Човек птица лети с три крила

Непреодолимо любопитство, търсене на свободата на духа, бягство от действителността, копнеж за преодоляване на природните дадености или просто сбъркан стремеж да се правиш на нещо, което не си... Кой всъщност е отговорът на въпроса какво кара човекът векове наред да търси начини да полети. И то не с помощта на изкуствено създадени машини, а само със собствените си сили. Първи са Дедал и синът му Икар, макар че те използват приспособените си криле не за забавление или от ексцентричност, а за да спечелят свободата си.

Днес техен последовател е ексцентричен американец. Този опит на човешко същество да надмогне гравитацията, която здраво го притиска към земната твърд, е направен само преди няколко седмици. Джеб Корлис извърши рекорден полет с помощта на изобретения от него костюм с крила. Той скочи от планина в Китай от височина 1500 метра и благополучно се приземи в подножието й.
Полетът е само репетиция за много по-мащабен проект на калифорнийския каскадьор. В близко бъдеще 35-годишният американец предвижда да прелети с костюма си през пещера, разположена в друга китайска планина. След приземяването си Корлис сподели, че най-важното за успеха е какво ще бъде времето. Ако духа силен вятър, той може да го удари в планински склон.

Скица на орнитоптера на Леонардо да Винчи

Всъщност костюмът на Корлис не е чисто негово изобретение, а само модификация на вече известна и широко използвана "машина". Тя се състои от три крила, като две от тях се разпростират от китките до хълбоците и обхващат и пространството под мишниците. Третото крило е между краката. Костюмът позволява на летеца да маневрира, така че да се издига, да забавя или увеличава скоростта, както и да контролира траекторията на полета. При скокове от самолет, освен тази необичайна дреха, е необходимо да се използва и парашут.
Джеб Корлис не за пръв път скача от голяма височина с уникалния си костюм. Той е летял от върха на Айфеловата кула във Франция, на кулите "Петронас" в Малайзия, от "Космическата игла" в Сиатъл.

Изкуството да се сънува

Някои сравняват жаждата на човека да лети с изкуството да се сънува. Всъщност "сънищата", извършвани с костюмите за летене (wing suit) са осъществени още през 30-те години на ХХ век. Тогава те се изработват от дърво, коприна и брезент. За смелчагите, скочили с нетрадиционното облекло, обаче се оказва, че е било по-добре да останат в леглото си и да сънуват. От 75 души, оборудвали се с облеклата с крила, едва 3-ма оживели след скоковете си...
Изобретателят на съвременния костюм Патрик де Гайардон също загива по време на скок през 1998 г. С годините обаче крилатите дрехи постоянно се усъвършенстват. Те са изработени от парашутен материал, образуващ малки клетки. По време на полет вятърът запълва тези клетки и те се втвърдяват. Крилaтa стават аеродинамични благодарение на формата си. Пределната скорост при свободно падане варира между 180 и 225 км/ч, докато подобен костюм ограничава скоростта до 40 - 95 км/ч. Първият световен рекорд за най-дълго изминато разстояние е поставен след скок от самолет и е с дължина близо 7 километра.
През 2008 г. австралийската двойка Хедър Суон и Глен Сингълман скача от 11,27 км над централната част на Австралия. Смята се, че това е световен рекорд за най-висок скок с костюм с крила. Три години по-късно японският пилот Шин Ито направи нов рекорд за най-дълъг полет от 23,1 км., изминати за 5 минути и 22 секунди. Най-голямата скорост, която достига, е 363 км/ч.

Орнитоптерите и махолетите на пионерите

Леонардо да Винчи е може би най-известният човек от миналото, който иска да полети. През 1485 г. великият Леонардо прави скица на своя орнитоптер - апарат с размахващи се криле, задвижвани от мускулите на човек. Според специалисти обаче той не е успял да го конструира, а дори да го е направил, машината му е нямало да полети.
Да Винчи обаче съвсем не е пионерът в тази област. Смята се, че през ХI век Исмаил ибн Хамад е един от първите известни ентусиасти на въздухоплаването. Ислямският учен от казахски произход изобретява апарат с две дървени крила, свързани с въжета. За да демонстрира уреда си, той скача от покрива на джамията в Нишапур, днешен Иран. Прелита няколко метра, но пада на земята и умира. Преди да скочи, казва: "Хора, никой не е опитвал да стори това, което аз ще направя. Сега ще полетя. Летенето е най-важното нещо на света."
Няколко века по-късно турчинът Хезарфен Ахмед Челеби също полетява от върха на кулата "Галата" с изкуствени криле. С помощта само на собственото си изобретение Челеби прелита над Босфора и успешно се приземява на площад "Доганджилар". Събитието става сензация в Османската империя, а самият Мурад IV се възхищава на успеха на Челеби. Султанът обаче скоро променя мнението си. Въпреки че дава злато за награда на Челеби, той заявява: "Този човек не се бои от нищо, може да направи всичко, което пожелае. Но присъствието на такива хора в столицата на империята е нежелателно". Така Хезарфен Челеби е пратен в Алжир, където скоро умира на 31 години.

Съвременните имитатори на птиците

Един от последните опити за успешен полет с летателна машина, задвижвана от човешка сила, реализират канадски специалисти от университета на Торонто. Те създават орнитоптер, наречен "Сноубърд", който извърши полета си на 2 август тази година, близо до Торонто. Успешният опит е наблюдаван от представител на Международната федерация по аеронавтика. Летателният апарат успя да поддържа височината и скоростта си в продължение на 19,3 секунди, покривайки разстояние от 145 метра със средна скорост 25,6 километра.
"Сноубърд" има размах на крилете като на самолет "Боинг" 737, но тежи само 43 килограма. Пилот и своеобразен двигател на орнитоптера е Тод Райхерт, мениджър на проекта. Орнитоптерът първоначално е теглен от автомобил, за да придобие наземна скорост. След това пилотът, настанен в удобен отсек, натиска педалите на "Сноубърд"", за да издигне летателния апарат и да го задържи във въздуха с 16 маха на крилата.
Учените от университета "Мисури-Рола" пък още преди години опитват да разработят нов тип апарат за летене - махолет, работещ със слънчеви батерии. Махолетът трябва да имитира техниката на полета на орлите, като може да остава във въздуха в продължение на една седмица. Размахът на крилете на апарата е 3 метра. Един мах се извършва на всеки 10 секунди.