Давос - столицата на световното лицемерие

Днес в елитния швейцарски курорт Давос ще се открие поредният Световен икономически форум. Скрити в Алпите, далеч от хорските погледи, над 2000 политици, бизнесмени, обществени фигури, журналисти и други ще мъдрят световните проблеми от височината на купища пари и привилегии. На практика това е есенцията на световния елит. Вчера пък, докато всичките тези хора летяха с частни или правителствени самолети към това ексклузивно райско кътче, международната неправителствена организация "Оксфам" публикува ежегодното си изследване за световното богатство и неравенството. От него става ясно, че 82% от парите, спечелени през изминалата 2017 г., са отишли при най-горния 1% от световното население. Няма да е лъжа да кажем, че са отишли именно при тези хора, които днес ще седнат да обсъждат "предизвикателствата" пред света, както обичат да се изразяват в корпоративната алтернативна вселена. А тя е такава, защото няма много връзка с действителността. Действителността е, че докато този най-горен слой от 1% печели лъвския пай, според данните на "Оксфам", долните 50% от световното население (3,5 милиарда души!) на практика не са спечелили нищо през последната година, т.е. богатството им не се е увеличило изобщо. Представете си за какво огромно увеличение в неравенството става въпрос, при това само за една година.
Много често световните медии обичат да представят форума в Давос едва ли не като събрание на светци. Събират се едни милиардери и плачат ли, плачат за световните проблеми. Кършат ръце, съчувстват, мислят, обсъждат, понякога дори и решения предлагат. И твърде често тези решения, доколкото ги има, биват прокламирани от медиите като панацея за болежките на планетата. Макар че обикновено от тях не следва нищо. Дребна подробност е, че също толкова често медиите са собственост на същите тези хора, но нека не бъдем толкова нахални. Все пак най-умните, най-честните, най-работливите и т.н. хора на света са седнали да ни решат проблемите, пък ние им търсим кусури.

Решенията, които нищо не решават

Така и тази година срещата в Давос си поставя възвишени цели. Под претенциозния наслов "Да създадем споделено бъдеще в един фрагментиран свят", форумът ще обсъди множество теми - една от тях ще е именно неравенството. Сред другите теми тази година ще бъдат международната сигурност, т.нар. големи данни (огромните информационни масиви, които събират различни компании като "Фейсбук" и "Гугъл" например), климатичните проблеми и устойчивото развитие, образование и умения, Африка, правата на жените и хората с нетрадиционна сексуална ориентация, лидерство и др. Общо взето, не остава световен проблем, който да не бъде покрит от дневния ред на срещата. И това не е някакъв феномен, който се случва за пръв път. На практика всяка година - и особено напоследък - в програмата на Давос се появяват такива теми. Защо тогава след толкова години умуване, след толкова години планове, стратегии, инициативи "предизвикателствата" са все така актуални, а тези хора стават все по-богати, докато средностатистическия гражданин на света все така има трудности да си плати сметките, да осигури качествено образование на децата си или пък нормално здравеопазване за себе си?
Отговор дава един от най-известните експерти по въпросите именно на неравенството - икономистът от сръбски произход Бранко Миланович. Преди дни Миланович написа в блога си тежка критика към хората в Давос, като посочи, че "тези хора мразят да плащат заплати, осигуряващи достоен живот, но биха финансирали някой филхармоничен оркестър. Те искат забрана на профсъюзите, но пък биха финансирали работилница как да постигнем прозрачност в управлението". С немалко ирония Миланович отбелязва също, че всички тези хора - чието имущество през тази година се оценява на стотици милиарди, почти един трилион долара, а за тях работят милиони работници и служители - признават растящото неравенство в света (от което изключение не прави и България) за огромен проблем, но някак си все не успяват да намерят време, пари или достатъчно добри лобисти, които да убедят правителствата да приложат политиките, с които иначе всички от горния 1% са съгласни - вдигане на данъците за богатите и върху големите наследства, осигуряване на достойно заплащане и забрана за неизплащане на дължимите заплати, намаляване на астрономическите разлики между заплатите на топмениджърите и редовите служители, осигуряване на повече пари за общественото образование, осигуряване на достъп на хората от работническата и средната класа до финансови инструменти, изравняване на данъците за капитала и работещите (тук бих искал да вметна, че дори у нас данъкът върху дивидентите е два пъти по-малък от данък общ доход - 5% срещу 10%, което само по себе си автоматично създава неравенство), намаляване на корупцията в обществените поръчки и приватизациите...
Виж, когато става дума за данъчни облекчения - какъвто бе случаят с широко отразената по целия свят реформа на данъчното законодателство от страна на администрацията на Доналд Тръмп - тогава по един почти магически начин нещата се получават.

