Простотии

Една опърпана жена подмята в ръцете си гащи и чорапи и непрекъснато подканя излизащите от метрото "Чорапи - 50 стотинки, гащи - 1 лев." Повтаря думите с една и съща интонация, сякаш гласът й е на запис, пуснат да се върти ей-така до безкрая. Вече десетина минути обикалям край "дупката" от метрото в "Младост 1", а жената още нищичко не е продала. Минат, не минат минута-две и кофите за смет отсреща вече имат нови клиенти, в боклука на кооперативния пазар все ще се намери нещо да засити глада. Чакам и, ща не ща, чувам хорски разговори, като тоя, който ми се вдена в ушите: "Знаеш ли как е Гинчето?", "Не съм я виждал и чувал десетина дни.", "Та тя получи инфаркт!", "Как инфаркт?!", "И ти да чакаш шест месеца да ти платят заплатата, да се чудиш как да си храниш детето, и ти ще получиш...", "А сега какво!?", "Какво ли? Оправя се", "А заплатата?", "Още чака - от оня, дето духа."
Не знам защо се замислих дали жената с чорапите и гащите, дали "ревизорите" по кофите, дали Гинчето с инфаркта, която се чуди как да си нахрани детето, гледат "Лорд ъф дъ шефс" на Слави Трифонов. Те дори и не си помислят за суши и тирамису, за рататуй и мъфин, за карпачо и пастел де карне, а за единия хляб им е грижата. Примамливите ястия със странни имена, изобилието в лустросаната кухня и плюскането (наречено дегустация за благозвучност), откъдето и да го гледаш, си е чиста гавра с народа, 48 процента от който живее в бедност. Намерил време Славчо за кулинарни издевателства. Когато всеки ден се раждат гаврошовци и клошари с университетски дипломи населват подземията на града - каналите, в съжителство с плъховете. Ще се намерят хора да възразят за тези редове заради остро критичния тон на Славчо и сценаристите му към управляващите. Но повярвайте ми - Дългия прави това повече да задоволи собствената си суета, отколкото от социално съчувствиe. В "Майор Барбара" на Бернард Шоу има реплика: "Каква е вашата религия?". "Госпожо, аз съм милионер."
Интересите на милионерите не са народните. Друга опера е какви естетически бедствия донесе чалгизацията, която Трифонов откровено подкрепя, и колко кал изтече от шоуто му от тези години в морето на простотията, което вече е потопило клетата ни държава. А небългарските заглавия на това кулинарно порно "Лорд ъф дъ шефс" и побратимите му "Сървайвър", "Мюзик Айдъл", "Биг Брадър" май ще разбудят Добри Войников от вечния му сън заради маймунското подражателство и криворазбраната цивилизация. Тия момчета, продуцентите, няма да се уморят, докато не само окончателно ни опростачат, а и да ни обезбългарят и не заменят кирилицата с латиница. Своята дан дават и сценаристите на "Комиците", "Пълна лудница", "Шоуто на канала" и "Шоуто на Слави", та ми става понякога тъжно, като гледам и слушам какви скверности и пошлотии напъхват в устите на толкова талантливи актьори. То сам Милен Цветков ни каза в прав текст, че телевизията не е инструмент за налагане на култура, а търговски инструмент. Сиреч няма как да се мине без силикон и чалга, без греховна плът и словесни шашмалогии, без измамни хазартни игри с телефони и есемеси, без напазарувани от телевизионни битаци реалити, състезания и шоута. Вече масовата култура влезе в епохата на памперса за еднократна употреба, както писа проф. Огнян Сапарев.
Простотии идват и от "героите на деня". Премиерът и министрите не само ги ръсят, но ги и правят. Управлението на ГЕРБ е наниз от скандали - те се раждат не от друго, а в простотията. Езикът на високопоставените не се различава от езика на улицата и кръчмата, но да бяха само млъвки-недомлъвките и врели-некипелите, бедата е и в убогостта на мисленето на тия "конашки ефендита", както би ги нарекъл Захарий Стоянов, и поведението им, от които проличава посредственост, интелектуална немощ и управленска безпомощност. Некъдърността си прикриват с пъчеща се горделивост, непукизъм и маниящина, че са единствени и неповторими. Този терор на посредствеността и опростачването, съчетани с нищетата и безизходицата на милиони, засега се поддържа само от омразата на властимащите - те не обичат "материала", т.е. своя народ, не се обичат помежду си (дебнат се и се подслушват), мисленето им с мускулите слага фузкултурата преди културата, инфраструктурата пред живота и здравето на хората. Във високомерието си подминават жената с чорапите и гащите, "ревизорите" по кофите, майката с инфаркт и неизплатени заплати. И гладният народ още търпи. Комай ще излезе прав Станислав Сивриев, който, запитан кое качество най-много харесва у българина, отвърнал - търпението. А за това какво качество ненавижда у него, отвърнал пак същото - търпението.