16 Ноември 2024събота10:29 ч.

Брюксел и Орбан в танго с настъпване

В Европа вече има нови доктрини, чиято сърцевина е възраждането на националния консерватизъм

/ брой: 181

автор:Зорница Илиева

visibility 2581

Да се каже, че един призрак броди из Европа, но този път  персонифициран,  не е нищо друго освен признание за значение и внимание към Орбан. Видно е, че т.нар. орбанизъм  се явява едва ли не проблем за Брюксел, щом му се посвещава цял доклад със заглавие "Ситуацията в Унгария" и на сесията на Европейския парламент в последния му сезон преди следващите европейски избори се предизвиква дебат и гласуване за прилагане на чл.7 от договора за ЕС срещу Унгария, т.е. лишаване от право на глас в Съвета на ЕС. Внеслата доклада от името на Комисията по гражданските свободи холандска депутатка Джудит Саржентини, зелени, говори за "клиентелизъм", "режим", "потискане на свободното слово", "агресивна политика към търсещи убежище", "пречки пред протести", "подчиняване на правосъдието", "ограничение на свободата на вероизповеданията" и все в този дух. Това е срещу страна член на ЕС и при омръзнало на всички граждани в Европа парадиране с т.нар. европейските ценности.
Вкамененото лице на Орбан не показва нищо друго, освен демонстрация на добро владеене на нервите, както и решимост да отстоява позиции. Той предварително бе обявил в Будапеща, че ще отиде на тази сесия, за да  "защити Унгария и Европа, въпреки различната гледна точка за природата на християнството, ролята на нациите и културата в нашата страна". Думите му, че "стоя пред вас и защитавам своята държава, защото за унгарците свободата, демокрацията, независимостта и Европа са въпрос на чест, а това, което правите, е плесница върху лицето на съюза"  безспорно са нова доза мехлем върху лицето на всеки унгарец. 
Предполага се, че при разглеждане от Съвета на ЕС, каквато е следващата процедура, ще бъде наложено вето поне от Полша и няма да се стигне до "загуба на глас".

Но случващото се дава основание за размисли


относно същността на процеси, които в геополитиката се наричат "тръмпизъм", "путинизъм", "орбанизъм", "начало на залеза на неолиберализма" или просто тенденции, които сигнализират за разклащане устоите  на познатия световен ред. Задаването на въпроси от рода на "защо се налага претъпяване гласа на Орбан" или "връщат ли се устоите на националната държава" са само част от рефлекси, които отразяват "вятъра на промяната" и дават основание за твърдения, че в Европа вече има нови доктрини, че има обявяване на нов курс на политики и възраждане на националния консерватизъм, а стремежите за собствен суверенитет и национална идентичност не са случайни явления. Няма спор, че кризата с мигрантите е в основата на изкристализиране на противоречия между онези, които крепят т.нар. статукво в Брюксел и са за "контролирана миграция", и европейски лидери, които призовават за реформи с цел укрепване на съюза и отхвърлят  "квотите за мигранти". Вече не може да се крие, че европейският пейзаж е фрагментиран и ЕС трябва да намери начин от "обект да стане субект" в международната политика. Защото е икономически силен, има своето минало и история, доказани социални придобивки, с които никой по света не може да се похвали, и съхраняването на европейската идентичност с християнски корени е основно условие за дълговечност. Това дава основания за изводи, че има осъзнаване за динамиката в геополитиката и ситуацията с нароилите се консервативни, националистически или т.нар. Банън-организации, които могат да станат прелюдия към променен Евросъюз след изборите за Европарламент през 2019 г.
Въпросът е всъщност за бъдещето на ЕС. Защото звучат тревожно думи като тези на президента на Словения, че

"слабият ЕС не може да се разширява в региона на Западните Балкани".

