Златна малка "Майка майчица"

Прекрасно, пестеливо, почти Евгений-Босяцко оформление, лично по идея на автора и с четката на художника Митко Донев, е първото, с което привлича вниманието новата стихосбирка на доайена-поет полковник Евстати Бурнаски. От корицата ни гледа "Майка майчица" България - красива, типична, позната българка. Очите й обаче не блестят, не греят. И не гледат напред и нагоре. Прекалено умислена е нашата "Майка майчица". В изключителен тон и синхрон със стиховете вътре, с поетовите мъки и терзания.
А от гърба на корицата в същата посока на погледа, пак угрижен и силно вглъбен е портретът на брадат, симпатичен млад мъж. Това е 43-годишният автор, майор Бурнаски. Което веднага обезпокоява големия началник генерал Славчо Трънски да реагира: "На вас кой ви разреши да носите брада?" За да чуе безпардонното: "Мен съдбата ме дари с брада, генерале!" Наскоро е починала останалата на 9 годинки непрежалима дъщеричка Доли.
Ето как преди още да е разлистил стихосбирката "негово величество читателят", както обича да се изразява полк. Бурнаски, като че ли вече е прозрял стиховете. А те са с доказана марка. На своите 93 лета днес този патриарх отвсякъде, пак се тревожи за хората, за живота, за пустословната ни демокрация. Пита и сам ни отговаря: "Какво си ти в пространството, човече?/ ...Без край е пътят, който си поел!/ Но сигурно ще стигнеш надалече,/ ако родината е твоя цел!..." Написано е на 10 септември 2012 г. Впрочем всички стихове са датирани. И всички са писани след 2010-а, "в памет на съпругата ми Мария", както е отбелязал авторът в началото.

Наистина са "Синовни слова" тревогите на почти столетника в едноименната първа част. Някои от стихотворенията са познати от публикации в ДУМА. Ето го "Страх". Деветдесет и три годишният поет като "юноша блед" споделя с гняв: "Не мога да крещя. Говоря тихо./ Но цялото ми същество крещи -/ защо виновниците се укриха/ зад сенките на своите бащи?... Животът ни е дар. Не е обида./ Сънувах ли го? Или го живях?/ Все някой ден и аз ще си отида./ Българийо, за тебе ме е страх!..." Когато другите се страхуват за парите, постовете и печалбите си, поетът пак България поставя първо. Колцина са днес подобните му. Прилича на "Мила ми Венето..."
А ето го и стихотворението, дало име на книжката: "Да можеше в браздата би умряла!/ Като Сивушка на Елин Пелин!/ Но ти си майчица! Живот си дала/ на всяка щерка и на всеки син.../ Затуй те питам: "Майко изтерзана,/ Кого обиди? Бога ли уби,/ та вместо "земен рай", сега си рана/ и стряха на объркани съдби?..." Като вопъл са тези питания. Така пита само любящ син. Загрижен и жертвоготов. И пак така синовно оправдава: "Но ти прощаваш всичко! И на всеки!/ Прощаваш, че сме хора без мечти!/ ...На тебе, майко, кой ще ти прости?..." (29 ноември 2013).
Почти програмно е и другото, посветено на поета Драгомир Шопов, стихотворение с малко общото заглавие "Урок по история". По-прилича на писък, на протест, дори на отчаяние. "Повярвай приятелю, аз вече се плаша,/ че всичко наопаки става у нас./ Родината - чужда! Чужбината - наша!/ Говорим без думи, но мислим на глас./ Живеем болнави. Умираме здрави!/ Стоим без заплата. Работим напук!/ ...Наказваме с ласки и галим с юмрук!..." (21 февруари 2012). Доста се проточи цитатът, но е истинска класика. Като онова "Настане вечер..." Просто, чети и сравнявай, всичко е точно и вярно.
Питал съм полк. Бурнаски как, като не излиза от вкъщи, успява да усети площадната гмеж, омраза, крясъците на размахващите бутилки... Не разбрах отговора. И пак препрочитам "Боклуци", провокирано от плакат "Мразя ви безплатно, червени боклуци"... "Червен до кръв, до кости и до косъм./ Живея аз на стария адрес!/ Червена орис и червена мъка нося/ от детските си сънища до днес!..." Има още стихове за момичето от кварталния магазин, за аптекарката, дори за президента "стрелец" Георги Първанов, за българските емигранти... Една малка златна стихосбирка на един голям поет. Голям като годините, името и обичта към хората. Полковник Бурнаски!