Царува времето, не царят

"Царува времето, не царят!" - така гласи една грузинска поговорка. И никой не може да отрече, че цялата природа, всяка живинка, всяка земна твар и най-вече ние, хората, сме подвластни на царицата, на магьосницата Пролет! Затова всяка година я чакаме с огромно нетърпение, с много надежди.
 По нашите земи астрономическата Пролет идва около 20 март. Тази година това трябва да стане на 20 март в 12,28 часа. Но много по-рано ние се ослушваме, оглеждаме се за първите й знаци!
 Най-рано изпод снега се показват нежните бели главички на кокичетата, после виждаме жълтите "огънчета" на минзухара. Сетне разноцветните иглики и тъй се повежда красивото пролетно хоро на цветята - за радост на всички.
 А как трепват душите ни, когато чуем първите обаждания на чичопея - тази малка красива птичка, която не отлита в топлите страни, а си седи при нас и споделя нашите зимни неволи. Крие се в хралупи, в ниши. Тя прелита, за да си набави храна. Само под снежните навявания и пелени птичката не се показва. Но сгреят ли я първите по-топли слънчеви лъчи, усети ли южнякът, тя издига гласчето си!
Отначало се чува плахо, но сетне все по-силно и по-продължително въздига своето: "Чичопей, чичопей!" И в душите ни заживява надеждата и радостта от идването на Пролетта...
А магията на Пролетта е в стихията си! Първо разкрасява природата. Облича в бели, бледожълти и нежно розови премени дървета и храсти. Покрива с бледозелени килими полята. Природата се възражда! Готова е за нов живот!
Тя е не само цветоносна, но и животворна. Многоцветна, ухаеща, Пролетта е винаги жизнена и млада. Казват: "Когато Бог сътворявал света, най-напред създал Пролетта". Затова и ние започваме да редим сезоните по нашите земи първо с нея, с Пролетта.
Ето как Иван Вазов се възхищава на магьосницата Пролет:


  Пролет не пръска зари на халост:
  всичко възражда и кити.

  В клоните, под драките
  живота нови пей,
  природата е в накити
  разкошни и се смей.

  В лазура звънтят чучулиги,
  в клоните славеи пеят -
  вред радости, душо, вдъхни ги,
  дъхни, аромати се леят.

Поети, писатели, композитори, певци, художници възпяват Пролетта, а нейната сила е за всички ни.
По поляните се показва първата зеленина за трапезата - коприва, киселец, лапад, левурда (див чесън). Те разнообразяват и освежават пролетните гозби. Тогава  народът български обича да казва:
"Изкарахме и тази зима! Хванахме се за зелено!" 
Вярно е, че сега пазарите ни предлагат целогодишно оранжерийни зелении, но друго е да си ги набереш свежи и дъхави от родните полета. Да побродиш из планините, да подишаш с пълни гърди ароматите на Пролетта, да напълниш очите си с хубостите и красотите на най-животворния ни сезон.
Пролетта! И птиците са вече при нас - щъркелите тракат, стрелкат се лястовичките, косовете също са дошли! Оглася се небосводът от призивните им любовни песни.
Въпреки всичките ни грижи и дертове - да разтворим душите си за обич, надежда и любов! Да се насладим на вълшебствата и магиите на  Пролетта! 
                    



Малка птичка - чичопей

Малката красива птичка с жълто-черно оперение има няколко имена: чичопей, голям синигер, авлига, златен кос. Тя е избрана за символ на София - в конкурс, обявен от Българското дружество за защита на птиците.
Чичопеят спечелва приза пред гугутката и врабчето. Днес той може да се види навсякъде из паркове и градини, по тераси и балкони. Гнезди  на скришно местенце, даже и в светофарите, навсякъде, където може да си свие "къщичката". Храни се със семена и насекоми.
Наричат го "чистачът на природата", защото регулира числеността на различните видове вредни насекоми по дърветата и растенията. Малката и издържлива птичка чичопей успешно се бори с молеца, който унищожава дивите кестени - другите символи на нашата столица.