Демокрация с привкус на... свобода
/ брой: 11
Според световноизвестния изследователски институт "Фрийдъм Хаус" България е една от 89-те държави, смятани за свободни. Ако трябва, както си му е редът, да възкликнем скромно, но гордо, четейки потресаващата констатация, едва ли някой особено ще се впечатли от всеобщото ни национално удивление. Защото изследването на "Фрийдъм" директно ни пояснява, че се забелязва осезаем упадък на политическите права и свободи в световен мащаб. Което от само себе си налага печалния извод за недоизградената и у нас реална демокрация (според еталоните на западния тертип) - детайл, който е кръвно, плътски и духовно свързан с гореизброените понятия като права и свободи. Всъщност нека да помислим!
Свобода. Хубава дума, многозначима, но в същото време трудно обяснима, да не кажа дори недостижима. Вярно е, че сме свободни. Нищо, че от известно време ни тормозят мисли от рода на това, дали ако позвъним на съпругата си с въпроса на прибиране към дома да купим хляб или други подобни екстри, няма да се окаже, че някой вече достатъчно осторожно е вписал в тефтера си: Пак си купи хляб! Не дай, Боже, да попитам благоверната как вижда въпроса за някакво си там стъкълце с марка "Сваровски"...
Свобода. Да си избера например лекарския екип (който работи май на принципа на самоизбирането, преди да ми съобщи опцията, че нямам никакъв избор). Нещо, което би ме изпълнило с надежда все пак. Надежда за какво?
За Свобода. Да пътувам, ако всичко е наред, накъдето искам. Върхът. (Без, разбира се, да отчитам детайлчета от рода на пътни, дневни, глезотийски, разните му там Лувъри и Ермитажи, таверни, барове с атракции и без, спа, ски, джетове, джакузита и пр.)
Свобода - на избора, най-сетне казано. Например: избора да издимя през границата, без да се обръщам, и попътно да си мисля с каква носталгия да се залъгвам, когато след време си припомня как ухаеше родината. Надали ще е точно така. Защото пропускам най-главното - правата си.
Правото да се определя като гражданин, подкрепящ някаква идея например. При това политическа и политизирана в сериозни дози. Правото си да зная, че някой няма да брои в тефтера си хлябовете, които вече купувам на път за вкъщи, вписвайки ги като "Сваровски", и всъщност по нечий настойчив политически друговерен призив няма да ме включи в накаква си там графа "член на организирана пр...... гру..! И с пълно според него самия основание да ме прати извън борда на обществото и бъдещето (като символика). А къде остава правото на чувствата?
Да живее демокрацията. А тя, милата, лелеяната, осезаемата (най-вече от екшъните и псевдокомедиите от екрана) май вече е изпаднала в "ерозия". Поне според "Фрийдъм Хаус".
Май се получи нещо като свободно падане в кладенец без дъно. Простете, ако съм бил груб.