В капана на екстремните жеги

Юли тази година се очертава като един от най-горещите месеци, които сме имали, а изминалата 2023 г. е най-топлата в България от началото на измерванията.
Учени климатолози от цял свят са в София, за да обсъждат тревожните тенденции за промените в климата. Сред оценките им е и тази, че България е в групата на най-застрашените райони в Европа по отношение на изменението на климата. Адаптацията на хората закъснява, алармират учените. И подготвят световен метеорологичен доклад, по който ще работят и 20 българи.
Неделя, 21 юли, е бил най-горещият ден, регистриран някога в световен мащаб, според предварителните данни на Службата за климатични промени „Коперник“ на Европейския съюз, предаде Reuters. Средната глобална температура на въздуха на повърхността тогава достигна 17,09 градуса по Целзий (62,76 градуса по Фаренхайт) - малко по-висока от предишния рекорд, поставен през юли миналата година - 17,08 градуса по Целзий (62,74 градуса по Фаренхайт).
"Коперник" потвърди също, че в техните записи, които датират от 1940 г., на тази дата е счупен рекордът за среднодневна температура, поставен през 2023 г. Миналата година четири поредни дни бяха рекордни - от 3 до 6 юли, тъй като изменението на климата, предизвикано от изгарянето на изкопаеми горива, доведе до екстремни горещини в Северното полукълбо.
Опасни горещи вълни с безпрецедентна продължителност ни връхлитат и поразяват големи територии в САЩ, Европа и Русия. Особено тежко е положението в Източна Европа и на Балканите, видно от картите на метеоролозите.
С близо градус се е повишила средната температура в България за последните 30 години, което е много, по оценка на метеоролозите.  
„Ако преди 30 години София се славеше със своето хладно и дъждовно лято, то сега кара лятото на Пловдив, Пловдив кара лятото на Сандански и така отиваме на юг с по 100-200 километра“, обясни климатологът Симеон Матев. Оказва се, че преходът към нов климатичен пояс крие рискове не само от наводнения и пожари, но и от засушаване. „Естествената растителност е тази, които ще определи кога ние сме преминали в друг климатичен пояс“.  По думите му вече няма разлика в климата между Южна България и Северна Гърция.
Всеки месец от юни 2023 г. насам - вече 13 поредни месеца се класират като най-горещия на планетата от началото на записите, в сравнение със съответния месец през предходните години, казва "Коперник".
Някои учени предполагат, че 2024 г. може да надмине 2023 г. като най-горещата година от началото на записите, тъй като изменението на климата и природното метеорологично явление Ел Ниньо - което приключва през април - водят до все по-високи температури през тази година.

Толкова зле никога не е било!

Скоро ще има дни, в които няма да излизаме навън

“Не можем да спим. Без климатик е непоносимо”, казва пред АФП Александър Тудор, млад мъж, живеещ в Букурещ. На 7 юли в Румъния беше обявена в тревога. Подобно на румънската столица, цяла Източна Европа се задушава, като вече страда от третата си гореща вълна за годината.
“Това е точно това, което прогнозираха учените, и сега сме в разгара му”, обяснява Илан Келман от Университетския колеж в Лондон. И добавя: “Това е неразделна част от предизвиканото от човека изменение на климата и в бъдеще само ще се влошава, ако не предприемем действия”.
В Унгария второто по големина летище в страната, в Дебрецен, трябваше да бъде временно затворено, тъй като повърхността на пистите му не издържаше на “топлинния стрес”. Железопътната компания MAV трябваше да помоли пътниците си да използват климатизирани вагони вместо полуразрушените си вагони, което предизвика подигравки в социалните мрежи.
В съседна Румъния зачестиха прекъсванията на електрозахранването в болниците, които са жизненоважни в разгара на горещата вълна, поради изключителните пикове, свързани с климатизацията. По данни на Министерството на здравеопазването 45-годишен мъж е издъхнал от жегата в град Ботошани. На 10 места са счупени нощни рекорди, като термометърът е останал над 27 °C.
“Ако организмите нямат време да се охладят през нощта, броят на смъртните случаи вероятно ще се увеличи”, предупреди професор Келман.
Що се отнася до екосистемите, хиляди хектари вече са издигнати в дим в Северна Македония, Албания и България, където от средата на юли често влиза в сила “червен код” с очаквани над 40°C.
“Жителите на европейските градове ще трябва да адаптират не само инфраструктурата си, но и поведението си, за да се справят с по-интензивните горещи вълни в бъдеще”, посочва Хана Клок, климатолог от университета в Рединг. “В бъдеще може да се окаже почти невъзможно да се излезе навън в определени дни”.
Горещите вълни стават все по-вероятни и по-остри в резултат на изменението на климата, обясняват експертите по климата, назначени от ООН (IPCC). Европа е континентът, който се затопля най-много. Температурите се повишават два пъти по-бързо от средните за света, отбелязват климатолозите.
В Гърция в някои региони температурата е над 40°C в продължение на повече от 10 дни. Жегата е толкова силна, че в някои дни се наложи Акрополът, най-посещаваният обект в страната, да бъде затворен за няколко часа.

