В БСП липсват реални промени

Красимир Премянов е роден на 27 януари 1955 г. в  Бургас. Има висше юридическо образование. Избран е за депутат във ВНС, в 36-ото и 37-ото НС. В БСП е бил зам.- председател и член на Изпълнителното бюро на ВС. Председател на парламентарната група на БСП в 37-ото НС. В момента е член на НС на БСП. Работи като адвокат в Софийска адвокатска колегия.

- Господин Премянов, скоро ще се навърши една година от проведените парламентарни избори в България, които БСП шумно загуби. След това бе взето решение за реформа в партията. Каква е вашата оценка за този едногодишен период, какво се случи?
- Превърнато е в щампа мнението, че истинската оценка я дават избирателите, а в случия - членовете на партията. Но това е вярна постановка, заради това ще кажа, че степента на влияние на БСП в обществото е този критерий, по който трябва да оценяваме това. Дали това, което партията е направила, е дало ефект.
- В този смисъл оценката ви е...?
- В този смисъл - ефектът не е много голям, дори е символичен. Без да омаловажавам усилията и опитите да се променят нещата, очевидно е, че те не дават този ефект, който беше необходим на БСП, за да може да излезе от кризата в рамките на една година и да даде тласък на обновителни процеси в самата себе си, като предложи нова политика и направо нов стил на политика, за да може да възстанови доверието и да спечели ново. Предстои много дълъг път, за да стигнем до това.
- Какви са причините промяната да не се случи?
- Искам да наблегна на една причина, която в момента е много извън дебатите, които се водят. Смятам, че от 1990 година насам ние вървим в един коловоз. Този коловоз стеснява до символични стойности различията между отделните партии. Под лозунга за реформи започна тоталната приватизация и бягството на държавата от отговорности. Под лозунга за реформи на практика България загуби своя облик на силно развита страна. Под лозунга за реформи така се преструктурираха образованието и здравеопазването, че средната продължителност на живота се намали и в същото време значително нарасна неграмотността. Под лозунга за реформи се получи така, че България, която поддържаше пълноценни връзки с една широка география от страни, сега имаме само две "свещени крави" - Америка и Европа. Аз винаги съм подкрепял принципа "да запазим старите приятели и да спечелим нови". Ние сме за членство в ЕС, но то не може да бъде самоцел. То е начин да се осъществи развитие. Партньорството и приятелството ни със САЩ като необходимост не трябваше да бъде обвързвано с НАТО, най-малкото трябваше да има вътрешнопартиен референдум. Очевидно е, че трябва да се излезе от този коловоз на политиката и да се тръгне към друг тип отношения. БСП трябва да е политическата сила, която да предложи това.
- От години говорите за това, че в БСП отсъства вътрешнопартийната демокрация и поставяте това като един от основните проблеми на партията днес. Сега виждате ли промяна, защото след последното заседание на конгреса бяха направени изявления, че ще се върви в такава посока?
- Не е защото аз съм голям демократ, а защото дълбочинният анализ на процесите в БСП показва, че запазването й като ефективна масова партия може да стане с приобщаването на огромната маса от членове в правенето на политика. Иначе тези хора стават едни статисти и ги активизираме само когато трябва да гласуват. Това е неправилен подход, това е загуба на влияние в партията, това е демотивация на членската маса. Тоест вътрешнопартийната демокрация е пътят, по който БСП може да бъде силна и дееспособна партия.
В средите на федерация "Открит форум" има достатъчно специалисти в областта на политологията и политическите партии, за да може в метода на сравнение на партията да видим вектора на нейното възходящо развитие. Демократизацията, даването на власт на членовете на партията, даването на власт на колективните органи и отнемането на власт от върховете - това е начинът БСП да върне доверието в себе си и да печели нови симпатизанти.
- А виждате ли намерения за реформи?
