16 Ноември 2024събота05:29 ч.

"Чуждите" наши по света

Паричните трансфери на емигрантите за България надхвърлят чуждестранните инвестиции, правителството не иска да чуе гласа им

/ брой: 284

автор:Янко Долапчиев

visibility 3811

Отгласът от написания от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) нов закон за сънародниците ни, живеещи извън границите на отечеството, предизвика буря от критики веднага, щом се появи на сайта на агенцията. Гласността бе дадена на 15 ноември, а краят на публичното обсъждане бе обявен да е на 30 ноември, срок, за който се казва "от днес за вчера". После проектът трябва да влезе в парламента, като едновременно с "масовото" обсъждане течало и съгласуване с държавните институции. Защо едновременно и как в тоя срок ще бъде чут гласът на поне 3-те милионна българи, пръснати по света (никой досега не ги е преброил), не стана ясно. За нуждата от подобен закон се говори от десетилетие и диаспората ни навън неколкократно бе давала предложения, за да бъде той жизнен.
Щедро на обещания, от началните месеци на управлението на кабинета на Бойко Борисов се изтъкваше приоритетното му значение за коренна промяна в държавната политика към българските общности по света. В радиоинтервю през февруари вицепремиерът Симеон Дянков се зарече да е готов до седмица, като след това ще бъде предложен за широко обсъждане. Законът обаче изкара една "бременност" и се пръкна през... ноември.

Критиките от чужбина

Бившият председател на държавната агенция - най-дълго задържал се на този пост от създаването на агенцията през 1992 г., доц. д-р Пламен Павлов, коментира: "Твърди се, че проектозаконът е изготвен от агенцията, но аз се съмнявам, тъй като тя няма законодателна инициатива". Той допълва, че досега няма нито едно положително мнение за него от чужбина, налице били дори крайно отрицателни реакции.
На 30 ноември в сайта Eurochiкago бе публикувано открито писмо до сегашния и бъдещия президент, до премиера, до Симеон Данков и Цецка Цачева, подписано от временните обществени съвети на българите зад граница, от емигрантски медии и организации, в което се изразяват дълбоки резерви към сътвореното. "В сегашния си вид проектозаконът третира много повече дейността на администрацията, най-вече на ДАБЧ, отколкото реалните проблеми на българските общности по света и законовите механизми за работата на държавата с тях, е написано в писмото. Така още преди да е приет, се изразяват съмнения в качествата му да оцелее дългосрочно. Най-важният акцент от недоволството: новият проект оспорва правото на живеещите в чужбина българи да избират сами представители в Националния обществен съвет, който би трябвало поне два пъти да се събира в България, за да съдейства за решаването на проблемите им - право, което макар и неосъществено досега им дава действащият от 2000 година аналогичен закон. В отвореното писмо те изтъкват, че в предлагания текст е зачеркнат натрупаният през последните години опит на самата емиграция, както и базираният на практиката във Франция, Испания, Италия и Гърция модел на такъв обществен съвет.

Казионен придатък

Вместо това ДАБЧ предлага организационните структури на българите в чужбина да избират 15-членно Национално представителство (Национален съвет). Такъв един избор обаче не може да даде необходимата му легитимност, защото организациите на българите в чужбина не са изборни органи и не представляват легитимно българската диаспора, изтъкват в откритото писмо. Журналистът от Франция Атанас Чобанов бе заявил пред news.bg, че изготвянето "на тъмно" на законопроекта може да доведе до създаването на "един казионен, назначен национален съвет на българите в чужбина" и по този начин ще бъдат заглушени исканията им за представителство в Народното събрание чрез депутати от 32-и Многомандатен избирателен район, където гласуват българите в чужбина.
В чиновническите регистри на ДАБЧ често са вписани вече нефункциониращи организации, но съгласно проекта те ще получат по един глас. Не са предвидени избирателни райони, нито пък е определен броят на мандатите в тях. Представителите на българите в чужбина следва да бъдат избирани от самите българи в чужбина, което ще им даде нужната легитимност, а географски разпръснатата българска диаспора ще получи представители навсякъде по света.
Според действащия от 2000 г. Закон за българите в чужбина, Националният обществен съвет трябваше да е 9-членен - петима са техните представители, четирима са хората на държавата. Ясно е, че така представителността му е нищожна, коментира доц. Пламен Павлов, имайки предвид числеността не само на "историческата" диаспора, но и разширяващата се икономическа емиграция. Последваха други предложения за числеността на съвета - да е от 45 до стотина изборни представители.
Отделно по места трябва до се избират обществени съвети, които да бъдат мост между посолствата и емигрантите. Но заради дипломатска леност и факта, че българите често заобикалят посолствата си, такива съвети още не са избрани. Изключението е само във Франция, резултатът от гласуването в САЩ за него е все още неизвестен. Поради тази причина изборните обществени съвети са заменени в десетина държави с временни органи.
Защо например Националният съвет трябва да е 15-членен, а не по-голям или по-малък (във Франция е от 155 представители)? Къде са мотивите? Ще има ли географско райониране при избора? Как ще се разпределя представителността на историческата диаспора от Македония и Бесарабия, ще преобладава ли тя спрямо живеещите в Западна Европа, Америка и Австралия все повече икономически емигранти? Отговори на това няма, все едно че неизвестните не съществуват, а поне от десетина години най-активните българи от емиграцията разсъждават върху тях, е коментарът на доц. Пламен Павлов.

