АЕЦ "Белене" ще ни избави от икономиите

Атанас Стригачев

  
Едва ли има по-сигурен начин да не направиш нещо, от това да отлагаш многократно завършването му и да го започваш отначало. Това лежи и в основата на легендата за Сизифовия труд. Преди хиляди години заради лъжа той бил осъден да бута огромен камък до върха на планината, но почти стигнал до горе и всеки път камъкът се сгромолясвал в долината, та трябвало да започва отново...
Тази история се повтаря сега с решаването на въпроса за строителството на АЕЦ "Белене". Според заключението на консултантската фирма (известно е, че за консултант обикновено се избира такъв, който ще даде изгодното заключение) подписаното преди не било договор, а само някакво предварително "споразумение". Затова тепърва трябвало да се разработва договор. Не било още ясно проектът отговаря ли на условията за безопасност, ще бъде ли рентабилен и всичко това, заедно с други проблеми, щяло отново да се обсъжда.
Аналогията с мита за Сизифовия труд е съвсем елементарна "философия", обаче подобни разсъждения не са по вкуса на сегашните управляващи, защото те предпочитали "прагматични решения". Прагматизмът също е философия, макар и не от висока проба. Но така е - всеки си избира възгледи според възможностите. Затова тук се налага да подходим към енергетичната проблема не философски или прагматично, а чисто принципно. Принципите затова са принципи, за да водят по главния и правилен път.
В началото се подчертаваше, че икономическата криза има финансов характер, а сега все повече се говори за енергетична криза. И това не е случайно, защото от материална позиция енергията е всичко - не е само пари. За физиката (фундаментална наука) енергия и работа е едно и също, а за икономиката енергията е работа, производство и благосъстояние за всички. Това означава още, че за социологията енергията е условие за мир и спокойствие, а за политиката - успешен път. Отгоре на всичко, ако се вземе предвид, че и духовното състояние на обществото до голяма степен зависи от материалните условия, става ясно, че енергетичната проблема е нещо като възел от всички проблеми, което определя и нейното изключително важно значение. Ако в едно общество  не достига енергия, всичко в него започва да върви обратно - материалното осигуряване става недостатъчно и бедността почва да расте, а това създава социално напрежение и политически проблеми. Затова всяко правителство, ако то се държи отговорно, се старае да осигурява необходимата енергия за възходящото развитие на страната си.
Сегашната енергетична криза изглежда, че ще остане перманентна. Цените на енергоносителите нарастват и ще продължат да растат. Различно се преценяват световните запаси от въглища, нефт и газ, но не е толкова важно за колко години ще стигнат. Важното е, че тези запаси не са безкрайни, а са ограничени. И според някои оценки само за последните два века човешката цивилизация е изгорила половината от създаваното от земята за милиарди години... Кризата ще стане перманентна и по друга причина - потреблението на енергия ще расте не само защото населението на земята ще расте, но и защото всеки човек иска да живее по-добре, като потребява повече енергия. Това е главното и най-същественото постижение на демокрацията - всеки, а не само тези от "елита", има право да живее добре. И преди всички демократите не би трябвало да забравят това.
Запасите от ядрено гориво, което се използва в атомните реактори, откриват по-широки перспективи пред световната енергетика и сега приблизително половината от енергията се получава от атомни централи. Обаче работата на реакторите е свързана с известни рискове, както е с всяка "работа с огъня". Така бъдещето на енергетиката се очертава като едно "движение по коридор" - от една страна, е постоянната необходимост от енергия, а от другата е необходимостта всеки риск от работата на реакторите да бъде минимален. Този риск може да бъде сведен до нула, ако се спазват всички условия за безопасност, изработени върху опита от няколко десетилетия. Естествено тук изниква въпросът не може ли да се намери някакъв "страничен пробив" и да се илезе от този коридор - да се удовлетворяват енергетичните нужди, но без реакторите на тежко ядрено гориво?
