И без класации...
/ брой: 75
За пореден път България получи незавидна позиция в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото. Някои ще повдигнат резонния въпрос кой "гласува" в тази анкета и няма ли изкривяване заради подбора на питаните... Тук това обаче няма значение. Защото всички знаем, че свобода на медиите в България няма. Има малки островчета, в които правото на мнение все още се цени, но и те са застрашени от наводнение, причинено най-често от икономически, макар и политически подплатени атаки. Страхуват ни, докато не ни откажат да съществуваме като журналисти. Иначе свободия на словоблудството и жълторията - бол.
Нима някой е изненадан от констатациите на "Репортерите", че корупцията и съглашателството между медии, политици и олигарси e широко разпространено в България? Новина ли е, че правителството разпределя пари за медиите при пълна непрозрачност, което най-общо занулява критичността към властта? Нима не забелязваме как промяната в собствеността на големите телевизии промени и "любимците" им, как БНТ съвсем неприкрито започна да фаворизира управляващите?
Мястото ни в международната класация няма никакво значение. Нито ще имат такова коментарите на политиците, които ще "разсъждават" по темата. Значение има журналистическият нюх - да надушиш новината. Да подхванеш не скандала, а проблема. Важна е отговорността да го разнищиш и смелостта да го направиш публично. Значение има и колегиалността - да признаеш, когато някой си е свършил работата, да го подкрепиш, когато се нуждае от подкрепа (или закрила). На истинския журналист не му пука дали е в нечий списък за похвали или мъмрене. Той иска да разкрива, да споделя, да решава. Да може да мисли самостоятелно и да защитава позицията си. Не бива да го забравяме, нито да позволяваме опитите на силните на днешния ден да ни правят слаби. Журналистите трябва да бъдат реалисти и да показват истината. Колкото и тежка да е тя за някои. Само тогава ще бъдем истински свободни.