Да променим света

Щом се запролети, непокорната душа на театралите започва да бленува за пътешествия, за срещи и представления по всички краища на света. Сигурно затова и всички големи и значителни театрални срещи стават през пролетта и лятото - сезонът на фестивалите е открит. Големите творци не описват света, те са негови съперници и създават нови светове - тази мисъл на големия френски писател и интелектуалец Андре Малро е водеща при раждането на идеята и очертанията на необикновения театрален фестивал "Кръстопът на театъра", който се провежда в канадския град Квебек. А интересното и необичайното в него е на първо място мащабът на проявите, включени във програмата - тази година за 11 фестивални дни (от 24 май до 11 юни) са представени 38 спектакъла в театрални зали, 1 спектакъл на открито и 10 уъркшопа, посветени на различни форми и идеи в съвременния театър; на второ място е огромният интерес на публиката - 36 000 е общият брой зрители на фестивалните прояви, трите вечери, през които по улиците на града се представя уникалното по размерите и замисъла си представление "Накъде отиваш, когато спиш през нощта... 2" са събрали общо 21 000 зрители, а през творческите работилници са минали 700 души. Всички ние мечтаем, говорим, стремим се, явно или скрито, да променим света, но можем да постигнем тази мечта само чрез изкуството, което единствено може да разшири границите, да преодолее установените норми и да предложи нови визии, уверена е артистичната директорка на фестивала, известната театрална режисьорка Мари Жиняк.

Сцена от мегапроекта на Робер Льопаж "Lipsynch"

Всички спектакли, срещнали се на "кръстопътя" в Квебек, са осъществени на границата между театъра и други творчески дисциплини, а обединяващата ги идея е промяната и разрушаването на конвенционалните форми и внушения, смесването на жанровете и видовете артистично творчество, създаването на нови театрални форми и отношения с публиката. Два от най-любопитните опити в това отношение са спектакълът на Фредерик Дюбоа "Накъде отиваш, когато спиш през нощта... 2", който се играе в три последователни вечери по улиците на квартал "Сен Рош" и представлението на световноизвестния Робер Льопаж "Lipsynch", с времетраене от девет часа.

За три последователни вечери "Накъде отиваш, когато спиш през нощта... 2" събира 21 000 зрители

"Накъде отиваш..." предлага на потенциалните си зрители-участници да се освободят или да изхвърлят някой предмет, принадлежал на техен близък или познат, който вече не присъства в живота им, като жест на отмъщение, на любов, на освобождаване от лош късмет или просто така, да пътува нанякъде другаде. След като се съберат всички тези предмети - бижута, дрехи, снимки или каквото и да е друго - започва голямата игра на нощната разпродажба, която повежда зрителите-участници в парковете и алеите на града, в непознати или забравени кътчета, чак до посрещането на изгрева. Подходът и формата на този вид театър-пътуване очевидно са успешни, защото тази година в голямото нощно бродене са се включили десетки хиляди хора. А вечният вълшебник Робер Льопаж, както винаги заитригуван от въображението и технологиите, свързани с най-древния музикален инструмент в света - човешкия глас, създава своя мегапроект "Lipsynch", който в продължение на девет часа пресъздава историите и преплитането на съдбите на деветима пътници в самолет, летящ по линията Франкфурт-Монреал (полетът трае също девет часа). Представлението е уникална мозайка от вълнуващи, трагични или смешни срещи, сблъсъци и недоразумения. По време на полета над Атлантика една млада жена тихо умира, държейки в ръце своето бебе, а възрастна оперна певица поема грижата за детето, което от своя страна, след като пораства, започва да търси своите корени. Така се забърква уникалната по внушението и визията си история, обединяваща хора от четири различни поколения и проследяваща приключенията им на три континента. Несъмнено този спектакъл на Робер Льопаж и неговата трупа "Ex Machina", игран в повече от 10 страни, бележат нова страница в съвременния театър както с идеята, така и с формата си.
На артистичното смесване на форми и жанрове разчита и спектакълът на трупата "Pupulus Mordicus" "Кабаре Гензбур", посветен на известния френски певец и актьор Серж Гензбур. Критиката нарича това представление "вкусен бонбон", в който режисьорът Мартен Женест и шестимата изпълнители - актьори, музиканти, певци, танцьори и кукловоди - смесват безброй умения, много поезия, прекрасна музика и артистизъм. "Диво дете", "симпатично НЛО" или "малка модернистична бомба" - така наричат критиците спектакъла на японския автор и режисьор Тошики Окада "Пет дни през март". Представлението пресъздава първите пет дни от войната в Ирак през 2003-а, петте любовни дни, които прекарват Минобе и Юки, затворени в евтина хотелска стая, петте гневни дни, в които Ясуи и Ишихара участват в мирни демонстрации и накрая петте дни на размисъл на Мифи, който решава да емигрира на Марс... Тази картина на безгрижието, гнева и бягството на петима младежи впечатлява с универсалността на посланията си и със спецификата на театралната си фактура.
Сред интересните и стойностни постижения във фестивалната програма е и спектакълът на Брижит Анжан "Нощта преди горите" по пиесата на Бернар-Мари Колтес с участието само на един актьор - Себастиен Рикар, когото критиката и зрителите определят като изключителен, потресаващ, забележителен. Сценичното пространство е разположено в стар гараж в дъното на тясна уличка, а актьорът е почти лице в лице със зрителите. Начинът, по който той разкрива историята на една мрачна и самотна нощ, прилича на отчаян вик в тъмното или на вулкан от думи и емоции, изригващи от душата на човек, който дълго е задържал дъха си, потопен под водата. Явно "Кръстопът на театъра" е място, където може да си види интересен и различен театър с много измерения.