Добри момчета

Деси ВЕЛЕВА

Те всички са добри момчета. Онези, които карат със 150 или 200 км в час, пияни и дрогирани. Които засичат, блъскат чужди коли по шосетата, убиват невинни, а те самите оцеляват. Съсипват живота на близките на жертвите, не искат да влязат затвора, държат да се измъкнат от правосъдието, защото не откриват вина у себе си.
Майките им, съпругите им, децата им са убедени, че те наистина са добри момчета. Инцидентите са случайни. Или хванатите са набедени, а резултатите от тестовете - фалшиви.  Съседите ги хвалят, че не вдигат шум, че не привличат внимание, че са любезни и най-вече - че поздравяват всеки път.
Злоупотребилите с алкохол и наркотични вещества шофьори обикновено са въздържатели и дори не са виждали на живо дрога. Често са били и отличници в училище...
Добротата има различни измерения, но те не са толкова разтегливи, че шосейните убийци да попадат в тази категория. Тя обаче неслучайно присъства в техния речник, в този на близките им, в съзнанието им, в усещането за собственото им присъствие в действителността. Моралните им принципи са толкова изкривени, че те не могат да преценят вредата от постъпките си, последствията за другите от действията им. Затова самодоволно и с чувство за безнаказаност рискуват чужд живот с поршетата си, които ги пазят от реалния свят.   Цялото им обкръжение е загубило представа за универсалните етични норми и е склонно да прощава "грешките" на любими синове и съпрузи, били те и системно злоупотребяващи.
Затова добрите момчета са още по-опасни. Защото отдавна са оставени безконтролно да безчинстват, да се измъкват от закона и да стават рецидивисти. А полицейските акции през последните месеци не помагат, само пълнят статистиката.
На пътя става все по-рисковано, безнадеждно, гибелно. Макар там да има само добри момчета...

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.