Всеки втори вуз обучава в администрация и управление

Професионалното направление "Администрация и управление" е широко разпространено в българското висше образование. Всеки втори вуз има обучение в това направление, стана ясно вчера при представянето на обогатената рейтингова система на висшите училища. В тази област по качество на обучението води Софийският университет, следван от Американския в Благоевград, който обаче обучава само бакалаври.
Има големи разлики между доходите на випускниците на класираните в челото вузове и на последните в ранглистата, отбеляза Георги Стойчев от "Отворено общество", който ръководи консорциума, направил рейтинга по поръчка на МОМН. В него влизат още МБМД и Сирма груп. Разликата в доходите стига 3 пъти, а в безработицата на випускниците е 6 пъти. Държавата е давала еднакви пари за тези специалности във всички държавни вузове, но на пазара на труда се реализират тези, които са обучавани качествено, отбеляза Стойчев. Най-добре се реализират завършилите военни вузове, става ясно от рейтинга - с най-високи доходи и много ниска безработица, като най-висок процент остават на работа в България.
Най-масовото направление във висшето образование си остава икономиката. В последните 5 години икономика са избрали и завършили 55 000 студенти. Те са повече от завършилите инженери и тези от природните науки, взети заедно. На двама инженери у нас се падат двама завършили икономика и един - администрация и управление, конкретизира Стойчев. Обучените математици за същия период са 100 пъти по-малко от икономистите. Най-добрите в икономиката са Американският университет в Благоевград и Софийският университет, следва ги УНСС. УНСС има най-висока оценка от акредитацията, обаче студентите му се реализират по-зле. Процентът на реализация на студентите обаче е относителен, трябва да се отчита, че УНСС обучава 14 000 икономисти, СУ - 730, а АУБ - 188. В биологическите науки лидер е Софийският университет. В тази област СУ има и най-висок индекс на цитируемост на научните публикации - 12, за следващия след него Тракийски университет този индекс е 8. Преподавателите от СУ обаче по-често се самоцитират в публикациите от колегите си в Тракийския. В СУ влагат и най-много средства за научна дейност - 573 лв. на студент годишно.
Завършилите математика в СУ се реализират почти на 100%, сред тях безработицата е нула, посочи още Стойчев. Според него има значение кой е работодателят - държавата или пазарът. Това обяснява защо випускниците на военните вузове се реализират най-добре - техен потребител е държавата, националната сигурност осигурява добра работа. А направление като туризма, където думата има изключително пазарът, е с една от най-ниските реализации на завършилите студенти.
Все още системата не може да определи дали има висши училища, които са повишили рейтинга си в дадено направление спрямо миналата година. Това ще се разбере след 3-4 години, смята Стойчев. Най-ценното е, че разработената многообхватна рейтингова система дава отговор на стотици въпроси за 51 акредитирани висши училища у нас по различни специалности в 52 професионални направления, сравнени по 47 критерия. Това я прави безценна за кандидат-студенти, за работодатели и за анализатори в областта на образованието. За разработването й е използвана информация от самите вузове, от националната акредитационна агенция, модула АдминУни на просветното министерство, НОИ, международни бази данни за науката като СКОПУС и мнението на 15 000 студенти.