15 Ноември 2024петък05:29 ч.

Срещи

ХАЙГАШОД АГАСЯН:

Душата не иска да се предаде

Общуването с деца е изключително зареждащо, защото емоцията се предава взаимно и те ми я връщат стократно, казва известният композитор, спечелил голямата награда на публиката в "Бургас и морето"

/ брой: 188

автор:Надежда Ушева

visibility 2758

ХАЙГАШОД АГАСЯН е роден на 28 януари 1953 г. в Сталин (днeс Варна). Завършва Музикалната академия в София, специалност виола, майсторски клас по камерна музика 1978 г. Работи в оркестъра на Народния театър за младежта и в театър "Възраждане". Автор е на много детски песни и на музика за театрални спектакли, мюзикъли и телевизионни постановки. Създава едни от най-популярните песни на българската поп музика. През 1993 г. печели голямата награда на "Златният Орфей", а следващата година - първа от същия фестивал. Носител е на приза на фондация "Димитър Вълчев" за театрална музика и на почетното звание "Следовник на народните будители" от Съвета на Съюза на народните читалища. Удостоен е с орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, за заслугите му в културата и образованието. Голямата награда на публиката на "Бургас и морето" спечели песента по музика на Хайгашод Агасян "Бургаско море". Тя взе още две отличия на 40-ото издание на конкурса.


