Заслужил герой
Зомби капан
/ брой: 162
Време е за новини. Натискате копчето на дистанционното и касапницата започва. Разчленени трупове в Негован, бременна скочила от втория етаж, изнасилени, трупове и пак трупове, открити някъде. Настървено репортерското длето дълбае. После иде ред на прокурора. Тикат му микрофоните и зажаднели за зрелища и кръв питат: "А труповете, а как точно, а какво му е станало, а колко пъти..." И прокурорът повтаря колкото е необходимо как мозъчното вещество е изтекло...
Подскачате на стола. Както вечеряте, видимо психясвате. И започвате да се питате - ама точно сега ли? Сменяте канала. Пак същото. Е, вече въпросите в главата ви стават твърде хамлетовски. В същото време телевизиите предлагат детайлно да се "насладите" на смъртта на следващия човек. Само си представете, ако следим демографската крива у нас, лидерството ни по смъртност в Европа, здравословното състояние на нацията като цяло, какво ли ни очаква утре и вдругиден. До следващите касапски новини колко трупа ще има? Много, твърде много. Не сме ги познавали като живи, защо да знаем детайлите за смъртта им, питате. И така стъпка по стъпка ни водят към психясване. Че са ни малко дертовете...
Използват трупове, за да привлекат вниманието ни към първичното, зловещото, гадното. Така останалото ни се струва "китка". И нашите "драми" с работата, училището, здравната система, липсата на пари и хляб са "цвете".
На другата вечер, сядайки на масата и натискайки копчето на дистанционното, пак търсим "некролозите". Воайорски. Ужасът на другите не е моят ужас. Моето житие не е ужас на фона на зловещите рамки, които ни разкриват. А те са зрелищни. Човешка трагедия, ламарини, кръв, а сред тях - "разследващ" журналист. Който навира микрофона пред лицето на тресящата се от плач жена и пита: "Как се чувствате?" Как се чувства ли? Кой задава такива малоумни въпроси? А кой изпраща "стойките" на микрофони, за да задават малоумни въпроси?
Какво искат всъщност да гледат хората, когато сядат на масата за вечеря и натискат копчето на дистанционното? Некролози или новини за живота? Защо тези "разследващи" журналисти, вместо да питат "Как се чувствате?", не задават същинските въпроси. Неудобните. Не се получава, не им изнася на онези, които поръчват музиката.
Превърни човека в зомби и прави с него каквото искаш. Това е принципът. И колкото и да натискате копчетата на дистанционното, оказва се, че сте в зомби капан. А вирусът се разполага в душата и засяда там. Превръщаме се в "живи трупове", за които животът, колкото гаден, беден и скотски да е, е прекрасен в сравнение с касапницата, която ни натрисат.
И така всеки ден. "Мъртвите" новини се превръщат в еталон за качество. И не ни пука, че властта лъже все по-нагло и безобразно, че пожарите прикриват далаверите, че управниците нагласят сценариите в своя угода. Радваме се, че сме живи. И не сме част от касапницата. Поне днес. Какво ужасно щастие.