В жарава седят, огън палят
/ брой: 56
Странно нещо са западните политици. Прокламират съзидателност, въздигат надежди и пориви в закони, коват бъдещето на народите. Независимо дали последните искат или не искат това. Главното е всичко да се случва, както искат те - непогрешимите.
За тях песента "Арабска пролет" отдавна приключи - в началото с бравурни акорди, от които днес остана да звучи разногласно жално мяукане. Щото, видите ли, либийците - първите жертви на мегаломанската им геополитика, с натиканото им зорлем светло възвание за демократично развитие по европейски тертип, били останали без политическа система, враждуващи, разкъсани и все така кървящи.
Мъка, ужас, и дълбока, разбира се, печал раздира евросърцата им. Най-вече защото слабото либийско правителство в Триполи се затруднявало да контролира добре - по американски и европейски модел, войнстващите ислямисти, клановете и племената, воюващи за своя въображаем лъвски пай от плячката, наречена ПЕТРОЛ. А зад кадър остава реалната картинка на политиката да разделяш и владееш, за да изсмукваш чуждите блага от непокорни страни и народи.
Световните сили май не се поучиха от собствените си грешки. Опитаха и в Египет, Тунис, Сирия, взряха се в Иран, докато накрая в патоса си на победители решиха да захапят и си саморазпределят широката от всички гледни точки украинска земя. Платиха за бунтове, за коктейли "Молотов", за снайперски огън, за дезинформация и аха да триумфират, срещнаха мъжкия отпор на руската душа. Оказаха се обаче с неподготвени сетива, за да усетят, че след възпламенените от тях самите пожари, от които жарта, тлееща и искряща, остана под собствените им крака. И с безгранично упорство пак и пак усилено захванаха да палят нови пожари.
По последни данни на нов терен, във Венецуела, някой пак изпратил снайперисти срещу гражданите и полицията... Досетете се кой!