Родният ни трибагреник съвсем клепна

Пазарът ни на труда постепенно се бил стабилизирал. Едва ли не вече сме били изгазили калта на кризата, едва прикриваше възторга си пред журналисти бившият изпълнителен директор на Агенцията по заетостта Асен Ангелов. Средногодишната безработица се оказала с 0,1 процентен пункт по-ниска в сравнение с предходната година. Както се казва, бръщолевения, достойни за пошла комедия, на които човек, надарен с малко съвест, няма как да се засмее. Те говорят красноречиво за това как властващите хвърлят нагло прах в очите на хората чрез разни угодничещи им висши чиновници от какви ли не стъкмически служби. Безработицата била намаляла, и то с... 0,1 процентен пункт.
Истината е, че населението ни намаля с няколко милиона. Този, който успя през последния четвърт век демокрация по нашенски, замина за чужбина, други достигнаха до мижава пенсийка, трети кършат пръсти без работа вкъщи, а нощем сън не ги лови откъде да изкарат прехраната за семействата си.
Пазарът на труда се бил подобрил. Май че на тези във властта им трябва само пазар на труда, ала без трудови хора. Комай тъкмо те са започнали да разсъждават по сталински - един вид няма човек, няма и проблем.
Всъщност излиза, че основният проблем на останалите в България трудови хора са днешните властимащи. Преди изборите кътаха хляба, ножа и сиренето в пазарска торба, съшита от големи обещания. Сега си прибраха всичко и измъкнаха изневиделица лъжици с такива размери, че дори онези, които се занимават с рекордите на Гинес, биха ахнали. Да, то вече като че ли не остана нищо за изгребване от нашата клюмнала държавица. Не бойте се, още има, българинът е пословичен с изобретателността си, а пък българинът на власт - и с алчността си - ще изгребват нечувано високи заеми от чужбина в милиарди. Нямало безплатен обяд, ни поучаваха техните демократични предшественици, които най-напред се заеха да стискат вимето на държавата. Това дърпане си излезе късане на живо, само че в учебниците по история го стъкмиха като връщане към пазарната икономика. Та нямало безплатен обяд ли?... Сега такова лапане на аванта ще настане след този нечуван заем, че родният ни трибагреник съвсем ще клепне, останал без дъх, като види какви ризи ще се изредят да си шият от него коалиционните ни партньори. Все пак приказката за безплатния обяд не е фокусен трик. Вярна си е. Пак ще плащат безпаричните и докараните до просяшка тояга.
Президентът, премиерът, вкупом цялото правителство продължават при всеки удобен случай да се правят на ощипани госпожици на международни форуми или пред представителни институции на Европейския съюз, стане ли дума за пореден път, че приемането на България в Шенген се отлага за неопределено време. Според нашите управляващи страната ни е изпълнила всички технически изисквания и не би трябвало да има пречка за това. Така нашите елитарни политици си дрънкат фалшиво тази евтина мелодийка от времето на кабинета "Борисов - 1", та до де- днешен, без всякакви угризения или някакво елементарно чувство за неудобство.
Вярно е, че се опитвате, уважаеми властимащи, да замитате боклуците под кревата зад гърба на Европа, но как може да скриете ширещата се съвсем не по европейски мизерия и беднотия у нас? Нима Европа не вижда с очите си как поне една трета от българското население се изнизва по терлици към нейните страни или отвъд Океана? Мигар за тази Европа не е пределно ясно, че народът ни се топи като най-евтина вощеница от недоимък. Та за богатите страни членки е видно като сред бял ден, че този народ е толкова докапал, че не смее дори да се възпроизвежда.
Били изпълнили техническите изисквания за членството на страната ни в Шенген... Как ще заметете тъжния факт, господа управляващи, че стандартът на живот у нас е паднал вече на дъното, редом до вашия, моралния, минимум?
Единственият начин за увеличаване на жизнения стандарт и на покупателната възможност на хората е като се изгради добре работеща икономика, с развити вътрешни и задгранични пазари за произвежданата продукция. Отличен пример за това беше плановата ни социалистическа икономика, която до края на 90-те години на миналия век беше срината и разграбена, а в частни банкови сметки в чужбина изчезнаха милиарди, изработени от трудовите хора.
До ден-днешен в градове като Бухово стърчат още руините (сякаш са декори от Втората световна война) на онова недостигнато в цялата история на страната ни икономическо израстване. На мястото на тази унищожена и окрадена планова икономика обаче не се появява адекватното лице на капиталистическото пазарно стопанство с характерните на Запад технологични предприятия и индустриални зони, гарантиращи висока производителност на труда и приличен жизнен стандарт.
Откъде да започне съживяването на родното ни стопанство? Възможна ли е реална реиндустриализация? Как да бъде съживено нещо, от което душата е отдавна излязла? Индустриализацията от социалистическото ни минало е не просто убита, тя е разчленена, а парчетата й бяха отмъкнати от хищници. Какво ли е останало от нея, за да се търси някаква реиндустриализация. Мисълта за съживяването й само предизвиква носталгични спомени от процъфтяващото ни минало, които днес не топлят. Още повече, че чисто финансовите печалби, които тя носеше за държавата, с които би могла да се рефинансира, също са разпределени отдавна в частни банкови сметки, както споменахме по-горе. Така че за възстановяването й няма нито стопанска база, нито необходимото инвестиране.
Впрочем чуждестранните инвеститори тук ни научиха да работим срещу подхвърляни трохи, докато те измъкват огромни печалби. Наскоро беше разпространено, че работещите бедни на пълно работно време, със заплата около 400 лева, у нас са 600 хиляди души. Ако към тях се прибавят техните семейства с децата, ще рече, че поразените от синдрома на ниските заплати са поне два милиона души. Ако примерно България бъде приета сега в Шенген, тези хора със своите ниски доходи ще бъдат принудени да се борят още по-мъчително със зъби и нокти буквално за физическото си оцеляване. Само че управляващите са много по-загрижени за очакваното рязко скачане на доходите за богатите при евентуалното приемане в шенгенското пространство, отколкото за тежката бедност, която би се стоварила върху мнозинството българи. За управляващите такава дилема очевидно не съществува. За тази част от така наречения политически елит моралът направо си е паднал под санитарния минимум.