На фокус

Мисия Будител

Да отваряш очите на младите за истината и ценностите е най-важното нещо

вторник, 01 Ноември 2022 / брой: 212

2495

Таня ГЛУХЧЕВА

Мисия Будител... Най-важната. За да разберем кои са днешните будители, първо трябва да познаваме тези, които историята е утвърдила като такива. После да се замислим за хилядите, останали непознати за широката общественост, но въпреки това са белязали душите и съзнанието на всички нас.

Всяка година в края на октомври се заформя вечният дебат около два празника - "вносния" Хелоуин и "родния" Ден на народните будители. И непрекъснато чуваме упреци, че днешните деца честват и харесват предимно чуждите култури, а нашата постепенно замира, смятана за старомодна, не толкова интересна, но необходима, защото... е пълна с почивни дни.

Дали всички са на това мнение? ДУМА посети училищен комплекс "Азбуки" и ЧЕГ "Проф. Иван Апостолов" в столицата. Разговаряхме с учители и се потопихме в учебни часове, за да видим как се запалва искрата и любовта към българското.

С радост приехме поканата на госпожа Таня Петрунова, която преподава на първи клас. Тя има дългогодишен опит, но въпреки това непрекъснато се старае да разнообразява часовете си. Затова, когато идва време да запознае малчуганите с народните будители, избира да се довери на безпогрешния си нюх как по-лесно и увлекателно да им представи Паисий Хилендарски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов... Най-приятният начин да съкрати разстоянието на времето е, като покани второкласниците да разкажат за тях.

А те са се постарали. Подготвили са плакати, рисунки, изрязвали са снимки и са ги лепили, търсили са информация от различни източници. Някои четоха, други разказваха увлекателно и обясняваха значението на думите, които затрудняваха по-малките - метох, дякон и др. После минаха покрай чиновете и показаха отблизо проектите си. А по лицата им грееше усмивката на хора, които осъзнават, че извършват важна мисия.

В трети клас, при госпожа Спаска Геренска, влязохме в час по математика. Повечето от нас с ужас си спомнят времето, когато за пръв път са се сблъскали със смятане наум или са се надявали учителката да не ги пита каква е разликата между лъч и отсечка. Отново останахме приятно изненадани. Преподавателката не гледаше лошо, не се караше, напротив - обясняваше спокойно и с усмивка. След като минаха 40-те минути, децата нямаха желание да се втурнат към вратата, а бяха единодушни, че времето е минало много бързо. Ставайки от чина, едно момче погледна през прозореца и каза: "Ето още един пример за лъч - слънцето е пълно с такива!"

"Подобни моменти осмислят професията ни", с усмивка сподели госпожата. И допълни: "Разбираш, че урокът не е минал покрай ушите на учениците, не само е стигнал до тях, но и те започват да виждат света по различен начин, започват да разсъждават по различен начин."

Понякога са необходими минути, за да осъзнаем, че има будители, които те карат да прекрачиш училищния праг отново и отново, независимо от възрастта. А в голяма част от учениците се крият утрешните будители, важно е само да им бъде посочено как да ги открият!

Даниел Николов, учител по български език и литература от 29 години:

"Чувствам се будител. Всички учители сме такива. Може да не сме известни, но вършим много работа. Истината е, че всеки може да бъде такъв, дори родителите вкъщи. Днес сме като в края на XIX век - хората са с тесни чела и дълбоки джобове. Образованието не се смята за ценност. Това е тъжно. Против съм, когато родителите казват "да се изучи тук детето и да отиде в чужбина."

В началото на миналия век българите са учили в престижни учебни заведения в чужбина, а после са се връщали. Някои дори са се записвали като доброволци да участват във войните, за да защитят родината си. Днес колцина са тези, които биха го сторили? Стигнало се е до едно оварваряване. Днешните патриоти донякъде са същите като в творчеството на Ботев - кръчмарски.

Всяко време има нужда от будители. Нашата епоха не е много по-различна от тази на Паисий. Заобиколени сме от безлични хора, които само мислят как да оцелеят.

Тъжно е да има украси за Хелоуин навсякъде, а насила да се слага табло с изобразените будители. Защо да се чества чуждото, а да се загърбва родното? Понякога поставям следната задача на учениците си - да проверят какво още се чества на 14 февруари, освен Деня на влюбените? Когато им кажа, че имам предвид Успението на Св. Кирил философ, те ме гледат учудено."

Мартин Крондев, начален учител по английски език от 16 години:

"И аз се чувствам будител. Какво означава това за мен ли? Да виждам щастието в очите на децата и да съпреживявам с тях емоцията, когато открият нова и непозната част от света. Не става въпрос само за образованието, а за светогледа. Да успея да уловя израстването на детето и да продължавам да го насърчавам да бъде по-добър човек, по-търсещ, по-непримирим, по-искащ."

Рени Момчева, учителка по английски език и химия на английски език от 30 години:

"Чувствам се будителка. За толкова години и толкова ученици, на които съм преподавала, смятам, че съм успяла да им отворя очите и сърцата. Това е смисълът на професията ни. Няма лоши или глупави деца. Важното е да им покажем, че са личности. Да им помогнем да открият в какво са добри, силни и да ги насърчаваме да се развиват в тази посока."