Глобализация и неравенство до края на света

Лицемерието на елита е огромно и това едва ли е изненада. Да се очаква тези, които печелят най-много от настоящата икономическа система, да я реформират така, че тя да облагодетелства някой друг освен самите тях е най-малкото наивно. Достатъчен атестат за тяхното двуличие е фактът, че охраната на този форум се заплаща от швейцарския данъкоплатец, въпреки че сумата би била равносилна на жълти стотинки за мнозина от тях. Елитите обаче осъзнават, че колкото повече се разтваря ножицата между най-богатите и всички останали, толкова по-вероятна става една нова работническа революция и това всъщност е истинската причина да са така загрижени за неравенството. След глобалната финансова криза от 2008 г. - предизвикана от същия този елит - повечето мащабни протести в глобален план са именно икономически по характер. От "Окупирай Уолстрийт" през "Индигнадос" в Испания и възхода на Сириза в Гърция до протестите за тока у нас през зимата на 2013 г.- все за икономика става въпрос. Дори наскорошните протести в Иран, които Западът се опита да представи като борба за демокрация и отхвърляне на теократичния режим, всъщност бяха предизвикани от неолибералните икономически мерки на "реформатора" Рухани. Затова и се говори за "споделено бъдеще", а като цяло програмата на форума в Давос изглежда като преписана от програмата на някоя лява партия. Не бе загриженост и разбиране, не бе чудо. И така от години. Законите на капитализма обаче са такива, че в крайна сметка цялата дандания може да се опише с един популярен у нас лаф - "исках, ама нямах желание". Неслучайно от иначе лъскавия дневен ред липсва темата за офшорните зони например...
След смяната на системата у нас също стана някак си модно да се равняваме по богатите. Медиите изобилстват от статии от типа на "10 навика на богатите и успешните", които искат да ни кажат, че само трябва да следваме няколко прости стъпки и някой ден и ние ще бъдем като тях. Докато реалността е, че е по-вероятно да спечелим от тотото... И може би е дошло времето да престанем да обожествяваме такива хора и да ги смятаме за елит, само защото имат пари. И най-вече да престанем да им възлагаме надежди за спасение или позитивна промяна. Ироничното "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се" звучи все по-актуално (и вярно!) в един странен период от 21-ви век, който обаче поразително прилича на 19-ти век.
Все пак в Давос се върши и истинска работа. Но тя се случва зад завесите.  Бъдете сигурни, че ще се сключат множество сделки. Макар че ние за тях няма да чуем. Централна тема тази година ще е и евентуалното присъствие на Доналд Тръмп. Евентуално, защото неуредиците в САЩ с финансирането на федералното правителство поставиха визитата му под въпросителна и към момента на завършване на тази статия все още не е ясно ще пътува ли Тръмп или не. Речта му обаче е насрочена за петък, така че Тръмп все още има време да направи първата официална визита на американски президент в Давос за последните 20 години. Там обаче той ще бъде посрещнат не особено топло от Ангела Меркел и Еманюел Макрон, които се надяват да го убедят да престане да атакува едно от най-големите достижения на капитализма - глобализацията. Нищо чудно Меркел, която отново се почувства силна, след като в неделя немските социалдемократи потъпкаха предизборните си обещания и гласуваха за започване на преговори за съставяне на ново правителство, да се опита за пореден път да увещава американския президент да възобнови преговорите за договора за свободна търговия ТТИП. В името на хората, разбира се. И едрия бизнес. И глобализацията. Същата глобализация, която предизвика почти всички от гореизброените световни проблеми и която насочи 82% от световните приходи в ръцете на единия процент. Тръмп е нещо като еманация на Давос - сам той милиардер, уж загрижен за обикновения човек, но непрестанно работещ за интересите на собствената си класа. Доктрината "Америка на първо място" не е нищо повече от опит да се запази господстващото положение на американския бизнес в момент на засилена конкуренция от Китай например. Та какво казахте за споделеното бъдеще, г-да милиардери?



Срещата започна с типично алпийско време и обилен снеговалеж

Най-богатите 1% са генерирали 82% от богатството в света за последната година, докато най-бедната половина от световното население не е получила нищо.
Това показва ново изследване на благотворителната организация "Оксфам".
Изследването е публикувано, преди световният елит да се събере на ежегодния Световен икономически форум в Давос.
В новото изследване на благотворителната организация се разкрива, че шест пъти по-бързо милиардерите по света са си увеличи състоянието в сравнение с обикновените работници от 2010 г. Също така става ясно, че между март 2016 и март 2017 г. на всеки два дни се е появявал по един нов милиардер.
"Оксфам" използва откритията, за да обрисува световната икономика, в която богатите продължават да трупат още повече пари, докато стотици милиони хора "се борят да оцелеят".
Ръстът на милиардерите не е признак на процъфтяваща икономика, а симптом на провалена икономическа система, акцентира в съобщение изпълнителният директор на "Оксфам" Уини Биянима.
От организацията също подчертават, че жените продължават да печелят по-малко от мъжете, често са най-ниско заплатените и по-трудно си намират работа. Девет от десетима милиардери са мъже, допълва се още в изследването, озаглавено "Възнаграждаваща работа, а не богатство".
Използвани са данни на Credit Suisse за изготвянето на доклада.
От "Оксфам" призовават правителствата да ограничат съвкупните доходи на акционерите и мениджърите, да намалят разликата в заплатите при половете, да се борят с укриването на данъци и да се увеличат разходите за здравеопазване и образование.



На форума тази година ще участват рекорден брой политици, както и представители на бизнеса, неправителствения сектор и журналисти