Българофилство

В събота Национално движение "Русофили" проведе свое общо събрание. То утвърди Стратегия, Основни насоки за развитие, прие поправки в устава си, избра нов Национален съвет. Рутинни дейности, които се полагат на върховен орган на една организация.
Нерутинното, дори странното за страничен наблюдател, е съставът на Националния съвет. В него намериха място представители на различни партии, включително на такива, които са несъвместими по идеологии или враждебни на конкретната политическа сцена на България. Кметове на ГЕРБ; членове на НС на БСП; кмет от СДС; зам.-председател на парламентарната група на "Атака"; областен координатор на НДСВ; член на националното ръководство на ВМРО; член на ръководството на Политически кръг "Зора"; зам.-председател на БСДП (партия, член на Социалистическия интернационал); председател на Съюза на комунистите в България.
От политическа гледна точка девизът, изписан на сградата на Народното събрание "Съединението прави силата", вече 22 години стои неразбран и отхвърлен. Лозунг някакъв, отпращаш към някакви притчи за Кубрат, занимаващ романтичните души на някакви поети, романисти, историци и публицисти. На фона на неговата идилия политическите бойни викове разделят; мразят и анатемосват Другия; налагат своите абсолютни истини. Истини, които нито могат, нито искат да потърсят онази сплав, онзи ракурс, които са способни да родят национално единодействие. Единодействие, което е достойно само за една цел - страна с авторитет, народ със самочувствие, поколения, които се гордеят едно с друго. Политическите битки е допустимо да бъдат само за средствата. Дори когато са ожесточени, те нямат право да носят името общи, български, ако освен юмруци не носят в себе си и протегната ръка.
Осъзнаването на общото минало, общата съдба и общото бъдеще е страшно нужно на България. Неговата липса може би обяснява защо и как оглавяваме всякакви черни класации. Защо сме последни във всякакви междунационални състезания. Истината, че проблемът ни е най-напред в духа, а след това в икономиката, продължава да е страстно отхвърляна.
Неправителственият сектор, иска ми се да вярвам, е способен да посее семената на нова национална философия. Дори да е трудно и продължително. Философия, която не се примирява с факта, че днес ни обединява, общо взето, само общата територия. Философия, която трескаво търси допирните точки, без да се притеснява от разделителните линии. Философия, която не разглежда протегнатата ръка като жест на слабия, а като задължителен мост, без който е невъзможно изграждането на общ успешен път. Път, който може да има само едно име - Българофилство.