Книголюбът Валентин Караманчев

Боян БОЙЧЕВ

Още един от големите майстори на българското художествено слово пое по пътя на вечността. На 8 декември ни напусна Валентин Караманчев. Писател и журналист, "книголюб от детство, по занаят и прехрана", както сам се определяше, посветил целия си живот на българското слово. Вълнуваха го темите за бежанската участ, съдбата на Македония - тогавашна и днешна, комитите, свещения българския език, народната песен, планината - Пирин, Рила и Родопа... Дълбоките и здрави родови корени му даваха възможността да открива връзката и единството между голямата история и малките човешки съдби. 

Валентин Караманчев е роден на 6 февруари в тогавашния град Неврокоп, днес Гоце Делчев. Родният му град винаги ще заема централно място в неговото творчество. След завършването на висшето си образование се посвещава на литературата и журналистиката. Започва работа като окръжен кореспондент на в. "Народна младеж", на който впоследствие става главен редактор. След това е зам. главен редактор на в. "Работническо дело". И още - директор на издателствата "Народна младеж" и "Партиздат", генерален директор на ДСО "Книгоиздаване" и председател на Държавно творческо и стопанско обединение "Българска книга и печат". 

И ако всички длъжности, колкото и престижни да са, са преходни, вечни остават книгите. Изпод неговото перо излизат "Мървашки песнивец", "Черешова Задушница", "Елен от Велика гора", "Въздаяние", двутомникът "Събрано", мемоарните книги "Патила и страдалчества на книги и люде" и "Брашнен чувал", които му носят широка популярност. Те са посветени на борбите на народа ни за свобода, на хората от родния край на писателя, на сложните отношения около спорните територии и историческите несправедливости, довели до разпокъсването на родината ни. 

Доколко важен е родът за един човек, за един творец? Всъщност всичко започва оттам, от семейството. 

Една част от рода му е свързана с Македония и съдбата на тази откъсната от България част ще минава като червена нишка в творбите му. По майчина линия е от Дойран. Дядо му е бил главен учител в Дойранското училище, което е било към Екзархията. Баба му също за кратко е била учителка, но след това се посвещава на семейството. Двамата се запознават в Солун като ученици, харесват се, завършват едновременно, връщат се в Дойран и се женят. По линия на Екзархията дядо му през една-две години е назначаван като учител в различни градове - Плевен, Тетово, Велес, Струга, Воден, Кукуш. Войната през 1913 г. заварва семейството във Велес, където дядо му е директор на училището. Градът е завладян от сърбите, които го търсят, за да го арестуват, и той бяга, като оставя семейството си със седем деца. Сред тях е и майката на Валентин Караманчев, която е принудена да учи в сръбско училище. Дядо му се установява в Дупница, където става директор на местното училище "Братя Миладинови", а по-късно идва и семейството му. След това се преместват в София.

Бащата на бъдещия писател е роден в Самоков. Бедно момче. Завършва семинария. Неврокопският митрополит го кани да дойде с него и го прави секретар-касиер. Така през 1919 г. Стилиян Караманчев попада в Неврокоп и остава там цял живот. Създава семейство. Майката на писателя е учителка по селата. Към своя баща Валентин Караманчев изпитва огромна признателност. Определя го като талантлив и с обиграно перо, но нереализирал се на писателското поприще. Но от когото сигурно е наследил таланта да пише.

Всичко това може да бъде прочетено в излязлата през 2020 г. мемоарна книга "Брашнен чувал". Творбата е пъстър калейдоскоп от случки, събития и хора, събиран и подреждан от автора честно и откровено 90 години. 

Училището, вярата, талантът... Острото перо. И комунистическият идеал, на който писателят остана верен през целия си живот. От 1976 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.

Валентин Караманчев е носител на редица литературни отличия, сред които националната награда "Людмил Стоянов", национална литературна награда "Димитър Талев", национален приз "Андрей Германов", годишната награда на Съюза на българските писатели и др., както и на чуждестранни признания за литература. 

В началото на 2022 г., дни преди 90-годишния си юбилей, писателят бе обявен за Почетен гражданин на Гоце Делчев за творческата си дейност и разкриването на душевността, езиковата култура и съдбата на Гоцеделчевския край. Пак през тази година получи и наградата "Иван Богоров" за чистота на българския език. 

Преди време Тодор Коруев беше казал за "Брашнен чувал": "Книга като тази не излиза всеки ден." Аз бих добавил за Валентин Караманчев: "Такива писатели не се раждат всеки ден". И затова остават...

Поклон пред светлата му памет!

Редакцията на ДУМА поднася най-искрени съболезнования на семейството и приятелите на Валентин Караманчев.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.