Идеите на баща ми са актуални и днес

Алейда Гевара е родена през 1960 г. Тя е най-голямото дете на Ернесто "Че" Гевара и втората му съпруга Алейда Марч. Носи името на майка си. Завършва както Хаванския, така и Централноамериканския университет в Никарагуа. Работи като алерголог-педиатър, продължавайки пътя на баща си в медицинската професия. Майка на две дъщери.

"Ако не се бориш за хората, преставаш да съществуваш"


- Първо бих искал да ви приветствам с "добре дошла" в България. Нека започнем с повода за вашето посещение и какво се очаква да се случи този уикенд.
- Поканена съм от Асоциацията за приятелство с Куба, а очакването от събитието е да разберем по какъв начин по-лесно да стигнем до хората, как да прекъснем тази линия на дезинформация. Трябва да се поддържа една работна линия, да се борим за истината.
- Това наистина е голям проблем. А с какво Куба е по-различна от това, което ние виждаме в т.нар. Запад?
- Почти във всичко Куба се различава от това доминиращо мнение на Запад. Преди всичко много ме дразни тази дума "режим". Не знам как е на български, но на испански тази дума има много унизително значение. Ние сме общество, което си провежда избори - дори може би по-демократични, отколкото в останалия свят. Ние нямаме изборни партии, а директно народът избира и гласува. Имаме винаги предвид тяхното мнение. Те правят своите предложения и искат човекът, който избират, да представлява техните интереси. Ние провеждаме местни избори на всеки две години и половина и на всеки пет години провеждаме общи избори. Сега в момента сме в предизборна обстановка за национални избори в Куба.
- Какво е положението в момента в Куба? Това лято имаше много тежък ураган, който премина през острова, и тук нямаме много информация какво става там.
- Това е един дълъг, хоризонтален остров и ураганът премина през цялата северна част на страната. Той беше от пета степен - това е най-силната степен. Вятърът беше с 300 км/ч. Вече почти се възстановихме. Цялото електричество е възстановено. Защото имаше дни наред, когато нямаше ток. Трябва да знаете, че това е тропическа страна, с малко ресурси. Блокадата на САЩ също дава тежко отражение. Когато трябва да купим ел. кабели например, няма кой да ти ги продаде, защото ги е страх от законите на блокадата, които всъщност влияят върху трети страни. Всяка фирма е санкционирана с между 3 и 5 млн. долара или пък й  се забранява да продава свои продукти в Щатите. Кубинският пазар е 8,5 милиона души, докато този на САЩ е над 300. Тази мъничка страна Куба, която е от Третия свят, и онази страна от т.нар. Първи свят, с цялото богатство, което има... Естествено, че една трета страна, като загуби пазара на САЩ, е много по-болезнено за нея. Резултатът е, че не ни продават нищо. Представете си тази ситуация, в която ние пострадахме толкова тежко от това природно бедствие - поне тогава трябваше да позволят да ни продадат, но дори тогава не ни позволиха. Въпреки това има много голяма солидарност - Русия ни помогна, Венецуела, Еквадор, Боливия... Ние възстановихме практически цялата страна, но имаше острови в Карибите, които бяха по-зле от нас - Пуерто Рико например, където мина още един циклон и все още в Пуерто Рико около 10% от населението няма електричество. Ние имахме възможност да помогнем на Пуерто Рико, но тъй като те са колония на САЩ, правителството на САЩ не ни разреши. Това е много тежко - да знаеш, че можеш да помогнеш и да не ти разрешат. Всички тези неща ни карат да се борим срещу блокадата и също така да се борим за независимостта на Пуерто Рико.
- Освен лошите отношения със САЩ, какви други предизвикателства има в момента пред Куба и към какво се стреми тя?
- Трябва много неща да подобрим. Имаме голям проблем с градския транспорт, имаме проблем с жилищата, най-вече в селските райони. Трябва да подобрим болниците, тъй като голяма част от тях вече много години са в експлоатация. Много е трудно да се обнови технологията в Куба. Развиваме много научната дейност. Имаме вече ваксина против рака на простатата и белия дроб. Ваксина! Правим много интересни изследвания, в близките години - ако правителството на САщ съвсем не полудее и не ни атакува - Куба вероятно ще се превърне в един от най-важните научни полюси на планетата. Имаме огромно развитие в тази сфера. Ще продължим да подобряваме обществото, защото никое общество, построено от мъже и жени, не е перфектно. Много е важно да работим с младите, с новите поколения. Тези млади хора, те са бъдещето на революцията.
