Бъдещо неопределено

Преди доста години  из редакциите вървеше като виц твърдението, че ако от клавиатурите на пишещите машини махнат буквата "щ", вестниците ще спрат да излизат. Просто тогава всичко хубаво в живота, което трябваше да се случи, все беше в бъдещо неопределено време. Абсолютно същата е ситуацията, която се получи след току-що завършилия в София форум "16+1". В него участват страните от Централа и Източна Европа плюс Китай. Форумът стана място, където се определят следващите стъпки от  китайската инвазия на Стария континент. А сравнително слабо развитите държави в източната част на Европа стават предмостие за това. За тях всеки долар от Поднебесната империя е добре дошъл. Сред страните, протегнали ръка, естествено е и България. Затова през последните дни отвсякъде ни заливат заглавия от типа "Китайски фирми ще строят тунела под Шипка", "Китайци изграждат пътя Русе-Велико Търново", "БМФ ще получи 6 кораба, финансирани от китайската "Ексимбанк". Всичко е в бъдещо неопределено време.
А истината е една, ние изоставаме в отношенията си с този икономически гигант. Държавите около нас привличат много повече китайски инвестиции. В Унгария те са  2,8 млрд. долара, в Сърбия - над 1 млрд. долара. У нас за последните 10-12 г. сме привлекли малко на 40 млн. евро от Китай.  Теорията, че Сърбия не е член на ЕС и това помага. Освен това ние живеем с илюзията, че Китай се натиска да инвестира в региона, но фактите сочат съвсем друго. За миналата година инвестициите им в Европа са 30 млрд. долара. В Източна Европа те са 2%, а  65% са във Великобритания. И нещо много важно, китайците  развързват кесията само за проекти, при които съответната държава дава някакви гаранции или преференции. В този смисъл и бъдещето на проекта "Белене" остава неясно, защото за него правителството  обяви, че не поема никакви  ангажименти. А основната причина едни инвестиции да се случват или не, e политическата воля и способността на управляващите да защитават националните интереси. В последното нашата власт не е много убедителна.