15 Ноември 2024петък14:16 ч.

100 години от Балканската война

Европа свежда знамена

В битките при Одрин и Дойран двама български генерали оставят имената си в историята - Георги и Владимир Вазови

/ брой: 229

автор:Богомил Колев

visibility 3715

Трима българи с фамилията Вазов са свързали завинаги имената си с българската история. Единият от тях - Иван, с перо и слово, а другите двама - Георги и Владимир, на бойното поле.
* * *
Георги Вазов е роден на 5/17 януари 1860 г. в Сопот. Той е петото дете в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Расте закърмен с възрожденските традиции и идеи.
Малко след Руско-турската освободителна война, в присъствието на Иван Вазов и Алеко Константинов, видният общественик и губернатор на Свищов Найден Геров съобщава на младия Георги, че в София се открива военно училище, в което ще се обучават 256 българчета, а губернаторството в Свищов е решило да изпрати 10 момчета за  Одеското пехотно кавалерийско юнкерско училище. Георги Вазов и Алеко Константинов заминават за Одеса, където първият постъпва в юнкерското училище, а вторият - в университета. Георги попада в 55 подолски полк и на 20 август 1878 г. започва военната си служба като охотник. Завършва училището с отличие през 1880 г., завръща се в родината и е назначен като офицер в Първа софийска дружина. По собствено желание е уволнен от княжеската армия и е назначен за офицер в Първа пловдивска дружина. На 13 април 1882 г. вече е адюдант на главния управител на Източна Румелия - длъжност, която не му допада. Без да бъде отчислен от учебния батальон, продължава образожанието си, заедно с още трима офицери в Николаевската военно-инженерна академия.
Когато на 6 септември 1885 г. се обявява Съединението, всички български офицери, командировани в Русия за обучение, се завръщат. Георги пристига в Пловдив и е изпратен в разпореждане на началника на инженерните войски. С избухването на Сръбско-българската война, поручик Вазов моли да бъде изпратен на Западния фронт, където имало крестяща нужда от офицери-инженери.

Снимки "ИЗГУБЕНАТА БЪЛГАРИЯ"

Ген. Георги Вазов и плененият Шукри паша. Вляво е майор (бъдещ генерал) Иван Вълков - началник-щаб на Източния сектор, вдясно - подп. Симеон Добревски, началник на инженерната част в сектора, Одрин, 1913 г.


След края на войната Георги Вазов е назначен за преподавател във Военното училище със звание капитан. Заедно с други офицери русофили участва в опита за неуспешния опит за преврат срещу Батенберг, след което е принуден да напусне България. Заминава за Русия, където довършва обучението си в академията и получава званието "военен инженер". След 9-годишно отсъствие при амнистия Георги Вазов се завръща в родината. Получава звание полковник и е назначен за началник на Инженерните войски.
Избухва Балканската война. На 17 септември 1912 г. генерал Георги Вазов е назначен за началник на военните съобщения. Следват паметните боеве при Гечкенли, Селиолу, Петра, Ереклер, Лозенград. Българките войски стигат до Чаталджа. Неколкократно ген. Г. Вазов моли да бъде "освободен от заеманата длъжност и изпратен на фронтовата линия".
Идва и неговият час, когато българските пилоти Радул Марков и Продан Топракчиев извършват разузнаване на противника и изсипват за пръв път в световната военна практика бомбения си товар от  двукрилия самолет "Албатрос". На 19 януари 1913 г. главното командване е принудено да назначи генерал-майор Г. Вазов за началник на Източния сектор. Срещу Одринската крепост действа Втора армия под командването на ген. Никола Иванов.
В нощта на атаката става нещо невиждано. Започва артилерийската подготовка. Бойното поле е осветено. 12-а рота тръгва в настъпление. Турците са уплашени. Айджиолу пада! Трите щурмови колони на 23-и пехотен полк настъпват към Айвазбаба. "На нож" са овладени окопите северно от Кестенлик. Невижданият "огнен валяк" осигурява бързо и успешно настъпление и победа. Турците са принудени да напускат заетите позиции. 29-и полк достига до форт Илдъз, 32-и настъпва към форт Топьолу. Противникът изпада в паника и отстъпва в безредие с бягство. На 13 март над фортовете се развяват български знамена.
Комендантът на Одрин Шукри паша рано сутринта изпраща парламентьори, малко по-късно се предава и е пленен. Kъм 10 ч. българската войска с развети бойни знамена влиза в Одрин. Колоните на полковете от Източния сектор минават в тържествен марш пред ген. Георги Вазов, застанал пред щаба на турската конна дивизия в Одрин.
В края на юли ген. Георги Вазов е назначен за военен министър - пост, на който стои около 2 месеца (от 11 до 17 юли в правителството на Стоян Данев и от 17 юли до 4 септември 1913 г. - в правителството на В. Радославов). Въпреки че е повишен в звание генерал-лейтенант, той подава оставка заради политически различия и се уволнява от армията, тъй като "страната ни е тласната от Фердинанд и ген. Савов в Междусъюзническата война". "Погледнах назначаването си като предизвикано от някаква временна нужда - казва именитият генерал - както стана навремето с назначаването ми за началник на Инженерните войски, а после като началник на Одринския гарнизон, от които длъжности бивах безцеремонно отстраняван, щом мине нуждата. Чуствах, че и тук ще бъда "халиф за час". Подобно на много други изтъкнати пълководци като генерал Радко Димитриев, ген. Никола Иванов, брат си ген. Владимир Вазов и др., той не е бил обичан от главното командване и лично от Фердинанд.
След братоубийствената Междусъюзническа война ген. Георги Вазов излиза в запаса, но остава да служи на своя народ. Подобно на брат си Иван Вазов, ген. Георги Вазов остава убеден русофил. През септември 1914 г. става член на "Славянското дружество" - създадено през 1899 г. в прослава на Русия и нейните съюзници в Руско-турската освободителна война. Като член на Народната партия през 1915 г. заедно с още 115 души изпращат писмо за ненамеса на България във войната. В периода 1915-1919 г. е общински съветник. Като председател на Софийското бюро на Народната партия на 10 септември 1915 г. запасният ген. Георги Вазов събира председателите на опозиционните партии и гласуват телеграма до правителството (на Ал. Стамболийски) за ненамеса в Първата световна война, или ако се наложи намеса, България да застане на страната на Русия. Фердинанд отхвърля молбата.
През 1920 г. здравето на генерала се влошава и той заминава на лечение във Виена, където го оперират. Почти две години прекарва по санаториуми в Швейцария, Германия и Италия. През 1922 г. в Женева написва своите "Спомени от Балканската война". На 24 май 1924 г. се завръща в родината. Работи над няколко историко-мемоарни съчинения. Подготвя ръкописите на "Монография за участието на българите в Освободителната война", "Спомени от Съединението и Сръбско-българската война", "Укрепване на северната граница на България" и "Българската флотилия". Автор на десетки статии в областта на военното дело.
Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 74-годишна възраст в София на 13 август 1934 г.

