Портрет
Десетте чужди мечти на Ралица Димитрова
Всеки копнее за нещо в сърцето си, нещо, за което другите не подозират, казва младата писателка
/ брой: 215
Таня ГЛУХЧЕВА
Лутаме се между спомени и настояще, търсим смисъл. Защо са се случили определени неща и сме изпуснали други? От нас ли зависи дали ще е щастливо бъдещето ни или има и други фактори? Освен да ни развълнува, може ли една чужда мечта да осмисли живота ни? Може ли копнежът на някой друг да разруши нас? Къде е балансът между благородството да сбъднеш нечие желание и отказа от своето собствено? Може ли мечтата на другия да се окаже твоя, а ти да не си знаел?
Ралица Димитрова разказва емоционално и вълнуващо, по начин, по който малко автори успяват. Десетте разказа в книгата са посветени на една и съща тема - предизвикателството да осъществиш чужда мечта. Всички истории са вдъхновени от любовта, която осмисля живота ни - обичта към бленуваната жена, към специалния приятел, към близкия, към непознатия. Любовта винаги е свързана с мечта: ако е сбъдната любов - да остане, ако е несподелена - да се случи.
Днес ви представяме талантливата млада писателка Ралица Димитрова. Тя е родена през 1984 г. в София. Завършила е Испанската езикова гимназия "Мигел де Сервантес", а след това - Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", с магистратура за преводач-редактор с испански език. Повече от 10 години работи като журналистка във вестниците "Монитор", "Стандарт" и "Новинар", а в момента е част от екипа на вестник "Телеграф". Авторка е на поредицата детски книжки "Мъркозъбълите". С разказите си е печелила литературни награди. Омъжена е, има две момчета - Симеон и Борис, които са и вдъхновението й да издаде първата си книга.
Новата й книга "10 чужди мечти" (издателство "Книги за всички") е на пазара от септември и се радва на огромен читателски интерес.
Предлагаме ви да се насладите на разказа "Подарък", носител на специалната награда на Софийския планински клуб в седмото издание на конкурса "Под върха".
ПОДАРЪК
Дядо Янко се върна от пощата развълнуван. Децата не го бяха забравили и тази сряда. Поредният колет, с познатата жълта панделка, грееше в ръцете на стареца. Янко отвърза корделата с треперещи ръце и разкъса пакета. Под бежовата гланцирана хартия се подаде син пух. Топъл шал от мохер. Още един в колекцията на запаления планинар. Най-ценният подарък. Защото беше опакован с вселенска любов.
Янко беше страстен катерач. Мусала беше най-голямото му постижение. Гордост не само за него, а и за синовете. Особено за големия - Ясен. Голям писател, който в момента работеше като учител в Кеймбридж, имаше цял сборник с разкази за планинските подвизи на баща си. Малкият, Лъчезар, все още учеше висше в чуждата страна.
Ясен завърши педагогика на Острова и остана там. Ожени се за чаровна ирландка и твърдеше, че е сбъднал мечтите си. Лъчо беше последна година студент по икономика в Англия. Той живееше от 2 години с приятелката си Радостина също в Кеймбридж. Запознали се в малко кафене, недалеч от университета на Лъчо. Момичето работело там като сервитьорка. Дядо Янко нямаше търпение да го изненадат с новини за внуци. Нито Ясен обаче, нито Лъчо се обаждаха по телефона на баща си. Дядо Янко не беше чувал гласовете им от 4 години. Но момчетата не забравяха стария си татко. Всяка сряда му изпращаха колет. Не се обаждаха, но пращаха подаръци. Винаги свързани с планината. Дядо Янко имаше колекция от стотина шала, ръкавици, шапки. Понякога децата пращаха карабинери, раници, ски обувки, очила.
Дядо Янко се пенсионира преди 5 години. Преди това целият му живот мина в планината. Работеше като учител по ски на деца. В свободното си време катереше върхове. Със съпругата си се запозна по време на планински поход в Рила. Разбра, че двамата ще стават родители по време на барбекю в Пирин. Кариерата му завърши със спасителна акция на загубен турист в Стара планина. Пенсионирането си отбеляза на почивка, този път в мързелив хотел, в Родопите. На следващата година, след пенсионирането му, жена му почина. Децата вече бяха в чужбина. Янко остана сам. Не искаше да се предава, но и нямаше желание да катери планини, въпреки че все още имаше сили. Сега единственото, което го караше да се усмихва широко, бяха колетите от децата. Толкова специални, толкова за него... Все планински съкровища. С жълта финтифлюшка, любимият му цвят! Дядо Янко беше горд със своите момчета. Не заради подаръците, които му изпращаха всяка сряда, а заради това, че отделят от времето си, за да му доставят радост и удоволствие. "Да отидеш до пощата, да опаковаш, да се редиш на опашка, та това отнема толкова време", мислеше възхитен старецът.
Цяла седмица той носеше неизменно подаръка. Ето, днес трябваше да отиде да си плати телефона. И отново сложи новия син шал от мекичък мохер, закопча палтото, обу се и излезе. Извика асансьора, а вътре - Стоян, съседът от 6-ия етаж:
- Как си, дядо Янко?
- Не се оплаквам, младеж. Къде с тая раница, пак ли на планина, ще катериш? Пак ли в Банско?
- Еее, дядо Янко, аз не съм като теб. Не покорявам върхове. Но Банско си е Банско. Пак там. С Ванчето се качваме до някъде с колата, после малко пеш. Сядаме в някоя хижа за чай и се радваме на изгледа. Пирин е... При-каз-ка!
- Чистият въздух е ценен, Стоянеее! Прати поздрави на Ванчето.
- Хайде, дядо Янко, лека. А, между другото, пак си с нов шал!
- От децата, пратиха ми го от Англия. Виж само колко е мек, колко е топъл! - очите на дядото плувнаха. Старецът се отнесе за миг. Усмихна се. И пак заговори момчето:
- А ти, Стояне, когато се приберете с Ванчето, ще дойдеш ли да те почерпя с туршия, може и ракийка да пийнем. Аз съм стар на вид, но млад още по душа. Ти ще разказваш за кръчмите в планината, аз ще ти редя приключения по пистите.
- Ще дойда, дядо Янко. И да ти се похваля - с Ванчето ще караме курс за ски. За първи път! Имаш ли някакви съвети за начинаещия?
- Сърце и крила, младежо! Ейй! Ама поне си ентусиазиран. А моите момчета са чааак в Англия... Поне ме мислят и всяка сряда пращат дар! Само да ми видиш карабинерите от миналия месец...
- Жив и здрав, дядо Янко! Хайде, до скоро!
Двамата говореха в асансьора, после продължиха да бъбрят, докато Стоян не се качи в колата си. Отиваше да вземе Ванчето за поредната екскурзия до Банско. Този път почивката им щеше да продължи две седмици. Затова Стоян първо се отби до пощата. Преди да слезе от колата извади от жабката на автомобила малък пакет. С жълта панделка. Както правеше всеки вторник от няколко години насам. Служителите бяха свикнали с чудатите пратки, подадени за получаване на следващия ден - пак от същия пощенски офис. Във вторник - подаден колет - за получаване - в сряда. От едно и също място и пращането, и вземането... Стоян беше осигурил пратката за първата сряда от своето отсъствие. За втората щеше да купи отново нещо плетено от бабите в Банско. Или планинско оборудване от онзи култов магазин за спортна екипировка в Разлог.
Но Стоян нямаше как да знае, че на първия си ски урок в планината на пистата ще претърпи нелепа злополука... Младежът беше обездвижен в болница. А дядо Янко за първи път не получи в сряда подарък от децата.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.