Какво ти европейско развитие!
/ брой: 152
Граждани за европейско развитие на България. Аз обаче не съм от тях и с тях. По простата причина, че развитието ни е нулево, особено след членството ни в ЕС. По всички съюзни показатели сме на последно място. Икономически застой, социални провали, с пропаднали здравеопазване и образование. С явна несигурност и никаква стабилност. Със съсипваща демографска картинка.
Няма ги онези стотици хиляди промишлени предприятия, комбинати, заводи, фабрики, които бяха гарант за сигурен живот на милионите ни събратя. Огромна част от тях, останали впоследствие безработни на улицата. Много от които поеха по чуждестранните страдални гурбети, довели до разбиване на хиляди семейства и отчаяни детски съдби.
Работата преди този съсипващ капиталистически преход не беше никакъв проблем, макар с доходи от заплати като днешните и по-малки дори, но с цени на всякакви стоки и услуги в пъти по-ниски от днешните. Животът ни беше смислен, сит и ползотворен. Макар че заплатата ми, в зависимост от заеманата длъжност, е варирала от 140 до 184 лева основна плюс класовете, но всяка година, както и всички работещи събратя, имахме почивки по морето, Балканите, балнеосанаториумите, с почивни карти на стойност от 15 до 28 лева, в зависимост от категорията, за 20 календарни дни. С най-разнообразни културни мероприятия. С напълно безплатно и достъпно здравеопазване и образование. Които днес са недостъпни и пълен лукс за обикновения българин.
Аз съм диабетик и с усложнение диабетна полиневропатия, със сърдечна недостатъчност и куп още заболявания, но с нулеви възможности за редовна професионална медицинска консултация. Давам по 150 лв. за лекарства месечно и не мога да си помисля даже за посещение в лекарските специализирани кабинети, без ответни медицински направления. А бюджетът е все по-празен за елементарните човешки, социални права най-вече. Повече от 25 години забравихме какво е почивно дело и здравно също. Превърнати в живи жертви на днешния зверски капиталистически ярем, граничещ все повече и повече с явен фашизъм. Ето защо аз не съм и не желая да бъда гражданин за европейско развитие на страната ни.
Пенка НЕНОВА,
Казанлък