Гладория

Странно нещо е летвата. Стефка Костадинова я закова на 209 см. И вече 23 години летвата не се вдига. За да подобри рекорда, някой трябва не само да я повдигне по-високо, но и да я надскочи. Има обаче друга летва - летвата за бедност. Тя е 211 лева, не от вчера и който не може да я рипне, значи е затънал до гуша в сиромашия. Щото 211 лева за един месец, сиреч 30 дни, прави по 7,03 лв. на ден. Под тази летва у нас живеят ("живот ли бе да го опишеш") 1,6 млн. български граждани. За какво по-напред с тия 7 лева - за храна ли, за топло, за ток, за вода, за здраве, за дрехи, за данъци и такси и прочие. От синдикатите казват, че това 211 вече е равно на 231, така че "рекордът" е подобрен -  7,70 лв. за ден. Знаете, че минималната заплата все още е 240 лева. Има и друга статистика - 10 процента от народа у нас живее с 2 долара на ден (по днешния курс 1,42 = 2,48 лв.). Както и да го въртим и сучим, каквито и обяснения да даваме, да хвърляме вини върху прехода като цяло, и правителствата, които са ни управлявали, върху кризата и, ако щете, върху международното положение, няма никакво оправдание, че 1 600 000 българи са подложени на геноцид. То народът е юрган, дето все го тупат, но и дълго живелите не помнят такава гладория.
"Имало е да няма, ама като сега да няма - не е имало", писа навремето народният писател Николай Хайтов, но май думите му пасват на днешното ни дередже. Иначе пращят от стока хипермаркетите, наредени един до друг, сякаш са "кореком" до "кореком", ала те не са за хора с празни джобове.
Със 153 лева средномесечно е намалял разходът на едно домакинство (от 713 лв. през декември 2008 г. на 563 лв. сега). Най-ощетено е перото за храната (напук на рекламата "Добра Храна, Добър Живот") българинът не си дояжда, минава на "диета" с повече хляб. Възкресяваме позабравено минало, когато народът поменуваше на "суха леба и люта пиперка". Намалeни са до сушка и разходите за облекло, за транспорт и комуникации (и мобилните оператори взеха нещо много да ни цицат и мамят). За развлечения и култура не остава пукната пара. Щото ония от "Топлофикация", Енергото, ВиК нямат милост, не знаеш кой кога ще ти забие в гърба нова цена (естествено по-висока!). А от т.нар. неотменимо потребление няма къде да избягаш - колкото ти напишат, толкова плащаш, ако не, чакай съдия-изпълнител.
Средният месечен доход на българина през 2010 г. по официалната статистика е 308 лв. (по 10,20 лв. на ден), при 320 лв. за 2009 г., т.е станали ли сме още по-бедни с 8,2 на сто заради високата инфлация - 4,5 на сто, и по-малкото пари, които влизат в домакинските бюджети. За инфлацията от НСИ да не ни правят на абдали, там са избрали угодна тям методика - при истинската "малка кошница" - от най-насъщните храни, продукти, горива и енергии, тя не е по-малко от 20 на сто. Социологическите сондажи на "Отворено общество" пък показват, че 58 на сто, т.е.  над половината от българите, оценяват днешното положение в държавата като непоносимо, добро е само за 7 на сто. Странно, че един от причинителите на днешните икономически и социални беди - "Отворено общество" - главният проводник на "соросоядите", е на път да прогледне за истината.
А у нас като че ли ламя е минала - пазарният фетишизъм на управляващите доведе до шоково поскъпване. Стремглав бе ценовият скок на олиото, брашното, хляба, сега по техния път вървят оризът, лещата, захарта, свинското месо, кашкавалът, скумрията, краставиците, портокалите и чесънът. От стоковите борси предупреждават за ново поскъпване. Другото име на тази новина е глад. Е, брашното падало на тържищата с една стотинка на килограм. Да, след като през февруари т.г. спрямо същия месец през миналата се повиши с 52 на сто.  На тия цени, като турим и безпаричието, замразените заплати и пенсии (на пенсионерите показаха среден пръст), безработицата, можем да викнем с открито гърло: "Хей живот, здравей, здравей". Само през тази година са закрити 295 000 работни места, т.е. още 12,5 на сто от наемните работници изхвърчаха на улицата и като нищо реалната безработица ще достигне до 1 млн. души, сиреч 30 на сто от трудоспособното население на страната. Сега иде ред да се разкарат 5700 души от железниците.
Сиромашия и кашлица не могат да се скрият. Спокойно, правителството имало програма до 2020 г. живеещите в материални лишения да бъдат намалени с 504 хиляди. Да, но гладът не може да чака. А България намалява с по 300 000 души всяка година, в гробищата вече места няма, децата ни напускат страната - бягат по-далеч от глада, а ние строим ли, строим магистрали. На кого да казвам, че крайната бедност на народа е престъпление на неговите вождове. И то най-голямото.