Дайте да дадем по Брюкселски

"Дошло е време камбаната да бие, часът е настъпил", "Приоритет на приоритети днес е и трябва да бъде кризата с бежанците", "Дошло е време за решителни единни действия", "Ние може да помогнем на онези, които търсят убежище от войната, терора и потистичеството", "Нека бъдем честни пред нашите съграждани", "Намиране на нов живот на 120 хиляди души трябва да бъде задължително за държавите на ЕС", "Нашият приоритет трябва да е приемането на договорка, която е амбициозна по своя характер и задължителна"...
Тези "дошло е време", "трябва да бъде", "може да помогнем", "нека бъдем", "трябва да е" удивително приличат на повика от времето на социализма "Другари, дайте да дадем". С "Дайте да дадем" призова председателят на Еврокомисията Жан Клод Юнкер евродепутатите в обръщението си към Европарламента в сряда, пояснявайки им как трябва да се справим с бежанския наплив в Стария континент. И всичко това - с добре отрепетиран напорист, маркиращ решителност, тон. Малко развали впечатлението някакъв шегаджия евродепутат, който, нахлузил маска с лика на Ангела Меркел, притича до трибуната и му стисна десницата.
"За миг си представете - ако това дете е вашето дете, и вие се опитвате да го спасите, нима бихте се спрели пред каквато и да е стена", каза председателят на ЕК, правейки препратка към загиналото 3-годишно дете, чието тяло бе открито преди дни на турския бряг. Така Юнкер изплю камъчето: европейските чиновници, дори те, са се впечатлили от кадрите с мъртвото сирийче, обиколили света. Стотици, хиляди деца загинаха, удавени в Средиземно море, задушени в камионите на трафикантите, покосени от глад и болести, без това да ги развълнува толкова. Снимката на трупчето, изхвърлено на морския бряг, обаче се оказа въздействуваща, защото е живописна. Може да звучи цинично това "живописна", но е факт, че доста художници се поупражняваха да рисуват картинки и ескизи, подсказани от тази снимка. Но какво друго може да се очаква от отдавна откъсналите се от реалния живот елегантно облечени еврочиновници и добре соанираните европейски чиновнички! За тях, дето тръгнаха приоритетно да оправят кривите краставици на Европа, може сполучливо да се приложи блестящата оценка на Христо Стоичков за националите ни: "То само с татуировки и гел не става", перифразирано като "То само с костюми "Версаче" и парфюми "Диор" не става". С изкуствените проблеми, които решават, бълвайки директива след директива, с менторския тон и всезнайковщината, която се изстрелва гладко, гладко, те все повече опорочават иначе чудесната кауза за единна, процъфтяваща Европа.
В напористата си реч с много "трябва", "дошло е време", "нека бъдем честни" Юнкер някак странно пропусна да назове дълбоката, истинската причина за трагедията на стотиците хиляди несретници, търсещи убежище в Европа: войната, конфликтите в Близкия изток и други райони на света, разразили се в резултат на интервенциите на САЩ и някои техни съюзници на Запад. Защо ли? Защо външната министърка на ЕС Федерика Могерини, която иначе гледа твърде строго и говори рязко като мъж, не среже американския си колега Кери за надробеното от неговите предшественици държавни секретари и президентите, на които служеха, бомбардирайки Ирак и Либия, и въоръжавайки опозицията в Сирия! И да му подскаже, че част от бежанския поток може да се насочи към бреговете на Америка, за което има прецедент, подсказа го, вероятно неволно, самият Юнкер: "Нима сме забравили, че има причина в САЩ да има повече хора с името Макдоналд, отколкото тук". Океанът очевидно не може да е пречка в Америка да се наплодят повече Хасановци, отколкото има в момента в Ливан, да речем, където бежанците са вече една четвърт от населението.
Спестяват го и ще го спестяват юнкеровци, могеринита и прочие евровеличия, защото едно "право куме, та в очи" е в разрез с бон тона, задължителен за Брюксел. Не подхожда на костюмите "Версаче" и парфюма "Диор". Та ще си останем с едното "Дайте да дадем"!