Държавниците не са щастливи хора

Проф. Тодор Танев от 30 години преподава в Софийския университет. Докторът на политическите науки държи на уточнението, че няма частен бизнес или фондация. Преподавател в катедра "Социология" (1983-1985), съосновател и дългогодишен ръководител на катедра "Политология" (1985-1997), основател и ръководител на катедра "Публична администрация" (1997-2012), зам.-декан на Философския факултет на СУ (1993-2000). Автор е на 3 бакалавърски и 3 магистърски програми. Проф. Танев е издал и монографиите "Политическата култура", "Политическите стратегии", "Държавничеството" - излязла преди две седмици. Корените на политолога са от Котел, Елена, Златарица, Хасково, Будапеща, Грац.


"Когато искаш скок напред, когато ти е проблем бъдещето, недей тръгва от миналото, използвай го само дотам, докъдето ти създава аргументи"

- Що е то държавник, проф. Танев, вие сте от малцината, които имат точно определение на това понятие?
- Политологическата наука обръща извънредно малко внимание върху това как се потребява властта - 75% на сто от интереса е насочен към това как се взима и запазва. Власт се добива чрез партии, партийни борби, избори, избирателни системи. Литература по въпроса и в исторически план има много. Това прави впечатление на политолозите навсякъде. Но как се потребява политическата власт, което е част от политологията, е същността на държавничеството. В САЩ, където има десетки книги по политология, открих нещо конкретно по въпроса само в 5. Има още около 15, в които думата държавник се употребява като качество - за Чърчил, Айзенхауер, Кенеди и пр. В разговори с колеги и студенти у нас и в чужбина установих, че тази толкова важна дума още няма ясно съдържание. Дръзнах да скоча напред и без оглед на трудностите, че няма готова теория, се опитах да създам модел на понятието какво е държавник.
В кратката фраза "Политикът мисли за следващите избори, държавникът мисли за следващите поколения" е казано нещо съществено. Моят модел не е толкова прост, но според мен политиците могат да бъдат подредени от - до и в единия край на този континуум, няма как да не използвам научната дума, са политиците чисти партийци, т.е. партизаните. Това са хора, които работят стръвно за своята партия, за своите хора, които разглеждат другите като врагове, които мислят за властта, която е конкретно нещо. Човек може да има власт върху тези, които вижда, но не може да командва хора, върху които няма пространствено или времево отношение. Партийците разсъждават в рамките на властта, която е тук и сега, в рамките на мандата. С това бъдеще и държава не се правят. Затова един голям немски политик навремето е казал "С партия се взима властта, но с партия не се управлява държава". Времето доказа, че при парламентаризма няма партия, която може сама да управлява, без да си навлече вреди, отколкото ползи.
- Как да разпознаваме държавниците сред партийните функционери? Дайте рецепта.
- Да, ако властта не е цел, а е средство за правене на политики, които почиват върху действително съгласие. Съгласието е властта в бъдещето - Левски е правил съгласни следващите българи. Политиците ни от 90-те години, чиято цел беше влизането ни в ЕС, не ни направиха несъгласни, не ни разделиха. Съгласието е голямото разковниче, ако бях химик щях да използвам този лакмус - някой работи ли за съгласието, за следващите поколения, за единството, мисли ли за властта само като средство, гледа ли да заобиколи ежбите, свикнал ли е с културата на този обединяващ се свят. Да не е като Бай Ганьо в чужбина, колкото и да е умен. Тогава може да е някъде на подстъпите към държавника. Пък и тези хора са повече или по-малко държавници, самият идеал за държавник е трудно постижим.
- Открихте ли сред българските политици на прехода "архитекти на бъдещето"? Имена да кажете.
