Под щита на свети Михаил

Монт сен Мишел - Хълмът на свети архангел Михаил, за Франция е това, което за България е Рилският манастир. Невероятната му красота - природна и ръкотворна, историческата му значимост и неговата магичност го правят второто най-посещавано място след Ил де Франс - Париж и околностите му. Това място на силата и днес привлича тълпи посетители. Над 3 милиона души идват тук през годината. Задължително е да го видиш, ако ще твърдиш, че си бил във Франция. Тръгваш на северозапад към земите на Нормандия по остта Париж - Руан - Шартр. Има какво да се види по маршрута. Последната спирка на сушата е Авранш с прекрасната си ботаническа градина и катедралата Норд Дам де Шамп. Само на километър от брега се намира това магическо място, обвито в мистика, стоящо като доказателство за съществуването на рицарските времена от приказките - светинята на Франция.

Нощното осветление е твърде ефектно

Тръгнете ли за острова призори, най-вероятно ще бъдете възнаградени с великолепна гледка, която ще остане в съзнанието ви за цял живот. Островът изскача като мираж в далечината над равните полдери и за миг те кара да се чувстваш като попаднал в нереално измерение. Докато карате из равнината малко по малко очертанията на тази средновековна прелест по странен начин се трансформират пред окото и добиват по-реален вид - в пирамидата се отличават крепостта и кулите. Скалният красавец е примамлив и привечер, а нощем е огрян като скъпоценен камък от мощни прожектори. При всички случаи - обект на фотографски състезания.

Зимата тук изглежда така - свежа и мъглива. Мон Сен Мишел се казва и малката общност от 46 обитатели

Твърдят, че това е мястото с най-силните приливи и отливи на цяла Европа. Както казва Виктор Юго, те се сменят "с бързината на галопиращи коне". Разликата при ниски и високи води е цели 14 метра. В шестте часа помежду им цари спокойствие. Но мястото може да е опасно за рисковани разходки през пясъка до бряга. Все пак толкова хора ги преследва тръпката да го направят. И полдерите понякога биват заливани от вода. Ароматното агнешко резултат от тази специална диета на овцете с осолена трева, се нарича agneau de pre-sale (агнешко от солниците) -  специалитет на местните ресторанти.

Неслучайно я наричат "Чудото"

Приливите и отливите тук са като персонифициран герой и играят важна роля във функционирането на терена и възприемането на пейзажа. В миналото островът бил свързан със сушата от тънък естествен мост, заливан от прилива и достъпен само по време на отлив. През вековете прибрежните равнини били полдеризирани - ниските участъци на сушата се обграждат с диги и се строят изкуствени отводнителни системи, за да се създадат пасбищата. През 1879 г. на мястото на моста бил построен насип. На 16 юни 2006 г. Франция обяви проект на стойност 164 млн. евро за строеж на хидравлично съоръжение, което да събира водите на река Куено и да предотврати отлагането на тиня от приливите. Мон Сен Мишел отново ще стане остров, а проектът трябва да е завършен през 2012 г.
Мястото е свързано с толкова много легенди и писана история. Тук древните друиди се молели на слънцето. В римски времена го наричали Мон Томб, защото бил осеян с гробища. Според една легенда в златна гробница тук лежи Юлий Цезар, обут със златни сандали.
За строежа на първия манастир легенда гласи, че през 708 г. архиепископът на Авранш - Обер, видял насън архангел Михаил. Архангел Михаил е една от най-силните фигури на християнската религия. Според Апокалипсиса този воин и застъпник ще застане начело на небесната армия в последната битка между доброто и злото. Нему Бог възлага задачата да съпровожда праведните до небесния Йерусалим. В негова чест се строят храмове високо в планините.
 И архангелът заповядал на Обер да построи параклис за негова прослава. Епископът не повярвал на съня, нито на второто знамение. Третия път архангелът се появил с божествен гняв. Чукнал с показалец епископа по главата и стреснатият божи служител побързал да изпълни поръчката. А черепът му с правилно очертано отверстие се пази ревниво и до днес в стъклен саркофаг в абатството. През цялото време на строежа се случвали безброй чудеса: мястото на основния камък било очертано от утринната роса, а една скала паднала само от лекото докосване на бебешко краче. Архангел Михаил се явил още веднъж и показал мястото за добиване на питейна вода. Но дори и с Божията благословия строителството на манастира продължава повече от век.
През XI век Ричард II възложил строежа на църквата и абатството на италианския архитект Уилям ди Волпиано. Романската църква, която той проектира, е във формата на кръст на върха на планината. За да се компенсира тежестта на сградата, построили множество подземни крипти, параклиси и галерии. Така се получила днешната пирамидална структура.
В началото на ХIII в. крал Филип II опожарил част от църквата, когато отвоювал острова от Нормандския херцог. Кралят се извинил пред Бог и жителите на острова, като започнал да строи нов храм. Готическата църква "Ла Мервей" ("Чудото") се състои от две основни триетажни части. На първия етаж са помещенията, където монасите раздават милостиня и подслон на поклонниците. Над тях са гостна зала и залата, в която монасите пишат и преписват древни ръкописи. На горния етаж се намира закрита галерия, трапезарията на братството и малка градина, заобиколена с колонада, сякаш увиснала между небето и земята. Място, от което струи спокойствие и омиротворение. Трите етажа съответстват на трите степени на духовно усъвършенстване на човека. Първият е етапът на материалните потребности, средният - на познанието и науките, и горният - на близостта до Бог.
След края на Стогодишната война Людвиг ХI основал рицарския орден "Сен Мишел", а архангел Михаил бил провъзгласен за покровител на Франция.
Френската революция се отнася непочтително към абатството. При управлението на Наполеон през 1790 г. Мон Сен Мишел е преименуван на остров Свобода и най-парадоксално става място за заточение на неудобните за императора люде. Влиятелни личности, сред които и Юго, подемат кампания за възстановяване статута на Мон Сен Мишел. Едва през 1863 г., след основна реставрация, занданът е затворен, а Кралската порта отново отворена, този път за туристи. На следващата година островът е обявен за исторически паметник.
Разходката ви приключва на една от наблюдателните тераси, където става ясно какво е имал предвид Юго. Наблюдавате още едно природно чудо - за кратко време сиво сините води с тътен и скоростна бързина стигат до подножието на острова, заливат бреговете и защитните стени. После всичко отново замира, притаило дъх от величието на океана. Тишината нарушават само чайките и щракането на фотоапаратите.
Върховно преживяване е да си направите кратка въздушна екскурзия с делтаплан над Мон сен Мишел. Ето една прекрасна идея за подарък някому, който искаш да те помни цял живот.