А регионът ни е особено чувствителен, не само е обременен исторически, когато чува Орбан, например да казва "нали бяхме единни в многообразието, а сега ни наказвате, защото сме различни и отстояваме държавата си с нейните интереси?".
Друг въпрос е как на практика могат да се съчетават национални интереси в съюз като европейския, в който по правило суверенитетът е ограничен. Но и как да наказваш премиер, който 3 пъти печели избори и има подкрепата на повече от 60% от народа си? Само защото не приема решения на Брюксел като тези за мигрантите, защото счита, че това е в ущърб на християнския характер на унгарското общество, засяга национална сигурност и крими обстановката? Или защото си разчисти сметките с МВФ, като съумя да организира изплащането на дълговете на страната си? Или защото ограничи със закон дейността на онези НПО-та, които нямат желание да осветлят средствата, които им се превеждат отвън, което на практика прекрати дейността на фондациите на Сорос в Унгария?
Не бива да се пренебрегва и фактът, че Орбан играе основна роля във Вишеградската четворка, която отстоява регионални интереси в рамките не само на ЕС.
Когато Орбан в речта си казва, че "ако аз управлявам ЕНП в Брюксел, ще я управлявам като Хелмут Кол" какъв сигнал дава на канцлера Меркел с нейното "Елате, ще се справим"? След като си признал краха на мултикултурализма, как тогава не забелязваш какво скандират протестиращи в Кемлиц след убийството на млад германец от мигранти? Защо няма слух за "време е да върнем Карлмарксщат вместо Кемлиц"? 
Но има статии, в които Саксония, бивша ГДР, се определя за "проблемна провинция" или "екстремистко блато", защото "и днес много хора в Източна Европа не смятат, че са господари на собствената си съдба. Е, след случая Орбан как да разубедиш източноевропейците, че обвинения в екстремизъм или радикализъм  се пускат в обръщение, когато нещо не се "вписва в западните шаблони". Един вид, ако не си съгласен с "наши решения", следва наказание. Но хората в Източна Европа не обичат да им се налагат "отгоре" решения, които не са в съзвучие с интереси, собствени разбирания за култура, семейство, религия и етнос. Затова и харесват Орбан. А това, че той се среща с Путин, с италианския вицепремиер Матео  Салвини, разговаря със Стив Банън, бивш съветник на президента Тръмп и негов стратег в предизборната му кампания, среща се с Ердоган и участва с него в Киргизстан на  среща на Съвета за сътрудничество на тюркоезичните държави и не крие симпатии към американския президент, е само част от пъстрата картина

на харизмата му на лидер от различен тип.

Тук вече може да се разсъждава за пътя, който предлага Орбан за ЕС, и какви политики трябва да се прилагат, за да има Съюз на единомишленици, без "различни скорости" и при запазване християнския характер на Европа. Все пак на организирания от него референдум за мигрантите 90% от унгарците подкрепиха неговото "не" на квотите за мигранти. Докато Макрон и Меркел говорят за ценности, но често решават в тесен кръг европейските въпроси, Унгария си остава страната, която не само е една от най-сигурните в Европа, но и предпочитана за инвестиции и от Германия, и от Русия, и от Китай. Кой има смелостта да обвини, че "ЕС сега е на бюрократите, а не на гражданите" и да обяви, че на 18 септември ще бъде на среща с Путин, а след това със Си Цзипин в Пекин? И без да се отказва от ЕС. Независимо от заплахите да бъде изключен от ЕНП. Найджъл Фараж го кани в "клуба "Брекзит", Хайнц-Кристиян Щрахе, вицеканцлер на Австрия и лидер на "Партия на свободата", предлага да създадат обща парламентарна група в ЕП, ако ЕНП се откаже от него, а със Салвини се договарят за бъдещи срещи, "за да променят съдбата на Европа". Някои твърдят, че Орбан и Салвини са бъдещият "троянски кон" за лидерите на ЕС, но всъщност те милеят за Европа по начин, който сега изглежда като илюзия.  Ако се сбъдне идеята на Стив Банън, който действа активно за "Движение", което ще "вкара 1/3 от депутатите в ЕП на изборите през 2019 г.", тогава наистина имат основание въпроси от рода на "кой се страхува от Орбан?". Защото е видно, че има предложения от доста страни, които напоследък печелят позиции на избори или

правят умела политика за "душите на европейците".

Там е битката, явно. Във Франция с партията на Марин льо Пен, в Холандия с  лидера на "Партия на свободата", Герт Вилдерс, с Филип Девинтер, "Фламандски интерес" в Белгия, с Щрахе в Австрия, с "Шветски демократи", спечелили  преди дни 3-то място на избори в Швеция, с "Алтернатива за Германия", 3-та парламентарна сила в Берлин, с "Лигата" в Италия, т.е. Салвини, с Партия за независимостта във Великобритания и др. и за капак Стив Банън, явно в Европа се оформя кръг от съмишленици, които се считат за евроскептични и целят увеличаване на влияние в ЕП, за да поставят начало на промяна в дългосрочен план. Говорят за "лига на лигите", която ще обедини популистите, за "битка за душите, което ще бъде Западната цивилизация", но растат и становища, че се цели "използване фигури от европейската крайна десница, за да се унищожи Европа" и че чрез такива проекти се "отслабват европейските народи, които ще загубят ролята си в света и той ще стане свят на Вашингтон, Пекин и Москва".
Къде ще се позиционира Орбан и тази битка наистина ли е за души или за пари? Брюксел на кого помага с атаки срещу премира на Унгария? Та след последния си успех на парламентарните избори в Унгария той каза, че "винаги съм виждал периода между 2010-2030 г като ера на обединение" и че "смятам да направя Унгария едно от първите пет най-благоприятни места за живеене и работа в целия ЕС". За какво тогава е тази офанзива и кой в крайна сметка ще се похвали с победа на европейските избори?
 Да му мисли Брюксел и големите там. А за нас остава да решим "къде да се запишем" в тази ситуация, като запазим нашата национална идентичност. Нали си имаме минало, история, култура и вярваме в семейните и християнски ценности?




 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1017

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 987

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 985

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 989

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 937

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1048

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1018

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1012

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 958

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