Смърт без правила

Аида ОВАНЕС

Свидетели сме отново на болен, починал без да дочака медицинска помощ. Защо отново в България се случва това? Не, причината не са лекарите. Причината е друга и често я наричат с безличното "системен проблем". 

Експерти за пореден път поставиха познатата диагноза на системата: "Няма разписани правила за прием в спешно отделение!" А помните ли колко пъти се говореше за триаж? Колко кръгли и квадратни маси се проведоха? А след тях продължиха да умират хора пред болниците. Продължиха да умират медици от спешни екипи - от инфаркт, от КОВИД-19 или друго. 

Беше във втората половина на октомври 2012 г., когато се заговори за европарите за обновяване на спешната помощ. В началото на 2015 г. дойдоха заветните 85 млн. евро и последваха анализи, обследвания, проучвания, доклади, обществени поръчки, обжалвания, нови поръчки, копки и прочее "дейности". Които не доведоха дори до една ръка боя по спешните центрове и спешните отделения. Е, чат-пат по някои връзки ключове за нови линейки се раздаваха под герберски фанфари. Само дето спешната помощ у нас още е на нивото отпреди 30 години.

Крепи се на лекари, сестри, шофьори на линейки. Но не и на държавна политика. 

Защо още няма правила за спешния прием в една държава, която се брои за член на ЕС?

Защо протестираме, след като някой умре пред спешното или когато видео обиколи социалните мрежи?

Къде са онези 85 млн. евро отпреди близо десет години? 

Нима е малко, че близо 2 години всеки ден умират по 100 души само от една болест? Малко ли е всеки ден десетки да умират в затънтени села и махали, останали от години без медицинска помощ? Нима ни е малко от десетилетия да сме първенци по смърт в Европа?

Толкова малко ли струва човешкият живот?

Защо административното, защо "документчето" стана по-важно от човещината?

Днес може би онези властимащи от 2012 г., от 2015 г. или от 2020 г. ще търсят сметка за случилото се във Врачанската болница. А дали ще имат право?

* И нека направим уговорката, че спешните отделения са към болниците. Спешните центрове са нещо различно, или казано просто - онези с линейките.