- Господин Агасян, спечелихте голямата награда на публиката на конкурса "Бургас и морето", очаквахте ли я или беше изненада? Как се почувствахте?
- Сигурно всеки от участниците е в трепетно очакване да дойде някакво признание, защото имаше много млади автори. Хора, които отскоро пишат, развиват се, много е важно за тях да имат стимул. Ако е заслужено, да бъдат признати, за да им се дадат криле, както се е случвало с мен навремето.
Преди много години, като бях младо момче, вървях си по пътя и пишех, но чувствах, че не съм достатъчно оценен. Това го споделих с големия композитор Тончо Русев, бях състудент с дъщеря му, бил съм у тях, говорили сме си. Викам му: Бате Тончо, пиша, така и така, а той казва: Виж, моето момче, запомни от мен - пиши честно и почтено и ще дойде ден, в който само ще подаваш нотите. Това бяха негови думи. Не вярвам. Бате Тончо, как ще дойде такъв ден? Той повтаря: Ако пишеш честно и почтено, ще дойде. Сега мога да кажа, че е дошъл такъв ден, в който името започва да работи.
Обаче съм много по-прецизен, по-внимателен и по-отговорен към всяка нота, която пиша, която споделям с хората. Отговорността е по-голяма, не може човек на моята възраст да каже: Аз съм велик, имам много награди. Напротив, изключително прецизен съм, осторожен към всичко, което правя, и това е много важно за един творец. Да не изпуска себе си. Да бъде самият той. Старая се да бъда така.
За мен тази награда е особено ценна, защото няма друг съвременен фестивал за популярна музика. От години няма "Златният Орфей", от 1999 г. "Бургас и морето" е именно такъв шлагерен, мелодичен конкурс, на красиви песни, с хубави послания. Закачка и настроение трябва да има, отдушник за хората и беше много знаменателна вечер.
Разбира се, имал съм и други награди от "Бургас и морето" - втора награда, 1996 г., с песента "Молитва" по стихове на Павлина Стаменова - прекрасна поетеса от Разград, изпя я с божествения си глас скъпата ми приятелка Ваня Костова, светла да е паметта й. Беше много силен конкурсът. Третата награда взе Тони Димитрова с "Ах, морето", първата награда отиде при Ева и Гого. Радвахме се един на друг на успехите си.
Тази награда дава още повече криле, защото видях с очите си, почувствах със сетивата си емоцията от публиката. Една част от хората вероятно ме познават, но останалата въобще няма и представа кой съм, а видях как реагираха, ръкопляскаха с мен, идваха да ме поздравят. Хубава емоция в юбилейната година. Юбилейна "Бургас и морето", юбилейна Хайго.
- Самият конкурс, който отбелязва 40-ото си издание и 50 години от първото си провеждане, запази ли позициите си отпреди - да представя качествена българска поп музика?
- Разбира се, различни са степените на различните години, обикновено има 50-60 песни, които се явяват за около 12 места за финала. Тази година, доколкото разбрах, са били към 40 песни, от които накрая прозвучаха десет, има подборна комисия. Аз самият също съм бил жури. Колкото и да е субективно, има обективни критерии, по които можеш да оцениш, че една песен е по-качествена, по-стойностна от друга.
Слушам много деформирано, не мога да слушам за удоволствие. Хората не предполагат, че моят слух и мозък анализират всяка песен, която чувам. Има мелодия, хармония, гласоводене, бас, взаимоотношения между хармония, обобщения на акорди, всичко това като логика, слушайки, има моменти, в които си казвам: Чакай, защо сега така е подредено, не може да бъде така. И вътрешно се бунтувам, че авторът не е открил по-добрата връзка между нотите. Вътрешно чувство, придобито от годините в музиката.
От 5-годишен свиря и не съжалявам, че моите родители отрано са усетили моята музикалност. Заведоха ме на прослушване, оказа се, че съм абсолютист в слуха, че чувам всичките ноти на естествената им височина. Имам абсолютен слух. Малцина го притежават. Разбирате, че като дете не съм свирил с радост, можете да си представите през 60-те години как нямаше коли по улицата, как любимите ми братовчеди ритаха топка и аз плачех на балкона и скрибуцах цигулката (смее се). Но не съжалявам, наистина. Не че не са ме пускали да играя. Благодарен съм за този път, който са избрали моите родители. Осъзнах, че просто ми е даденост и съм много щастлив, че се занимавам именно с музика и поезия, с връзката между тях. Песните, които пиша, слава богу, са оценени през годините. Много. Благодарен съм. Думите на Тончо Русев се оказаха пророчески, да знаете.
- Пишете и песни за деца като "Вълшебните думи", по-отговорно и по-трудно ли е това, предвид днешните времена, в които живеем?
- Еднакво отговорно е, но общуването с детска аудитория е неповторимо. Няма да открия топлата вода, но имайте предвид, че обикалям България - училища, детски градини, там няма фалш. При това общуване няма втори план, детето или те приема, или те отхвърля. То няма задни мисли в главата си и една песен може абсолютно да зарази емоционално цялата аудитория. Примерно, "Хей, приятелю, здравей!" или "Светът е хубав, светът е чудесен!" обединява всички деца, те стават и пеят, прегръщат се и се радват един на друг.
Жури съм на почти всички детски конкурси и фестивали, втора, трета песен, Хайго, Хайго... Колегите ме гледат, викам: Не ги познавам децата. Те просто емоционално избират песен, която да ги представи добре и за мен това е огромна чест. Щастлив съм! Спират ме хора на улицата - да се снимат с мен, изпяват ми някоя фраза от моя песен, велико чувство е!