Икономическата дейност също е принудена да се адаптира

В Сицилия работата в селското стопанство и строителството е забранена между 12,30 и 16,00 ч. в дните, когато рискът е “висок” на открито. Мярката, постановена на 17 юли, е валидна до 31 август.
Общо 14 италиански града (Рим, Палермо, Флоренция, Триест и др.) са поставени в режим на “червена тревога” поради горещините и влажността, което ясно подчертава ефекта на високите температури върху здравето, въпреки че в по-голямата част от Италия температурите остават под 40 градуса.
Тази гореща вълна, която засяга страната с прекъсвания от няколко седмици, доведе до завръщането на скакалците в региони, където преди това те не са присъствали, като например Емилия-Романя, оплака се земеделският съюз Coldiretti.
В Португалия рискът от горски пожари се смята за “особено висок” в южната част и вътрешността на страната.
В Испания горещата вълна едва сега започва след доста хладно начало на лятото. През следващите дни се очаква пик на горещините, като в южната част на страната температурите ще достигнат 44°C. Всичко това ще се влоши от явлението “калима” – ветрове, натоварени с пясък от Сахара – което, “в комбинация с високите температури”, “може да повлияе на здравето”, предупреди националната метеорологична обсерватория Aemet.

Проф. Георги Рачев:
Данните за климата са все по-притеснителни

Исторически, най-високата температура в България е измерена в Садово през 1916 година – 45,2 градуса, но този рекорд е оспорван от някои климатолози. Друг, по-съвременен рекорд, е отчетен на 5 юли 2000 година в Пловдив, където са регистрирани точно 45 градуса.
В основата на всичко това, което наблюдаваме, е една гореща вълна, която е много продължителна - трета-четвърта седмица от юли месец, в която се задържа горещо, горещо и много, много горещо. Подобни горещини не са типични за съвременния климат на България, но последните години показват ясно изразена тенденция на затопляне.
Имаме затопляне на затоплянето с всяка изминала година. Проблемът не е в самите рекорди, а в продължителността на горещините. За разлика от предишни години, когато горещите дни са били рядкост, сега наблюдаваме седмици на екстремни температури.
Сигналите за променящия се климат са ясни и все по-притеснителни. Когато годините станат 10-15 най-топли от 2000 година насам, говорим за началото на този век, това вече е потвърждаване на тенденцията. Когато се изпълни един 30-годишен период, вече можем да говорим не за тенденция, а за променен климат у нас.

Горещините прогониха рибата навътре в Черно море

Високите температури прогониха рибата навътре в Черно море. Сафридът избяга, няма и попчета. Рибари съобщават, че температурата на водата е около 25-26 градуса.
По думите им няма дори и скарида. Останали са само раците-паури, но няма кой да хвърля мрежи и да ги лови, защото горещината е непоносима. Паурите живеят по принцип на по-големи дълбочини и затова стоически издържат жегата.
"Събираме се всеки ден в клуба, на сянка. Приказваме си и се тюхкаме кога ще захладнее, и кога рибата ще се върне край бреговете. Крие се рибата, крием се и ние", обясниха те.
В Царево разказаха, че много рано сутрин палят лодките и влизат за малко, колкото да се убедят, че риба няма.
"Ставаме сутрин в 4 часа и излизаме, за малко попчета. Тук там има, но и те са избягали, явно да търсят хлад в по-дълбокото, по няколко я хванем, я не. Навсякъде в залива животът е замрял. Няма пърпорещи лодки, няма мятане на въдици", оплакаха се рибарите.
Според някои допреди три години през юли е имало доста попчета, но постепенно те намаляват. В същото време, навлизат нови риби - от Мраморно и Средиземно море.
Липсата на изобилие покачва и цените на борсата. Кило сафрид там се продава за 8 лв. Толкова струва и барбунът, а най-евтини са хамсията и трицоната - по 5 лв. килото. Каята е двойно по-скъпа, а по щандовете се предлагат пресни скариди и морски раци по 15 лв./ кг.
В Гърция любителите рибари имат правото да хванат не повече от пет кила риба в рамките на 24 часа, с изключение на случаите, в които само една от рибите е по-тежка от пет килограма. Също е забранено да ловят риба с помощта на светлинни източници, да продават улова си, да ползват мрежи. Не е разрешено да се хващат миди, раци, стриди и корали.
Навсякъде в страната е забранен риболовът с динамит или с растителни или химични вещества, които парализират или убиват рибата. Наказанията за нарушителите на това правило са строги - ако властите ги хванат за първи път може да ги затворят за период от 5 месеца до 3 години, да наложат глоба и да отнемат плавателното средство.

