Да влезеш в историята

Тази седмица Тереза Мей постигна окончателно целта си - да остане в историята. Е, желанието й беше да бъде новата Маргарет Тачър и човекът, изпълнил волята на народа и прекратил мракобесните отношения с ЕС, виновни за всички беди на Острова. Но нещата леко се пообъркаха и сега британският премиер се доближава много повече до антипод на знаменитата си предшественичка. Въпреки това целта е изпълнена на 100%.

Така че усилията си заслужаваха. Дали чрез изкусните изявления и совалки за "Брекзит", дали с демонстрацията на висш пилотаж в танцовото изкуство при обиколката на Африка, г-жа Мей ще остави трайна следа не само в историята на собствената си страна, но и на Европа и целия свят. Гарантирано. 

Но изглежда високите стандарти на Тереза Мей в политиката не й позволяват да спре сега. Въпрос на самоуважение е. И на принципи. Тепърва предстоят нови турове за овации в Европа, а може би и на други места. Вярно, "Брекзит" на 29 март все повече се превръща в мираж, но пък какво - тъкмо повод за още героични дела и събития. Опозицията е безсилна, както показа вотът на недоверие - Тереза Мей е премиер и такава ще си остане. Да си го набие в главата този нахален Корбин, който щял да договаря някаква различна сделка. Един мандат да е, но рошав, както гласи нашенската поговорка.

А както пееше великият Фреди Меркюри, шоуто трябва да продължи, дори когато гримът ти е размазан. Няма причина да очакваме нещо друго. В крайна сметка първата част от името "Великобритания" не е случайна. Потвърждение имаме не само от резултатите от самия референдум, но и от последвалите събития. Единствено и само Брюксел и Путин пречат на бившата империя да възвърне някогашния блясък и тежест на световната сцена, иначе досега да го е направила. И едва ли имаше по-подходящ човек, който да олицетвори това величие от Тереза Мей. Увереността и британската упоритост и постоянство, с която преследва целта си, не могат да не впечатлят и затова можем само да приготвим пуканките и да пожелаем успех на г-жа Мей и занапред.