- Ваша песен е избрана за химн на българските училища по света, как стана така?
- Издадох нов диск с песни за деца, като го озаглавих "Децата на България". След оригиналните 12 той съдържа и 12 инструментала, за да може всеки да го ползва. Половината песни са на патриотична тематика - за България, за родината, за семейството, за всички ценности, които влагаме в нашите наследници. Половината песни са изпети от вокална група "Средногорски звън" от Челопеч. "Пътят на България" по стихове на талантливата поетеса Ники Комедвенска от Сливен са я харесали много, защото посланието е: където и да се намираме по света, да покажем пътя към България и един ден да се върнем. Това много ги е впечатлило, извикаха ме в Министерството на образованието, така и така..., викам, разбира се, че ви подарявам песента, нека да се пее.
Срещнах се и с директорите на някои от училищата по света, имаше представители от Мадрид, Рим, Чикаго, Ню Йорк, Будапеща, Братислава. Аз съм бил в доста от тези училища, където съм правил концерти преди години. Там децата учат български, имат отношение към България и дано един ден се върнат у нас.
- Обичате ли да се връщате назад във времето? Какво Ви нашепват спомените?  
- Не съжалявам за нищо. Имал съм много възможности да бъда в чужбина, да свиря в елитни оркестри, специализирал съм камерна музика във Франция и Унгария. Голяма част от моите колеги, съученици, състуденти заминаха навремето. Светът беше друг. Свирил съм на международния конкурс на името на Херберт фон Караян през 1976 г. в Западен Берлин.
Знаете ли каква беше разликата между нашия свят и Западен Берлин? Потресаваща. Така бяха направили бляскав града, че сън не те лови от блясък, от това лустро. В нашите очи тогава той е бил друг свят, нямам думи да го опиша. И след 40 и кусур години посетих отново Берлин, в българското посолство изнесох концерт през февруари. Попитаха ме къде да ме разходят, отвърнах им - на същите места, където съм бил преди близо 50 години. Да се вгледам в спомените, които са ми останали. Сега го няма този блясък. Казах си, абе, аз преди 50 години да не съм се побъркал? Какво се е случило? Може би ние сме извървели друг път, няма я тази разлика. С други очи сме гледали тогава. Вярвайте ми, нямахме пари да си купим струни за цигулка. Други времена бяха.
- Можели сте да градите кариера и да живеете някъде в чужбина, но не сте го направили.
- Не ми е минавало и през ума да оставам където и да било, въпреки че съм имал възможност. Обичах семейството си, баба Ванка, леля, моята среда... Никога не е стояло пред мен като дилема.
Много роднини имах по света заради историческата съдба на арменския народ. Пръснати сме навсякъде заради големите кланета. Гостувал съм в Съединените щати при най-любимите ми роднини - леля ми, която е жива, на 102 г., сестра на майка ми. Ходих колко пъти да се видим. Тя е в кондиция, чисти, готви, пере... САЩ е прекрасна страна в моите очи, защото има ред и ясни правила.
Това, което не може - не може. Край. Аз съм роден в България. Българин съм, макар и с арменска кръв. Гордея се с това! Благодарен съм на Господ за всичко, което ми е дал, и си давам равносметка, че тази година се оказа много специална за мен.
- Защо?
- Защото от декември има ежегоден красив фестивал на новогодишната и коледната песен в Хасково и хоровите диригенти избират песента, която ще бъде на върха през новата година. Те избраха моята песен "Нова година" по стихове на Анета Мутафова за най-обичана, най-оценена, най-често пята, всички хорове я пяха. Това беше предпоставка за очаквана емоция за 70-годишнината ми.
През пролетта се обадиха от Министерството на културата, че ме награждават за приноса ми в изкуството и културата със "Златен век - звезда".
Ето, и песента, която избраха за химн на българските училища по света, също голяма чест за мен, защото има прекрасни други песни. И сега наградата "Бургас и морето" - отново висока оценка. Задават се още приятни емоции, живот и здраве, може би ще ви изненадам по-нататък. Усмихната, емоционална, чувствена за мен година, за което съм благодарен.
Въобще 70 години звучат много внушително, обаче душата не го приема така (смее се). Душата не иска да се предаде! Щастлив човек съм! Особено общуването с деца е изключително зареждащо, взаимно е, защото емоцията се предава от мен към тях и те ми я връщат стократно.


Намаляват българските компании сред топ 500 в Източна Европа

автор:Дума

visibility 561

/ брой: 218

Въглищата спасяват електроенергийната система

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 218

С 60% са по-ниски добивите от пчелен мед тази година

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 218

Строителството изпреварва IТ сектора по заплати

автор:Дума

visibility 520

/ брой: 218

Северна Корея вече участва във войната

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 218

Съединените щати откриват ракетна база в Полша

автор:Дума

visibility 558

/ брой: 218

В Прищина заговориха за "Велико Косово"

автор:Дума

visibility 495

/ брой: 218

Накратко

автор:Дума

visibility 554

/ брой: 218

Ама, вярно ли е?

автор:Аида Паникян

visibility 612

/ брой: 218

Прероденият геополитически гълъб

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 218

Непростима безпаметност

visibility 516

/ брой: 218

По следите на една забравена, но величава битка

visibility 627

/ брой: 218

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