И спортът е повлиян от изменението на климата

С началото на Олимпиадата в Париж Марк Чарлтън от университета De Montfort ни разказва как спортът е повлиян от изменението на климата. Повишаването на температурите и метеорологичните явления като наводнения и суши оказват влияние върху спортовете, включително лека атлетика, футбол, крикет, голф, ски и много други. И не става въпрос само за директния ефект върху спортистите. Дизайнът на спортните комплекти се отдалечава от чистата рационализация към създаването на облекла, които отвеждат потта и намаляват топлината на тялото. Засегнатите от сушата игрища за крикет деградират.
Дизайнът на голф игрището вече включва мерки за контрол на наводненията. Ски сезоните са по-кратки. Едно положително нещо е, че спортът има такава глобална привлекателност, че жизненоважните съобщения за климата трябва да достигнат по-далеч. Отложени или отменени мачове и резултати, засегнати от времето, няма да бъдат пропуснати. Един важен въпрос обаче е дали правителствата и глобалният спортен сектор могат да спрат да реагират и да създадат проактивни стимули за по-екологични практики в индустрията.
Среднощното бягане на дълги разстояния е само един ярък пример, изтъкнат от спортния еколог Мадлин Ор в новата й книга „Загряване: Как изменението на климата променя спорта“. Елитните и професионалните спортове са засегнати от променящите се екологични проблеми – и тя обяснява как глобалните спортни движения могат да направят нещо по въпроса.

Как да намалим сметките за ток в жегите?

Навсякъде в Европа цените на електроенергията растат заради ситуацията с войната в Украйна и несигурните доставки на газ. А на фона на горещото лято това става още по-важна тема. Затова е добре да си припомним още някои практики за пестене на ток и пари в топлото време. Някои от тях може да изглеждат напълно логични, като това да затваряш вратата при пуснат климатик, но някак сме ги позабравили.

- Климатикът да е на по-висока температура.
Освен че прекалено ниската температура вътре при жестока жега навън е шок за организма, тя е шок и за портфейла.
За оптимални се смятат около 23 градуса в помещенията, а колкото по-малка е разликата с външната температура, толкова по-малък е разходът на ток.
- Използвайте вентилатори.
Те също са на ток, но използват несравнимо по-малко енергия. Тъй като вентилаторите просто раздвижват въздуха, без да го охлаждат, в сериозна жега може да са недостатъчни, но ако се ползва вентилатор в комбинация с климатик на по-висока температура, ефектът върху сметката е добър, а в помещението е приятно.
- Пускайте щори и завеси.
През деня най-зле е в помещения или жилища със стени с южно и западно изложение, така че за тях плътните щори или завеси за изключително важни, в противен случай вътре става нетърпимо. Те не бива да се вдигат, докато има слънце в прозорците.
- Забравете фурната
Тя нагрява жестоко, може да повиши температурата в кухнята с до 10 градуса, и за да изравни, климатикът ще работи по-усилено.
- Сушилнята е напълно ненужна
Пералните, сушилните и съдомиялните са източник на доста топлина. Това може да се коригира с пускането на програми за студена вода, а също и с ефективно ползване - само за пълни пералня или съдомиялна. А сушилнята може изцяло да се пропусне - навън е достатъчно топло, за да изсуши слънцето дрехите безплатно и почти толкова бързо.
- Наглеждайте хладилника
Размразявайте го, ако се е натрупал лед във фризера, който му пречи да работи оптимално.
- Хладни чаршафи
Няма нищо по-ужасно от гореща и безсънна нощ, затова е добре да помислите за чаршафите и да инвестирате в постелъчно бельо от естествени материи като памук или лен. През нощта може да ги мокрите или пък преди лягане да ги държите известно време опаковани в плик във фризера.

Източници: АФП, БТВ, Bg Onair