Антология
Поезия
Непознатите ръкописи на Вапцаров
/ брой: 235
За първи път пред нашите читатели представяме непубликувани стихотворения на Никола Вапцаров. Те достигнаха до нашата редакция благодарение на любезното съдействие на племенницата на поета Мая Вапцарова.
Стихотворенията са намерени в архивите на МВР. Открити са по време на първия му арест след Соболевата акция. Едното от тях е написано на ръка. Това дава основание да се смята, че може би е написано в ареста. То е без заглавие. Всъщност тези строфи са познати на читателите от "Хроника". В ръкописа обаче има един ред, който е ключов за стихотворението. Това е финалният стих "Ала не мислим, да умираме", отделен от останалите. Според мен именно той, както и фактът, че ръкописът е чист, без поправки, говорят, че Вапцаров е замислял творбата като отделно стихотворение, което впоследствие е вплел и доразвил в "Хроника".
Другото стихотворение, непознато на читателите, е "Бунтът кипи". То е преписано на пишеща машина от Вапцаров. Творбата е недовършена. Самият стих е доста суров, просто "нахвърлян". Вижда се, че поетът е имал намерение да работи върху него. За това говорят и многоточията в края на творбата. Защо стихотворението е недовършено, остава загадка. Може би поетът го е оставил за по-подходящ момент или не е сметнал, че е достатъчно добро. Някои от идеите, съдържащи се вътре, откриваме в "Двубой".
Сред архивите има и препис, пак на пишеща машина, на стихотворението "Селска хроника", познато добре на читателите, което е и един от поводите за първия арест на Вапцаров, и което представяме.
Хроника
Отвсякъде врази.
Беласица е в броня.
Край Охрид син
картечниците грачат.
Какво сега? – Сълзи ли да пороним,
или на глас да седнем и да плачем?
Зенитите се кашлят към звездите
и храчките им светят с бяла диря.
Душите сме си стиснали в зъбите,
ала не мислим да умираме.
За първи път не влиза днес у нас
историята с кървавата мутра.
Столетия сме чакали, за час
ще потърпим сега дима барутен.
Но после, след жестокия погром,
когато прашни, морни и окъсани
се юрнете назад към своя дом –
ще ви посрещнем злобни и навъсени.
От глад ще вием в пустите поля,
на глутници ще ви следим в горите.
В гърдите ще избухне дива страст
и мътен блясък ще гори в очите ни.
- * * * -
За първи път не влиза днес у нас
историята с кървавата мутра.
Столетия сме чакали, за час
ще потърпим сега дима барутен.
Но после, след жестокия погром,
когато прашни, морни и окъсани
се юрнете назад към своя дом –
ще ви посрещнем злобни и навъсени.
От глад ще вием в пустите поля,
на глутници ще ви следим в горите.
В гърдите ще избухне дива страст
и мътен блясък ще гори в очите ни,
------------------------------
ала не мислим да умираме.