Изпуснат шанс

Според Пламен Павлов на сегашните избори е бил изпуснат шансът българите в чужбина сами да избират свои представители в Народното събрание, както е по света. Но да припомним ограничаването на правото за гласуване на последните избори дори в Отечеството. Не може български парламентаристи да решават жизнени въпроси, отстоящи на хиляди километри, е мнението му. Проектозаконът не предвижда и гласуване по интернет за избор на съвети, което например допуска аналогичният сръбски закон. Бившият председател на ДАБЧ изтъква, че не може само регистрираните 700 организации да определят състава на Националния съвет, нужен е демократичният избор пред урната, а известни интелектуалци зад граница пък не членуват никъде.
Журналистът от Франция Атанас Чобанов бе казал за news.bg, че изготвянето "на тъмно" на законопроекта може да доведе до създаването на "един казионен, назначен национален съвет на българите в чужбина". По този начин ще бъдат заглушени исканията им за представителство в Народното събрание чрез депутати от 32-и МИР (многомандатен избирателен район, където са гласувалите в чужбина).

Държавата да управлява

Ясно е, че проектът е написан мърляво и без анализ на действителността. Липсва цялата V глава, много от изреченията са недовършени, дори има несъгласуване на съществителни по род и число.
В чл.1 от проектозакона се казва, че политиката към българите зад граница е негов приоритет. По-надолу - че държавата осигурява взаимодействието между държавните институции и неправителствените организации за формиране на закона. Кой в крайна сметка ще формира държавната политика? По-нататък се говори, че тя се провежда от ресорен министър, след това се мярка вицепремиер.
Не е ясно и към кого ще е Националният съвет: към президента или към Министерския съвет? Според Пламен Павлов той трябва да е към Народното събрание. Не е лишена от логика и идеята, че ДАБЧ е излишна, тъй като нейната основна функция е да издава удостоверения за българско гражданство, което може да се върши и от външно министерство. Според Райна Манджукова е нужна държавна политика за българите в чужбина, а такава няма, макар никой да не го признава.

Напишете нов проект

Пълна е кашата и около взаимодействието на проектозакона с други действащи закони. Твърди се например, че лица с български произход, но с чуждо гражданство, могат да следват в българските университети при равни условията с тези на българите. Сетне се изтъква, че министърът на образованието определя облекчените условия за кандидатстване. Говори се, че законът ще поддържа само българските училища към посолствата, а вече има над 100 издържани от емигрантски организации и български църкви училища, казва Райна Манджукова. Същото е по отношение на религията. Новият закон поддържа само източноправославната религия, къде са обаче правата на българските турци и изповядващите други религии? - питат Манджукова и Павлов.
В проекта на ДАБЧ няма и дума за фонд за подпомагане на българските организации в чужбина, който трябва да се попълва от дарения, спонсори но и от държавния бюджет, какъвто законът от 2000 г. предвижда. През 2008 г. държавата за пръв път отпусна 5 млн. лв. за него. Но парите отидоха само за училищата в чужбина за програмата "Роден език".
В отвореното писмо българската общност зад граница иска не само отлагане на обсъждането на проектозакона, но и написването на нов проект, който да се приеме след встъпването в длъжност на новия президент, или президентската институция да го подготви и внесе подобен за гласуване, тъй като президентът по конституция се явява обединител на нацията.


Боянка Иванова, основател, учител и директор на българското училище "Джон Атанасов" в Чикаго:
Законът следва да третира, диференцирани по географски признак, мерки, за съхранение на българското самосъзнание в различните български общности по света. Особена грижа и внимание следва да се отдели на отдалечените от Европа общности и в частност на тези в развитите икономически страни, където асимилацията е доброволна, бърза и би могла да е и необратима, ако липсват адекватни навременни предохранителни действия. Пълното интегриране в държавите на Запад от Европа - като САЩ и Канада - е въпрос на престиж и признак на преуспялост за българина, което значително затруднява съхранението на националната му самоопределеност. Това е един от факторите, изискващ особено внимание и обгрижване от страна на държавата.

Максим Божилов, Торонто, в. "Български хоризонти":
В този си вид законът едва ли е предназначен да премине през парламента. Целта му е единствено до потвърди съществуването на ДАБЧ и идеята на нейното ръководство, че тя трябва да продължи да съществува. Законът трябва не да се пренаписва и поправя, а да се напише отново.

Д-р Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските учители в чужбина:
Първо: приветствам, че такъв закон се създава. Второ: че съществено място в него е отделено на българските училища в чужбина.  Но този закон е важно да бъде съгласуван с останалото съществуващо законодателство. И като цяло не се оценява ролята на българите в чужбина. Като организация със седалище в София би трябвало да ни бъде съобщено за закона предварително. При подготовката на закона ДАБЧ не е влязла в контакт с АБУЧ, независимо че ние имахме желание да участваме. Трябва да има дискусия, която сега я няма.
Проф. Любомир Гаврилов, Тулуза, президент на Френско-български форум:
С какво този закон е по-добър от предишните? Този закон е лош и за държавната власт, и за българите зад граница.

Атанас Чобанов - журналист, Франция, пред БНР:
Някои от временните обществени съвети на българите в чужбина изразиха недоволство от липсата на консултации с тях при подготовката на законопроект за българите и българските общности в чужбина. Правиха се опити за контакт с Държавната агенция за българите в чужбина, които завършиха много безславно. На родните организации и медии зад граница не се гледа сериозно. Отношението е абсолютно чиновническо и няма нищо общо с това, на което са свикнали хората, които живеят в демократични развити общества.


 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