Араламбенето му е майката

"Няма нищо по-хубаво от това да се развяват знамена и да се скандира. Ако аз бях началник на държавата, щях да наредя половината от държавата да скандира, а другата половина - да развява знамена и да бие барабана и ще излезем на първо място в света." Предвидил е Радичков как през лятото на 2013 г. уверено ще вървим към първото място в света, но не съвсем. Първо, тези, дето скандират, те развяват и знамената, т.е. получило се е две в едно. И не са половината държава, дори една хилядна от държавата не са, но нейсе.
Радичковият герой Араламби, който в "Суматоха" чертае пътя на милата ни родина към първото място в света, попадайки в града, бързо се ориентирал, че за да не го отвее вятърът, майката му е да скандира "Смърт на фашизма". И с примера си увлича и гвардейци, и зеленчукопродавачи, дори поп. Е, шефът на милицията, както се полага, проявява бдителност и прави опит да установи самоличността на скандиращия. "Ти кой си? - а аз викам "Смърт на фашизма", Араламби съм. Много араламбиш, вика ми началникът, но не ме арестува." И Радичковият Араламби, на когото принадлежи репликата в началото, развява знаме от кожа със слоган (нали така се казва вече) "Араламбене му е майката".
Дори геният Радичков надали е можел да си представи до какви висоти ще стигне араламбенето в последните месеци, че и години. Тия, дето сляха две в едно скандирането и развяването на знамената, не са най-надарени в араламбенето: "Оставка", "Мафия", "Олигарски, върви си" и отвреме-навреме по някоя екстра от рода на "Мразя ви безплатно". Запецват, когато ентусиазирани репортерки ги припознаят като говорители на целокупния български народ и им зададат остроумния въпрос "Вие защо сте тук?" Отговорите са повече от оригинални, макар и често повтарящи се: "Смяна на системата", "Мажоритарни избори", "Велико Народно събрание", "Нова конституция"... Май друго няма. Ама кой ще сменя системата и как, кой ще напише закона за мажоритарните избори, като как ще се роди Великото Народно събрание, новата конституция ще ни отлепи ли от последното място в Европейски съюз по каквото ви дойде на ум? Кой ти мисли за такива подробности, важно е да се араламби.
Виж, при политиците араламбенето си е професия, затова е красноречиво, образно и дори метафорично. Тук вече доста години неизменният водач на колоната е Бойко Борисов. Никакви шансове да попадне в класацията по араламбене няма Лютви Местан - мери си приказките и спазва стриктно правилата на българския правоговор, че чак е обидно за колегите му депутати с фамилии, завършващи на -ов.
Опитва се да араламби нещо Плевнелиев, но все не му се получава, нищо не остава в паметта на публиката. Пардон, щяхме да ви подведем: завинаги ще помним Скалистите планини като типично български пейзаж.
Специфично, строго индивидуално, макар и също незапомнящо се е араламбенето на Цветанов. Та как да го запомниш това араламбене без точки и запетайки, без подлог и сказуемо, сравнимо единствено с монолози от театъра на абсурда на Самуел Бекет. "Има как да го отличим", ще възкликнат възмутени почитателите Цветанови, къде "В очакване на Годо" ще откриеш думи със звън на кристал като "входирам", да не говорим, че любимото на Цветанов слово "съпричастност" въобще липсва в цялото творчество на Бекет.
Стигнахме до най-яркия представител, какъв ти представител - направо творец, демиург на съвременното политическо араламбене, Бойко Борисов. "Ние ги хващаме, те ги пускат" е само началото, от времето на главното му секретарстване в МВР. А после - арабите няма да ни правят атентати, отношенията ни с тях са бетон, защото на всяко кьоше дими дюнерджийница, висшистите да не се помайват, а да ходят да пасат овце, всеки българин - картофопроизводител, алчни пенсионери се припичат на слънце, пардон, това беше на Костов, значи, пенсионерите изядоха резерва, свинете все напират към кочината (за недоволните, които веднъж си позволиха да го освиркват) и т.н., и т.н. С подобни мълнии на араламбенето томове може да се изпълнят, затова ще се ограничим само с откъси от творчеството от последния месец и нещо. "Цецка Цачева да се избере за председател на Народното събрание, иначе не ни чакайте в парламента." "Станишев да ми се извини, че не ме е поздравил за победата на изборите, иначе няма да влезем в пленарната зала." "В пленарната зала ще влезем само за обсъждане на изборния закон." "В пленарната зала ще влезем само за да поискаме вот на недоверие на правителството." "Не мога да ида в парламента, защото някакви са ме блокирали в къщата ми в Банкя." "Как да вляза в пленарната зала, като там ме чака Волен с палка и пистолет да ме убива." "Канят се да ме вкарат в затвора и там да ме убият." 
За финал ще изменим на Радичков и, мислейки за съвременните нашенски следовници на неговия герой Араламби, ще припомним знаменитата реплика на Репетилов, герой от комедията "От ума си тегли": "Шумим, брат, шумим!". С това се изчерпва цялата трескава деятелност на Репетилов, в "шуменето" е смисълът на съществуванието му. Грибоедов е написал "От ума си тегли" преди 189 години.