Евтаназия или живот в мъки?

Обсъжданият наскоро в парламента закон за евтаназията отново постави въпроса какво всъщност е евтаназия. Цитирам речниците: "Отнемане живота на друг, но по негова изрична молба или по необходимост от друг характер - безнадеждна болест, осакатяване, невъзможност за живот, безсъзнание, вегетиране... Смърт, причинена за доброто на човека."
Благородно, но... следват въпросите, които доказват, че това никак не е лесно и просто. Особено за общество като нашето.
Повече от двадесет години у нас се неглижира, даже се отрича ролята на възпитанието на подрастващото поколение. Разпада се здравото семейство, в което цареше любов, уважение, грижа един за друг, а

всички обгрижваха възрастните

Сега се тресем от малки, големи и ужасяващи битови престъпления. Не е тайна, че сред възрастните ще се намерят съвестни, работливи, грижовни и интелигентни хора, докато повечето от младите хитруват, търсят лесна печалба, изгоден бизнес. В училищата ни цари такава атмосфера, че много от добрите ни специалисти се отказват да учителстват - заради ниското заплащане и поради опасност от обиди и нападения от ученици и родители. Агресията тотално заля страната ни. Всеки ден, всеки час слушаме съобщения за нови, все по-зловещи отмъщения и престъпления. Черната хроника е ужасяваща - баща изнасилил и убил децата си, майка продала, изоставила, убила, хвърлила детето си, ученик заклал съученик, ученичка се била с приятелка... Ако продължим, има опасност да изпаднем в шок!
Младите поради невъзможността да си купят или да изградят собствен дом все повече желаят да се "освободят" от грижи за старите, причиняват с агресивни действия злини на възрастните си родители и деди и ги изнудват да им подарят жилищата си.

Тягостно, жалко и безсмислено

е да се продължава изброяването на отрицателните прояви, с които се напълни нашият живот. Не че цялото ни общество е такова! Имаме и прекрасни млади хора, и великолепни деца, и чудесни родители, но прекалено много са жестокостите и за жалост те все повече се множат! Тогава как ще бъде защитен безнадеждно болният? Та у нас хората нямат вече доверие нито на медицинския ни персонал, нито на роднините си!
Какви злоупотреби могат да възникнат при прилагането на този закон? Как ще се приложи законът за евтаназията в такова общество като нашето, болно от пороците на съвременния ни труден и несигурен живот? Да сте видели скоро някой да помага на болен, сакат или човек с патерици или бастун? Да му отстъпва някой място в превозно средство? Да го изчаква шофьор, ватман, да му помагат другите пътници? Напротив! Седят по седалките

пораснали деца с протегнати крака

старите хора се препъват в тях, но те дъвчат дъвки, гледат невъзмутимо през прозорците и водят безкрайни разговори по скъпите си мобилни телефони. Е, на тези ли хора ще бъде поверено да решат евтаназията на близките си, на роднините си?
Хубаво е да има такъв закон, но той е за хуманно общество, в което царят ред, законност и сигурност! Той е за общество, което се грижи за болните, за инвалидите. За общество, в което се зачитат възрастните, болните. На заслужилите хора се отдава почит, уважение, осигурява им се спокойствие. Пред хората, отдали труда си за благото на род, родина, се стои прав, гледа се с почитание! А у нас е точно обратното. Правителствата ни мечтаят да няма пенсионери, да няма болни, нито пък инвалиди - да не тежат нито на бюджета, нито на работещите, нито на близките си!
Що за логика! Та повечето от управленците ни са в пенсионна възраст. Мнозина от тях натрупаха вече пенсионен стаж в парламента, в ръководенето на партии, парламентарни групи и други управленски институции. Тях ги чака същото пренебрежително отношение от обществото, от новите управляващи, от близките им. А и най-важното -

никой не е защитен от ударите на съдбата

от увеличаващите се неизличими болести.
Големият хирург проф. Александър Станишев, министър в последното правителство преди 9 септември 1944 г., е осъден на смърт от Народния съд и едно от обвиненията му е, че е разрешил евтаназията на безнадеждно болните от проказа пациенти на Медицинска академия, които гниели в мазетата на болниците. Това ми е разказал неговият племенник Борис Станишев - дългогодишен журналист.
Не само възрастните болни са под заплаха от злоупотреби с прилагането на закон за евтаназията. Ами децата, родени неизлечимо болни? Знам, че в другите страни здрави и болни деца учат в едно и също училище и здравите деца помагат на болните, обучени са даже да ги обслужват - да им оправят системите, с които ходят, да им дават първа помощ при нужда. При нас това ми се струва, че е още немислимо! Много от родителите даже не желаят децата им да са в един и същи клас с увредени, с болни деца. Трудно е да се реши как ще се постъпи с деца, за които животът е мъчение!
А психично болните, за които няма надежда? Как да се постъпи с тях?
И от другите възрастови групи има болни, за които животът е тегло, мъка! Близките им около тях са подложени на неимоверни трудности.

Как да се реши кой да живее

Сложно, отговорно и рисковано е да се намесваме в "делата природни" - това е евтаназията, с която могат да злоупотребят безскрупулните.
Любен Корнезов казва, че и сега негласно евтаназията се прилага с изключване на апаратурата, която поддържа живота на безнадеждно болните. Затова той настоява за приемането на закона, но трябва добре да се обмисли най-вече неговото приложение, защото обществото ни не е готово за такъв хуманен и благороден акт.