на майсторството им на 12 октомври от 19 ч. в концертна зала "България".
Темпераментният цигулар Иван Пенчев, в съзвучие с изключителния ерудит на пианото проф. Димо Димов ще представят две забележителни творби от света на камерната музика - Соната за цигулка и пиано 7 - "Ероика", от Бетовен и Соната 1 от Сергей Прокофиев.
Двамата музиканти имат дълга история на сцената заедно. Десетки са техните концерти с музикалното наследство на композитори като Бах, Хайдн, Моцарт, Шуман, Брамс, Барток и други. Музиката на Бетовен и Прокофиев е неслучайно подбрана за първи концерт от новия сезон на световноизвестния Кварто квартет, основан от Иван Пенчев през далечната 2005 г. с участието на проф. Димо Димов. Времената, в които живеем, предполагат отзвукът на идеалите и стила на двамата композитори да носи особено актуално послание със своята интензивна, завладяваща красота и непримиримост.
През първите години на XIX век засилващата се глухота измъчва Бетовен. Музикалният му отговор е да подчертае оригиналността, засилвайки иновациите, които носят успеха му в героичните произведения на неговия среден период. В сонатата си за цигулка и пиано номер 7 Бетовен въплъщава еволюцията на "симфоничен идеал", музика с увеличена тежест и сила, която създава усещане за духовно търсене или психологическо пътуване. Това произведение е абсолютната повратна точка, когато камерната музика заема своята роля в голямата концертна зала, редом със симфоничната.
Премиерата на Соната номер 1 от Сергей Прокофиев е на Давид Ойстрах и Лев Оборин на 23 октомври 1946 г. под личния надзор на композитора. По време на репетициите Оборин изсвирва определен пасаж, маркиран "форте", твърде нежно за Прокофиев, който настоява, че трябва да бъде по-агресивен. Оборин отговаря, че се страхува да не заглуши цигулката, но Прокофиев казва: "Това трябва да звучи по такъв начин, че хората да скочат от мястото си и да кажат: "Той е луд!" Неслучайно точно тази соната е изсвирена на погребението на Прокофиев от Давид Ойстрах.