Паметта на ломброзианците

Защо ли се сещам за Чезаре Ломброзо, италианския лекар-антрополог и криминолог, роден във Верона, Италия. В юридическите среди субектите, поставени под прицела на правосъдието, според италианския учен носели характерни черти, издаващи престъпни наклонности, нисък интелект и нравствена затормозеност. Били известни сред магистратите като "ломброзов тип". Може и да е бил прав Ломброзо - по-скоро не, но някои от посочените от него елементи на "запънатата психика", проличаваща в лицата на определени хора, със сигурност ги откриваме и днес.
Те са способни на всичко, особено ако нямат на въоръжение нито ясно осмислени мотиви, нито пък историческа памет. Да не говорим за морал или елементарна култура.
Поредното обругаване на паметника на Съветската армия Освободителка (подчертавам Освободителка) в София точно в деня, в който съвременна Русия, а и десетки народи в Европа и по света навеждат глава в дълбок поклон пред неистовия подвиг на народите от Съветския съюз, на милионите жертви, паднали в борбата с Кафявата чума, е нищо повече от ломброзианско поведение. При това в цялостната гама от детайли, описвани от автора на иначе мрачната теория.
Кафявата чума нахлу и се настани в Украйна - да не припомняме за кой ли път подкрепяна и от кого. Ломброзианците мигом грабнаха боичките и изпомацотиха с гениалното си творчество паметта на народите към жертвите и победителите на фашизма.
Всякакви тиради са излишни. Нали помните думите на Юлиус Фучик? Настана време за отпор!