Енергия се освобождава не само при делението на тежки атомни ядра, но и при синтезирането на леки атомни ядра в по-тежки. Така превръщането на водорода в хелий е източник на слънчевата енергия. Такава термоядрена реакция протича и при взрива на водородната бомба. Но за мирни цели енергията би трябвало да се отделя бавно и реакцията да бъде контролируема. За съжаление такава управляема термоядрена реакция не можа да бъде постигната. Ако тя би била осъществена, енергията за човечеството щеше да бъде осигурена завинаги. Понеже на нашата планета водород като съставна част на водата има практически безкрайно. Но въпреки многолетните усилия на няколко научно-технически колектива успехи досега няма. И вероятно няма и да има. Изглежда мечтата за управляема термоядрена реакция никога няма да бъде осъществена, така както никога няма да бъде направен "вечният двигател", който би могъл да работи, без да разходва енергия.
Трябва да се съобразяваме с отдавна известните истини. Между юридическите и физическите закони има съществена разлика. Ако юридическите създаваме ние и може да ги гласуваме, прегласуваме и изменяме, физическите са дадени от самата природа и можем само да ги познаваме и използваме, ако това е възможно, но не и да ги изменяме по своя воля.
Търсят се различни начини, за да не се усеща така силно недостигът на енергия и нейната цена. Някои препоръчват да се използват разни възможности за икономии като енергоспестяващи крушки за осветление, подходящи котлони, местене на часовниковата стрелка според сезона и т.н. В пропагандата на икономиите особено се стараят еколозите, а в последно време и някои министри. Да се икономисва енергия е много добра идея, както е  изобщо и икономията на всичко. Не е разумно да се прахосват блага днес, ако утре няма да стигат. Това всеки го знае, но има съществено значение кой и как го прави. Ако имаш милиони, а тук си на министерска заплата, и да икономисваш, пак ще си добре. Но ако си на границата на мизерията и продължаваш да стискаш, ще ставаш още по-зле. За бедните икономията е продължаване на агонията и затова не може да се препоръча на всички. Икономията не може да бъде спасение от кризата, защото не създава енергия, не увеличава енергийните запаси, а само прави използването им по-разумно.
Да съветваш да правят икономии тези, които нямат, прилича на това да съветваш да се ядат пасти, когато няма хляб, или да предлагаш да си карат магаретата по магистралите. Основата на тези подходи е една и съща - самозабравянето, а то е началото на всеки провал.
Слънчевата светлина е нещо друго - тя може да бъде източник на енергия и в тази насока се работи много и има известни успехи. Безспорно и сега, и в бъдеще слънчевата светлина ще помага на енергетичния баланс, но за съжаление на нея няма да може да се разчита особено много. Тя има ограничени възможности. За илюстрация може да си послужим само с един пример. Ако се сравни соларна лампа с електрическа крушка (от същата категория), ще се види разликата във възможностите. При светлината на електрическата лампа може да се работи, чете и пише, при светлината на соларната лампа това е невъзможно. Създаден е и самолет, който се зарежда със слънчева енергия, но се оказало, че той може да носи само един човек - собствения си пилот. Дори безмоторните самолети, които използват въздушните течения, могат да превозват десетина души. Въпросът не е да се направи самолет за един човек, защото сега искат да пътуват милиони хора. Нали демокрацията е за всички, а не само за елита? Едно е ясно, че слънчевата енергия няма да може да движи производствените мощности, които са необходими на съвременната цивилизация. Слънцето - тази Велика звезда, която прави живота на земята възможен, е все пак много далеч от нас и не може да ни помага ефективно.
В последно време излезе на мода шистовият газ. Интересно е как се промени отношението към него. Преди няколко месеца се говореше, че посланикът на чужда държава не бил наясно с проблемите на шистовия газ, а сега от същото място се изразяват благодарности за това, че този посланик издействал "бонус" от милиони долари. Може би възможностите за получаване на шистов газ са същите както тези на термоядрената реакция? И защо се инкриминарат малките "бонуси" на дребни чиновници, полицаи и доктори?
Когато се решават въпросите за бъдещето на енергетиката, трябва да се помни, че има политическа отговорност. На нашата страна й трябва по възможност повече енергия, за да осигурява благосъстоянието на народа си и решенията на правителството трябва да са в интерес на хората. А докато сегашното правителство се чуди какво да прави, другите страни развиват своята атомна енергетика, защото друг път няма.
Отговорното решение може да бъде само едно - да се строи АЕЦ "Белене". Това е и принципно, и "прагаматичното". Забавянето му не е случайно, то отразява цялостното объркване в нашия дълъг и проблематичен преход. Защото той върви гърбом, а за този, който не вижда накъде отива, няма път за никъде.