- Всички български политици са доста далеч от този идеал, но ще назова с една идея по-близо до този екстрем. Ако говорим за фигури от мащаба на Левски или даже на Стефан Стамболов, няма да ги открием. Не им е било времето, не защото имат ниско IQ или друго, просто времената бяха такива - турбулентни от вътрешна гледна точка. България пак ще роди такива хора! В известна степен Симеон Сакскобургготски беше лишен от чистата партизанщина. Неговият център не беше партиен, а опит за събиране на ляво и дясно в името на една цел - когато има единствена цел някакво обединение от този вид е възможно. Не говорим за онова, което отдавна на Запад е възможно - леви и десни да управляват нормално държавата. Тук не сме дорасли до това. В онова време фанатичното приоритизиране на Европа на всяка цена, дори с грешките, го доближаваше. За мен той изигра положителна роля. Не става дума за личността - тя винаги има нещо за дялане, а за стила на държавник, за това "Хайде всички заедно". Може би през 1997 г. имаше такива ръководители в БСП. Имаше момент, в който България се размина със серпантината на безкрайното надолу - започна стабилизиране в държавата, вместо обратното. Онова драматично събиране на Консултативния съвет за национална сигурност при тогавашния президент - това не бяха лоши неща, а държавнически прояви. Партиите не обичат държавническите реакции, а следващите поколения партийци се хвалят точно с постиженията на своите, които преди това са заклеймявали. Впрочем държавниците не са щастливи хора. Те никога не могат да видят резултата от работата си, всички ги хокат във всекидневието. Това е съдба.
- В състояние ли са формиращите обществено мнение да видят и посочат полезните лидери, професоре?
- Четвъртата власт е изключително важна в България, но за съжаление независимите източници като вашия, аз го броя за такъв и мисля, че имам основание да го обявя, не са много. Нямам данни като обикновен гражданин, но ми се струва, че доста централни медии, някои телевизии и пр., са прекалено верни на собствениците си, а има ли собственост, няма как да няма интереси. Пък интересите са преплетени с още по-големи интереси. Не са много онези, които се радват по определение на неутралност, то не може да е пълна, но достатъчно добра, за да създаде по-професионален комфорт, като ДУМА. И да имат време да филтрират култура. Едно издание, ако търси имидж без култура, му трябва много време. Тука има вътрешна култура, не като етикет, а като ценности, стойности, ката професионализъм, която си личи.
На въпроса - може още много да се иска. По света по-голям процент са лидерите сред журналистите, а при нас са повече тези, които обслужват хора, които не се показват.
- Пиарът ли е опустошил територията за формиране на позитивното обществено търсене на личности?
- Много са факторите. Силната връзка с икономическите и политическите фактори е задушаващо танго за журналистиката. Не бих могъл да бъда журналист в това време в България. Сигурно е тежко, защото журналистът не може да бъде прост човек, а като е "сложен", ще страда от това. Хватката е жестока, но това не важи само за нас, а за всички страни в криза. Потребяващата продукта публика е скептична - не биха се събрали непременно, за да защитят един журналист. Българите трябва да се събудят и да искат, да подкрепят, да имат политическа култура в подкрепа на независимата журналистика. Знаете ли какво се стане, ако излязат 200 души и кажат искаме този вестник или журналист да не бъде гонен повече? Знаете ли как тези, които управляват в наше време, ще се уплашат, но хората, които да защитават свободната журналистика, са малко, правим го някак си наум и вкъщи.
- Защо ни липсва политическа култура като народ, проф. Танев, знам, че имате отговор и на този въпрос?
- Не ни липсва. Културата по принцип означава начинът, по който някой върши нещо - дали участието на някои части от населението в политиката е с кебапчета и петдесетолевки, това е начин, това е тяхната политическа култура. На морална основа мога да кажа, че политическата култура на българина е достатъчно демократична - българите имат изключително силно морално мнение за това, което се случва и много знаят да наказват. Ние сме страната на грамадата! Хората са много будни, не говоря само за спасението на българските евреи и питам: къде е била македонската, английската, американската общественост, включително политическа, и защо нито една авиационна бомба на съюзниците не е паднала никога върху жп линия, водеща до концлагер?
Ние имаме основата на политическата култура, но не е достатъчна, много е била тъпкана. Държавността в България е била 500 години извън нас - там някъде, други я правят, затова Андрешковщината избива отгоре. IQ-то е високо, мнението го има. За мене миналото е камъкът, който ни дърпа надолу. Когато искаш скок напред, когато ти е проблем бъдещето, недей тръгва от миналото, използвай го само дотам, докъдето ти създава аргументи. Това правят младите в момента и са прави. Въпросът е само да се намали броят на загубените от тях, загубените за себе си. Болно ми е като виждам, че са умни, но първите им 7 години са отлетели и вече са загубени за България. Задачата на по-възрастните поколения е да ги оставят да бъдат такива, каквито са, но да ги правят българи, защото няма кой друг да се погрижи за това, освен самите българи.
