Учението е злато
Който заляга над учебниците, често сполучва и в живота
/ брой: 49
Не е задължително да си мастит учен, за да бъдеш лидер. Купищата дипломи понякога са необходимо, но не и задължително условие. Така или иначе личностите не се измерват със завършените образователно-квалификационни степени. Големите водачи се запомнят с лидерските си способности. Открояват се с прецизни действия. Мислите и постиженията им обособяват брънките на колективната памет. Човек трябва да е спечелил доверието на хората, за да бъде избран за водач. А този процес най-често няма пряка връзка с дипломите и сертификатите.
И в XXI век можем да видим неквалифицирани кадри, самоуки люде или дори неграмотни престъпници, които пъргаво се катерят до върха на йерархичната стълбица, ръководят държави и различни структури и институции. Това са хора без ценз, за които властта не е рождено право. Но за разлика отпреди днес добре образованите хора по-често заемат важни, ключови длъжности.
Според изследване на университета в Харвард и Азиатската банка за развитие 6,7% от населението на планетата притежава образователно-квалификационна степен за висше образование. През последното десетилетие тази цифра отчита ръст от 0,78 на година, на фона на средното увеличение с 0,76 през втората половина на XX век. През 2010 г. хората с висше са се увеличили до 6,7% от населението, докато десет години по-рано те са били 5,9 на сто. Несъмнено дипломата проправя път към по-добра и по-добре платена работа. Затова интересът към висшето образование е напълно разбираем. Но ако може да извадим поука от фала с фалшивата германска диплома на бившия шеф на фонд "Земеделие" Калина Илиева, то тя е, че бъркотията "не е голяма история". Чух да го казва българският еврокомисар Кристалина Георгиева и вече съм склонна да се съглася с правотата на думите й.
Миналият декември комисар Георгиева заяви, че не й "се вярва (това) да е единственият такъв случай по света". "Едно момиче си фалшифицирало дипломата, за да вземе по-добра работа". Тези дни най-известният в момента докторант без докторантура отчасти го потвърди. Скандалът с плагиатството на германския министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг илюстрира също думите на българския еврокомисар, че "това не е добър сигнал за процеса на селекция на кадри". Разбира се, да се говори за неубедителност при подбора на кадри в Германия или да се търси директна аналогия би било прибързана и погрешна оценка. Цу Гутенберг не случайно е най-популярният политик в Германия, сочен за наследник на канцлера Меркел. Но както отбеляза професор Дебора Вебер-Вулф от Берлинския университет за приложни науки, по-скоро става въпрос за "престиж, свързан с титли". Според нея казусът има връзка със склонността на германците към титлите. По думите й те "са фиксирани в идеята за титли, а хората в политиката обичат да имат докторска степен, за да изглеждат по-умни".
Дали скандалите с образователните степени на управляващите са признак за широко безпокойство, не само в университетите? На практика нещата опират до умения, а не до едно парче хартия. Хората казват, че отличниците в училище не са първенци в живота. Но и това твърдение не винаги е валидно. Следващите няколко примера го доказват.
Манмохан Сингх, индийският премиер, е един от най-начетените хора в управлението днес. Въпреки бедния си произход той успява да получи образование, дори когато се налага да чете нощем под уличните лампи поради твърде многото хора, които приютява фамилната къща.
Става икономист, воден от желанието си да изкорени бедността. Популярен е като човека, променил хода на индийската икономика. Учи в Оксфорд и Кембридж със стипендии. Професор по икономика и международна търговия, почетен аспирант в редица елитни висши учебни заведения.
Ангела Меркел, първата жена канцлер на Германия, се развива като сериозен учен, преди да се ориентира към политиката.
Освен че се увлича от точните науки, Меркел се слави и с усета си към езиците и по-точно към руския, който владее отлично. Тя е магистър по физика и доктор по квантова химия, посветила част от живота си на изследователска дейност в Института по физикохимия в Източен Берлин. Успехите й са отразени в научни издания на изток и на запад от Берлинската стена. Удостоена е с почетна докторска степен от редица университети.
Махмуд Ахмадинеджад, иранският държавен глава, произхожда от небогато семейство, познат като "обикновен човек" със "скромен начин на живот".
Но този стил не изключва амбицията. Според официалната му биография през 1976 г. Ахмадинеджад се явява на приемните изпити в Иранския университет за наука и технологии и се класира 132-и от 400 000 кандидат-студенти. След като завършва строителство, става лектор, а през 1997 г. получава и докторска степен по транспортно инженерство и проектиране. През 2003 г. е избран за кмет на Техеран. Заради реформите, които провежда през 2005 г. (облекчава трафика в столицата, но и създава мъжки и женски асансьори в общинските сгради), успява да се класира сред 65-те финалисти на състезанието "Световен кмет".
Никола Саркози, хиперпрезидентът на Франция, е силен оратор и уважаван политик, но учението невинаги е било силната му страна.
Той не само не е възпитаник на елитното Национално училище по администрация (ENA), а и баща му Пал Саркози казва, че като малък Никола не бил будно и надарено дете. Саркози-старши не пропуска да разкрие дори, че синът му повтарял 6-и клас. Въпреки това Никола Саркози решава да учи в Института по политически науки в Париж (известно като "Сианс по"), но не завършва заради изпита по английски, или поне така твърдят злите езици. След това бъдещият президент записва право в Париж Х-Нантер, става преуспял адвокат, а останалото, както се казва, е история.
Уго Чавес, южноамериканският лидер, завършва инженерна специалност във военната академия на Венецуела през 1975 г.
В кариерата му следват още специализации и дори преподавателска дейност. През 1989-1990 г. Чавес завършва семестриално магистърска програма по политически науки в университета "Симон Боливар", но така и не защитава дипломната си работа. Отгледан в семейство на учители, Чавес твърди, че програмата за обучение и грамотност, която лансира, е намалила нивото на бедност в страната и е увеличила жизнения стандарт. Но критиците му твърдят, че се проваля при основните причини за неравенство в образователната система - ниското ниво на преподаване, лошата база и кръшкането в държавните училища.
Постиженията на Елена Чаушеску в образованието и науката са спорни. И до днес не е съвсем ясно как една обикновена текстилна работничка, напуснала основното училище само с добра оценка по ръкоделие, успява да завърши химия на полимерите в букурещкия университет и да получи докторска степен. При това класирана сред стоте най-добри студентки и отличена с похвала за резултатите си. Някои скептици стигат дотам, че да спорят дали изобщо е била грамотна. По-важно е, че в края на кариерата си тя има 74 научни степени от румънски и международни университети, въпреки че не е знаела как да прочете съединението СО2. Смята се, че ги е получила благодарение на съпруга си Николае и защото изнудвала държавните ръководители и шпионирала любовните им приключения.
10-те най-популярни магистърски степени сред световните лидери:
*Магистър по право
*Магистър по политически науки
*Магистър по публична администрация
*Магистър по икономика
*Магистър по изящни изкуства
*Магистър или доктор по медицина
*Магистър по инженерни науки
*Магистър по литература
*Магистър по философия
*Магистър по наказателно право