Дисхармония в европейския оркестър

Звучеше примамливо тази музика, мнозина бързо я припознаха и заобичаха. Не заради друго, а защото в зората си малкият, но изпълнен с изкусни професионалисти оркестър, призван да разтърси с бравурните и примамващи токати, фуги и безбройни пициката слуха на все още несъзиданото европейско семейство, подсказа началото на една мечтана от целия Стар континент хармония.
Помним го това чудо всички, до най-тънките му нюанси, особено след като към набъбващия до невиждани размери всеобщ оркестър на вълни и с подчертана еуфория се включваха все повече нови оркестранти, както и низ от подбрани хорови изпълнители. Но през последните година-две нещо се обърка. Обожаваната европейска симфония някак неусетно се превърна в осезаемото скрибуцане, дрънчене, та дори и във вой.      
В неделя протекоха поредните избори за Европарламент. Начело пак застанаха същите две основни европейски партии - десница и левица, които позагубиха повече или по-малко от досегашните си гласоподаватели. Десницата - повече. Но големият (силно казано) "шок" от резкия завой в предпочитанията на евроизбирателите към реалиите на евроскептицизма всъщност отдавна вече не бе новина. Изненадата по-скоро дойде от бума, който предизвикаха с представянето си националистическите и крайнодесните партии, особено в доскоро твърде либералните в подхода си Великобритания, Франция, Холандия. И ако може да се говори за шок, то той се дължи най-вече на непоносимото еднообразие в наложеното от "големите водещи сили" от ЕС статукво, което така или иначе стопи и премля идеята за единна, равнопоставена и едва ли не идилично-хармонична европейска общност. Явно главният диригент и корепетиторите бяха загубили през годините слуха си, а дисонансът и дисхармонията в работата на гореспоменатия "оркестър" лъснаха с пълна сила. 
Колкото до причините, те са повече от ясни. Не може да изграждаш център, а полека-лека да набутваш в ъгъла периферията. Не може да превръщаш една разяла се бюрокрация в назидателния пръст на Съдбата. Затова популизмът стана най-търсената платежна монета, корпоративната динамика - средство да заблуда, а ценностната система на новоизграждащата се общност потъна в забвение, стана ненужен компонент в съвременната действителност. Макар и странно да звучи, извод за ситуацията, харесал се на голяма част от французите, подсказа не кой да е, а лидерът на крайнодясната партия Национален фронт Марин льо Пен, която обяви, че съзира масов отказ на европейците от Европейския съюз. Тя призова да се изкове нова законодателна база на ЕС, да се създаде нова Европа, уважаваща суверенитета на народа, за да се прекъсне връзката с "провалената догматична европейска конструкция". И една четвърт от французите й повярваха. Може би друга четвърт ще повярва, че останалите са "силно притеснени" от случилото се във Франция. Все пак време е някой да отговори кой и защо допусна този парадокс - никой на никого да не вярва.