Боси по асфалта

"По европейските програми, селските райони, метрото, магистрала "Тракия" давам пари, взимаме от резерва, и след три месеца - Брюксел ни връща парите", разясни Бойко Борисов в края на юни. Обаче ядец. Вчера от Брюксел ни пратиха депеша, че Бойковите магистрали били много и пари за тях не са планирани, затова ще ни ги дадат чак след 2014 г. И кой ще възстанови сега профукания резерв за асфалт? И защо го профукаха, без да ни питат?
Пенсионната система е в колапс. Здравната система - също. Няма пари за социални плащания, за образование, за наука. Обаче има за асфалт. Парите на обществото, защото точно това е фискалният резерв, отиват за последното нещо, което оголялото и обосяло общество иска - за асфалт.
Вчера и Трайчо Трайков проплака, че капиталите напускали България и инвестициите са малко. Ами и за това обяснението е в профукания резерв. Който и финансист да попита Трайков, ще му каже, че харченето на резерва е изключително лош сигнал към чуждестранните инвеститори - направо ги гони. А когато страната е във валутен борд, такова харчене се смята за сериозна заплаха за борда. Обаче асфалтът явно е по-важен и от инвеститорите, и от борда.
То и Великият диктатор, дето въртеше земното кълбо на средния си пръст и го подхвърляше във въздуха със задните си части, е имал силно влечение към магистралите и много е похарчил за тях. Разликата обаче е, че и след 70 години по магистралите на диктатора няма нито една кръпка. А у нас, още Борисов не сварил да сложи лентичката в джоба си, и булдозерите и валяците се връщат - да оправят фуги, пропадания, блата. Та хем сме боси заради асфалта, както се пееше в една песен, хем не можем да минем по него.