Дискретни сме, та не питаме

Пъстрата ни компания журналисти от младежките вестници на братските социалистически страни прекарваше част от свободното от заседания време в кафенето на някогашния Студентски дом на площад "Народно събрание". Вдигаха се, разбира се, и тостове, като тостът в чест на полския ни колега от "Щандарт млодих" задължително завършваше с "Йешче Полска не згинела" ("Полша още не е загинала") - известен слоган, чиято история ще спестя на читателите. Веднъж той пророни така, между другото: "Абе, ние всички много направихме Полша да загине, но тя още не е". Това е било някъде в средата на 70-те години на миналия век, но и до днес опитите над Полша очевидно продължават, да се надяваме - със същия неуспех.
Подсетих се за тези 40-летни каламбури покрай две информации от последните дни. Едната е за окончателния резултат от разследванията на катастрофата с правителствения Ту-154 през април 2010 г., при която край западноруския град Смоленск загинаха полският президент Лех Качински и още 95 души, сред които висши военни, интелектуалци и други представители на елита на страната. Те отиваха да почетат заедно с руския президент паметта на избитите от КГБ в Катинската гора през 1940 г. полски офицери и интелектуалци. От разпространените от полските медии информации за новия анализ на черните кутии ставало ясно, че командващият военновъздушните сили на Полша ген. Анджей Бласик е

оказвал натиск върху пилотите

да предприемат кацане при гъста мъгла, като минути преди самолетът да се разбие летците го умолявали да напусне пилотската кабина и да ги остави на мира. Накрая Бласик надделял и последвала трагедията. Допълнителен щрих е, че от записите на черните кутии става ясно, че екипажът си се е черпел с бира. "Досега за Варшава основните виновници за трагедията бяха руски авиодиспечери", уточнява информацията.
А ако благодарение на интернет се върнем назад към публикациите отпреди 4 години, може да прочетем заглавия като "Доналд Туск нарече непълен руския доклад за катастрофата". (Туск, бивш полски премиер, от 1 декември 2014 г. председател на Европейския съвет.) И още по-категоричното: "Поръчал ли е Путин смъртта на Качински?" А също информации, че "полските разследващи власти поискаха от американски следователи помощ, за да установят дали някой (кой - ясно е - руските злодеи - б.а.) може да предизвика изкуствена мъгла", или "дали някой (същите, естествено) може да е повлиял на инструментите на борда". Има и риторичен въпрос, пак от онова време: "Случайна ли е катастрофата с полския елит?" Ами излиза, че не е случайна, но виновникът не е нито Путин, нито руските авиодиспечери, а са бирата и храбрият ген. Бласик, направил каквото можал, за да докаже, че Полша няма да загине въпреки усилията му.
Своя принос за проверка на неизтребимостта на Полша даде пак тези дни бившият полски президент Лех Валенса в интервю за в. "Украинска правда". "За да сплашим Владимир Путин, трябва да му покажем, че имаме по-съвършено оръжие". И пояснява, че "Западът трябва да използва всички варианти за защита от руската агресия, включително ядрени ракети". За да не загине Полша в една такава ядрена война, Валенса сигурно разчита, че

руснаците и Западът

ще се стрелят така прецизно, че умните им ракети да прелитат над Полша и по един чудодеен начин смъртоносните ядрени вълни да спират на полските граници. Не му е сефте на Валенса да ги плещи едни не съвсем премерени. Когато през 1990 г. стана президент, си направи каламбур с размера на леглото в резиденцията му: толкова било голямо, че не може да се добере до Данута, а това за мъж, направил на жена си 8 деца, си е проблем. 
Тези новини с източник Варшава освен с конкретното си съдържание, тласкат към размисъл и поне по два други проблема: учудващата липса на информационна стратегия у полските медии, дори в сравнение с българските им сестри, и "къде сме ние" в титаничната борба за разкриване и противоборство с руското и лично на Путин вероломство и перфидност.
Неведнъж сме писали, че българските медии, и особено телевизионните, не дочакаха юни, когато от Брюксел ще започнат централизирано да подават опорни точки на държавите членки на ЕС как да се "балансира" информацията във връзка с политиката на Москва, та "да се подобри разбирането на случващото се", т.е. широките народни маси да са "политически коректно" осведомени. А ето че поляците, които уж винаги са били медийно по-напред от нас, този път се излагат. Та може ли точно сега да разкриват, че не Путин и руски авиодиспечери са виновни за катастрофата с правителствения самолет през 2010 г., а виновникът е самонадеяният и вероятно подпийнал полски генерал Бласик! Ами ако някой си помисли, че толкова струват и приказките за свалянето на малайзийския самолет над Украйна от ракета, изстреляна я от "сепаратистите", я от самите руснаци! И да се подсети, че има и други версии, като тази за обстрел на сваления от изтребител самолет, заснет от американски и английски шпионски спътници. Е, може след 5-10 години да излезе

кратко съобщение с истината

но кой ще си спомня тогава за трагедията, освен близките на загиналите.
Но ако в пъргавината да изпреварим  брюкселските опорни точки за подаване на балансирана и политически коректна информация сме с едни гърди пред Полша, то явно изоставаме от мащабността на стратегическото планиране на Лех Валенса за ядрено наказание на Русия. Скромно участваме във флотски учения в Черно море с една фрегатка (то, вярно, друго и няма). С половин уста си признаваме за някакви командни ли, координационни ли центрове на НАТО у нас. Същите гузни недомлъвки и за присъствие на американска тежка бойна техника и участие в маневри на наша територия. Някакви военни стратегии и доктрини ту ги приемаме, ту ги коригираме. Единствено напоследък агровоенният министър Ненчев е по-решителен в дрънкането на оръжие, може би защото е в период на изясняване на разликата между танк и редосеялка, между балистична ракета и ракета против градушка. Дори президентът, поставящ жалоните на русофобското говорене и клейменето лично на Путин като "политик от миналото", е много далече от решителността на Валенса за ядрено сплашване на Москва. Причината за смелостта на Валенса е може би в това, че той все пак оглавяваше "Солидарност", която изигра решаваща роля за промяната в Полша, докато Плевнелиев едва напоследък си призна подвига с тапетната калиграфия навръх 10 ноември, което някои пък оспориха. Все пак на нашия президент е чужд дебелашкия хумор на Валенса и не ни занимава с битовизми около семейното си ложе. А и ние сме дискретни и не питаме.