Да бъдем реалисти

Най-щастливи са онези, които имат реалистично отношение към живота, сочат експерти, позовавайки се на резултатите от най-ново проучване. И с това разбиват на пух и прах всички стереотипи, че оптимистичното мислене допринася за постигането на така желаното благополучие. А нагласите на песимистите са ясни по подразбиране - никой не очаква да признаят, че са доволни от каквото и да било, камо ли от собствената си философия за съществуването.

Най-после анализът на специалисти да акцентира върху онова, което може да подтикне народонаселението да възприема случващото се въз основа единствено на точни преценки. А не като гледа през розови очила или оцветява всичко в черни багри. Защото именно адекватните реакции, без излишните големи очаквания или прекаленото неглижиране на всичко, помагат да се изпита удовлетворение от онова, което ни заобикаля.

Ако тези разбирания се пречупят през призмата на коронавирусната пандемия, доказателствата също се виждат с невъоръжено око. Напълно очаквано е, че оптимистите се смятат за по-малко възприемчиви към КОВИД-19, затова - като същински безсмъртни - не са склонни да спазват съответните мерки за безопасност. Съвсем логично - песимистите се подчиняват на страха от заразата, все по-рядко излизат от вкъщи, не искат да се върнат на работа и дори обмислят да не пращат децата си на училище. И съответно единствено реалистите са способни да вземат премерени решения, основани върху търсенето на експертна информация, разбирането на опасността от заболяването и неговите последици. И това се отнася за възприемането на много други ситуации, в които всеки от нас попада.

Обезкуражаващо е обаче, че реалистите са малцинство - едва 20 на сто. Останалите проценти са поделени почти поравно между хората, склонни да се осланят само на позитивни вярвания, и индивидите, свикнали да не очакват нищо добро от света. Затова - нека поне стремежът към жадуваното щастие ни накара да направим най-правилния избор.