***
Владимир Вазов е роден на 14 май 1868 г. като седмо, предпоследно, дете в семейството. През 1886 г. е приет във Военното училище в София, а две години по-късно, вече подпоручик, е разпределен в Пети артилерийски полк в Шумен. Става командир на батарея, а през 1896 г. получава звание капитан и е преместен в Четвърти артилерийски полк в София. През 1902-1903 г. е в стрелковата артилерийска школа в Царское село, Русия. След кратко обучение и престой във Франция заедно с други офицери е назначен за командир на артилерийско подразделение в Стара Загора. Със заповед на военния министър ген. Михаил Савов на 17 февруари 1906 г. се създава специална Артилерийска школа за подготовка на артилерийски кадри. Владимир Вазов е назначен за началник на строево-домакинско отделение към Артилерийската инспекция. Разработва устави, наставления и инструкции. Изявява се като един от най-добрите офицери и има реални заслуги за развитието и постиженията на българската артилерия.
След като на 17 септември 1912 г. Фердинанд обявява обща мобилизация, Владимир Вазов заема длъжността командир на Четвърти скоростен артилерийски полк в Първа софийска дивизия. Под командването на подп. Вл. Вазов са 21 офицери и 1168 подофицери и войници. След започването на войната Първа и Втора армия настъпват успешно и разгромяват турските части, съсредоточени при Лозенград, Бунар хисар и Люлебургас. Владимир Вазов със сабя в ръка води войниците в атака.
Боевете при Чаталджа остават в историята с оценките, които получава родната артилерия. "На първо място сред Балканския съюз трябва да се постави българската армия - пише руският военен кореспондент Мамонтов. - Сред прекрасно знаещите своето дело офицери се очертаваха артилеристите, които със своето трудолюбие поставиха българската артилерия на едно от първите места в Европа."
По време на Междусъюзническата война Четвърти скрострелен артилерийски полк участва под умелото ръководство на командира си в битките при Цариброд, Пирот, Бублак, Дренова глава.
По време на Първата световна война, независимо от открито изразеното недоволство от участието в нея на страната на Германия, Владимир Вазов е назначен за командир на артилерийска бригада на Пета дунавска дивизия. Българската артилерия, по признание на много чуждестранни кореспонденти, действа изключително ефективно.
През март 1916 г. Вл. Вазов е повишен в полковник и е назначен за командир на Първа пехотна бригада от Пета Дунавска дивизия, дислоцирана от р. Вардар на запад до с. Конско. Когато по споразумение между българското и германското командване Първа българска и 11-а германска армия са обединени под общото командване на ген. Фон Белов, полк. Вазов изразява своето недоволство от отношението на германското командване към българската армия и офицерски състав. Знанията и уменията на Вл. Вазов се проявяват при Дойранското езеро. В резултат на предприетите инженерно-строителни работи от 22 до 26 април 1917 г. "6 тежки и 74 полеви оръдия изсипват над 100 000 снаряда върху защитниците". Англичаните дават над 100 жертви и много пленници. За тези военни успехи Вл. Вазов е произведен в звание генерал-майор. Последвалата Дойранска епопея увенчава с нова слава българската армия.
След примирието в Солун на 29 септември 1918 г. следва демобилизация на армията. Владимир Вазов е назначен за инспектор на артилерията в Министерството на войната и преминава в запаса със звание генерал-лейтенант.
Става пръв председател на Съюза на българските офицери и заема тази длъжност 10 години. По време на правителството на Андрей Ляпчев е кмет на София. Има заслуги, свързани с модернизиране на пожарните дейности, изградени са водопроводите за питейна вода от Рила и Витоша, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт, откупени са нови трамвайни мотриси от Белгия, благоустроени са гробищата, построена е модерна кланница, няколко училища и голямата квартална баня, уредена е народна баня под главната минерална баня, построени са две електроцентрали и две токоизправителни станции, павирани са улици, построени са няколко моста, основани са общинска библиотека и музей, построена е млечна станция.
През 1936 г. по покана на Британския легион е на посещение в Англия - британците канят най-изтъкнатия си противник по време на сраженията в Първата световна война. Ген. Вазов е посрещнат с почести. В речта си председателят на Британския легион заявява: "Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история. Английските списания "Бритиш Легион" и "Дейли експрес" поместват снимки на прославения български генерал.
Българската победа при Дойран, оценена като най-голямата в историята ни, се изучава във всички военни академии. Близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии напълно унищожени от една, българска.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 219

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 247

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 242

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 210

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 271

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