- Скептик ли сте за начина, по който се възпитава общественото мнение, какво спира или пречи на българина да изказва конкретно мнение? Известно е, че по "всичкознаене" сме ненадминати, но конкретиката винаги ни се изплъзва...
- Тази констатация не е много продуктивна, дайте да видим, когато имаме проблем, как той да бъде решен - откъде да започне цялата работа. Да вземем националната сигурност, която се свързва обикновено с добра полиция, жандармерия, военни. Ако аз искам да владея съседна страна, няма да купя още една корвета или един F-16. Не ми трябват тези неща, достатъчно е да видя каква е мизата на няколко деятели на образователното министерство на тази страна и на няколко журналисти, а това ще ми струва много по-малко от една корвета. При следващото поколение вече цялата им държава ще бъде моя. Образователната система на една страна е повече от стратегически ресор, повече от армията и полицията на днешно време.
Арменската стратегия за национална сигурност започва с думите "Националната сигурност на Армения означава запазване на арменската национална идентичност където и да е по света". В нашата не пише такова нещо, за България изобщо не пише, там пише за НАТО. Дайте да разгледаме образованието като стратегически ресор, дайте да инвестираме немного, защото той не струва толкова, колкото е военният ресор и вижте следващото поколение дали ще имаме българи. Така са правили нашите деди. Знаете борбата за църковна независимост, ролята на училищата, на читалищата - това е една страна. Всяка развита държава има своя духовен аналог, а България още повече, защото е била в чужда държавност.
С 50 университета няма да се оправим. С един беше по-добре, с 10 е по-добре - с 50 означава, че това е само търговия на дипломи, това не е образование. Мога да продължа - средно образование, което е тежко натоварено с излишни подробности. Ялови учени в разни колективи успяват да печелят по неясен начин борбата в този бизнес с учебниците. По този начин проваляме българската младеж, тя се отвращава от това "знание". За какво й е това неистово учене за чехълчета и шестоъгълници на бензоловото ядро и знам ли още какво, което абсолютно никога няма да потрябва? И нито един час действителен за това какво се прави в една община, какво означава бюджет... Ние нямаме гражданско обучение, както е в другите страни, още в първи клас. С това трябва да се справим сами, защото няма да дойдат нито американците, нито европейците от Брюксел, нито руснаците, нито турците, нито някой друг, който "ще ни оправи".
- Трябват ли ни тогава управленци държавници?
- Нужни са просто политици с известен държавнически уклон, с малко милост, с малко добрина, с малко човечност. Човеци ни трябват, човечни политици.
- Два дни след избора на ново правителство виждате ли такива хора в него, проф. Танев?
- Не и не би трябвало да се явят. Не е моментът такъв. Положението е много критично, не само икономически. И политически се получи, демографската криза силно чука на вратата. Много станаха проблемите, натрупаха се и това правителство за мене е правителство на оцеляването - трябва да издържи и да му помогнем да оцелее в тази своя задача. Това са спешни икономически мерки - столови за бедните, помощи за онези, които не могат да си платят тока. Разбирате ли, това е като след война, и с това трябва да се справят. Мисля, че подбраните хора имат някакъв капацитет като професионалисти и лек комфорт поради факта, че са от най-различни партии и движения събирани. Това е добре, трябва да им помагаме. Ако излезе навън нова група хора, които да дадат воля на емоциите си "Това не е нашето правителство!". В друго време бих ги разбрал, но в този момент ще те извадят на улицата и други, които ще бъдат управлявани партийно, а след тях други ще докарат и такива, които ще взривят етническия конфликт. На мене не ми трябва България със срината икономика, а и с етнически конфликт. Представяте ли си какво сме без валутния борд и с етнически конфликт? Оттам вече няма да има излизане.
Ако всичко това е под въпрос, хайде да сдържим малко емоциите и да изтраем 6-8 месеца - това правителство няма повече шанс и това е съвсем ясно, защото то не почива върху съгласие, а върху баланси. Няма капацитета - икономистът не е политик. Икономист не може да решава политически задачи. Може да оправи провала с бюджета, който надвисва над България, но не е разгърнат и никога до момента не се е представял като нещо такова. На нас ни трябват не локално и не партийно мислещи хора в момента. И с това трябва да свикнем поне до времето, докато започнем да мислим за онова, за което искаме. Сега трябва да мислим за раната!