- А вие самата с какво се занимавате в момента?
- Аз съм алерголог-педиатър. Работя в болницата "Уилям Солер" в Хавана. Иначе много малко разбирам от дипломация. Аз казвам всичко, което мисля много спокойно. Нямам особено търпение обаче. Търпелива съм само с децата, но никога с родителите на децата. Опитвам се просто да изясня нещата около Куба. Тук преди малко от една телевизия ми взеха интервю - Боже мой, единствената информация, която имаше тази жена, беше една книга против моя баща и въобще против Куба! И аз й казах, ти не можеш да се подготвиш само с един текст, трябва да намериш малко повече информация. А тя само върху тази книга ми задаваше въпроси. Разбира се, че трябваше да й кажа някои по-силнички неща като "Дъще, говориш глупости". Понякога човек се ядосва на такива неща. Например вижте какво ми казва - че в Куба имало концентрационни лагери, че имало хиляди безследно изчезнали, хора, затворени без съд.
Аз питам: "Кажи ми името на един" и тя не може да каже, разбира се. Ако търсиш такава информация, поне провери дали е истина. Поне едно име ми кажи, хайде! Аз ще ти кажа истината, но поне дай ми името. Не ми даде нито едно, защото няма такова нещо. Ако днес в Куба има един безследно изчезнал, полицията ще изрови земята да го търси. Разбира се, има престъпления, както навсякъде, но няма нито едно престъпление, оставено ненаказано. Ако не сме изпълнили само един закон, правителството на САЩ веднага ще го използва срещу нас. Не можем да си позволим нито една грешка в тази посока. Имаше при нас един, който не искаше да яде в затвора. Опитахме всичко, но явно не беше добре психически човекът или някой го манипулираше. И когато един човек в Куба умира, защото не иска да яде, това е голяма новина. А колко хора умират в тяхната страна от глад и никой не чува за тях? Това са онези новини, които се използват, за да преиначат всеки един процес.
- Дори в момента ви обвиняват в използване на някакво акустично оръжие в Хавана...
- Ето, поредната глупост. Дори самите американски учени не знаят какво точно се е случило. Защото няма такова нещо. Те са такива изобретатели - ако те не могат да разберат, то как бихме могли ние да създадем такова оръжие?
- А как виждате към днешен ден идеите на баща си, виждате ли ги в Куба реализирани и виждате ли поле за реализация в останалия свят?
- В Куба все още имаме много неща да внедрим от него. Неща, които баща ми е казал през 1965-та година, и още не са направени. В този смисъл трябва много да се работи. А в света наблюдаваме жестоки ситуации - разликите между богати и бедни стават все по-големи, затова присъствието на Че е постоянно. Ако видиш какво е написал баща ми през 1966 г., че Куба трябва да създаде един, два, три, много Виетнами. Ако в написаното замениш Виетнам с Ирак или Сирия, ситуацията е съвсем същата, това се случва и днес. Баща ми казваше, че правителството на САЩ използва войната, за да се опита да смаже позива за свобода на народите. Не бива да се страхуваме от войните, това е истината. Днес използват тази брутална сила, за да накарат хората да млъкнат. Когато един народ не изпълнява това, което искат Щатите, те ще си измислят каквото си искат, само и само да го атакуват. Ето Ирак,     Иран... Как ще ми кажеш на мен да нямам оръжия за масово унищожение, след като ти си единственото правителство в света, което е използвало такива оръжия срещу друг народ? С какъв морал го казваш това? Защо ти можеш да ги имаш, а аз не? Най-добре никой да няма такива оръжия, разбира се, но ако ти ги имаш и ги използваш, ти си най-малко достоен да ми кажеш на мен аз да ги нямам. Ако светът продължава да мълчи пред всички тези маневри и игрички от страна на САЩ, за съжаление той просто ще престане да съществува. При всички тези промени в климата и например наводнения на места, които никога не са се наводнявали. Но енергията не се губи, тя се трансформира. Всички бомби, които си позволихме - къде е тази енергия? Тя се трансформира в природни бедствия и няма реакция от никого за всичко това. Европа е единственият континент на света, който е страдал от две световни войни. Колко човешки загуби са това? И вие продължавате да не реагирате!? Защото сега отново ще ви използват. Няма реакция. Това е едно от нещата, които много ме безпокоят. Говорят за свобода на изразяването. Къде е тази свобода? Ако никой дори не знае какво точно се случва заради лошата информация, кога един човек е свободен? На първо място, когато е достатъчно образован, за да може да се защити, за да не могат да го лъжат. И на второ място, когато има информация, която му разрешава да реагира.
- Какви са вашите наблюдения върху лявото по света, пък и в Куба, сега, когато няма Съветски съюз, когато няма общ блок?
- За съжаление в последните години виждам, че сякаш сме се пулверизирали. Една комунистическа партия изведнъж се раздели на четири. И се питаш какво става, нали имате общи цели все пак? Ако ти казваш, че си комунист или от левицата, кои са твоите интереси? Твоят народ да живее по-добре, да има достойно жилище, да има работа, да има адекватно и достъпно здравеопазване, да има безплатно образование - това са общи ценности и цели. Защо се делим тогава? Ако ти не постигнеш тези общи цели, то спираш да съществуваш. Ако не си разпознат от народа си, за какво служиш? Можеш да имаш най-добрите интелектуалци на света, но ако не си в състояние да си на страната на народа си, когато една фабрика я затварят, ти не си в състояние да защитиш един работник, който го изваждат от къщата му или губи работата си. Ако народът не може да те докосне, тогава ти не съществуваш, какъв лидер си ти и каква партия? Това е един от основните проблеми, които имаме в реалността - разделението на парченца. Вече и без това сме малко, ако още ни разделят, каква сила ще имаме? И освен това, ако не се идентифицираш с народа си, не съществуваш. За кого се бориш тогава? Това е фундаментално. Трябва да признаеш кои са хората, за които се бориш. това е нещо, за което трябва сериозно да работим.
- Тази година се навършват 50 години от смъртта на баща ви. В контекста на интервюто, за което говорихте по-рано, какъв е вашият спомен от него? И какво мислите, че би искал да ни каже той в днешната ситуация?
- На първата част от въпроса - много малко са ми спомените. Аз бях малка, когато татко изчезна от живота ми. Научих се да го познавам и да го обичам от майка ми и от неговите приятели. Малко спомени имам. Спомням си един човек, който се разхожда вкъщи, но не си спомням лицето му. Знам, че това е баща ми, защото така ми казват. Освен това аз съм най-голямата дъщеря, трябва да се грижа за по-малките, трябва да се държа добре, това ми казва той. То е като някакъв проблясък в паметта. Най-хубавият ми спомен е една вечер, когато баща ми беше в стаята с майка ми. Тя държеше брат ми, който беше още бебе, на рамото си. Баща ми беше с военна униформа и докосваше главата на бебето. Не виждах лицето му, но помня тази ръка, която гали главичката на бебето. Много нежност трябва да е имало в този жест, за да може едно момиченце на 4-5 години да го запомни. Това е образът, който съм запазила. Когато бях на 17 години, майка ми ми даде един ръкопис. Не ми каза кой го е написал. Аз започнах да го чета и толкова ми хареса това момче. И чета, чета и си казвам "ама чакай малко, това е баща ми". Почти се влюбих в момчето, което го беше написало. но това беше баща ми. И той беше много по-близко до мен в онзи момент, защото той е бил млад, когато го е писал - също както и аз. Това бяха пътните му бележки по време на пътуванията му из Латинска Америка. Всъщност трябва да си спомняме за него днес, отговарям на втората част на въпроса, трябва да го изучаваме. Аз винаги препоръчвам да се чете това, което той е написал. Не това, което трети лица са писали, че той е мислил или какво казал. Това момче на 17 например, нещата, които е написало. Така че трябва да се търсят неговите книги. нашият Център за изучаване на Че е публикувал 16 такива книги, някои неиздавани. Публикувани са и от австралийско издателство на английски и испански. Има ги на турски, немски, италиански, на много езици. Превеждайте ги и на български.