- Декларации - да. Но реални промени - не. Ние днес се страхуваме от конгрес. В БСП са необходими пълен цикъл от отчети и избори. Всички опити да го приложим, а това се е предлагало на много пленуми, среща отпор.
- Защо е отпорът според вас?
- Защото ни е страх, че когато върнем властта на хората, те няма да ни харесат и ще ни сменят. Нека да не ме обвиняват в популизъм. Но ако не ни е страх от това, нека да го направим. Защо ни е страх да свикаме конгрес. Целият обновителен процес в партията, съзнанието за грешките, вижданията за бъдещите успехи трябва да минат през цялата партия. Това става само с пълен цикъл отчети и избори.
Второ, това става с разграничаване на действащите органи от грешките. Действащите органи носят отговорност, както и да бягат от това - като започнете от Сергей Станишев, минете през Изпълнителното бюро, Националния съвет, до председателите на общински съвети. Всички ние поехме отговорността за провала. Аз предложих още миналата година ние всички да си подадем оставките. Не искам да бъдат унищожени политически хората, които са в тези органи, просто трябва да прехвърлим това бреме на отговорността и да започнем отначало. Не бяхме разбрани докрай и не получихме подкрепа.
- В медиите в момента се създава усещането, че БСП е като жужащ кошер, в който постоянно има интриги. На какво се дължи това напрежение?
- Когато един колектив е работил заедно, е некрасиво и некоректно едни хора да се превърнат в изкупителни жертви, а други да останат на бял кон. Не е правилно, нито честно. В тази несправедливост виждам една от причините хората, които се смятат за несправедливо набедени за тази отговорност, да търсят своеобразен реванш. Може би не реванш за пост, но реванш за признание за вярна политика.
Определени хора правят опит да търсят алтернативата извън сегашното статукво, приобщавайки външни фактори в тези битки и да ги превърнат в основни изразители на алтернативата.
- Какво точно визирате тук - бъдещия президентски проект ли, за който се говори толкова много?
- Точно него имам предвид - тиражирания опит за нов проект от президентството. Но проблемът е различен. Когато липсва политика, това е най-благоприятната среда за интриги и личностни битки. Те просто са несъвместими неща. Лични битки може да има, когато обаче те са върху платформата на алтернативни политики. Другото е недостойно за партия с такава история. Липсата на политика води до лични битки и партията се превръща почти в боксов ринг. Членовете и симпатизантите на партията изобщо не се нуждаят от това. Те понасят всички несгоди, а нямат никакви права, освен моралното удовлетворение, когато побеждаваме.
- Лидерът на партията Сергей Станишев в анализа си на постигнатото от БСП след изборите поставя като важна стъпка напред създаването на Младежкото обединение. Каква е вашата оценка за него?
- Една партия трябва да има кръг от активисти, които да бъдат младежи и да бъдат привлечени именно като младежи, за да провеждат политика. Но това още не е промяна и реформа в самата политика. На мен ми се струва, че политиката за младежта е проблемът, който БСП трябва да решава. БСП трябва ясно да изкаже своето виждане - какво ще направи за младото поколение в България, когато дойде на власт, и какво отстоява, когато е в опозиция. Трябва да знаем своята политика по отношение на младия човек в индивидуално качество, към младото семейство, към младия човек като специалист. Това е проблемът, а не в определянето на една категория хора, които текущият момент е поставил на дневен ред.
- През октомври ще има заседание на редовния конгрес. Какво очаквате да се случи на него?
- Аз смятам, че пътят е нов конгрес. На този конгрес обаче трябва да се направят сериозни промени в устава. Една от причините да подкрепяме постановката за постоянно работещ конгрес и запазването на неговия мандат е била тази, че много текущи и важни в партията въпроси могат да бъдат решени по този начин. Такива са и промените в устава. Дайте да се възползваме от това. Защото, колкото и да сме демократична партия, когато сме обвързани с едни вътрешнопартийни ограничения и неправилно формулирани уставни постановки, е трудно да дадеш простор за развитие на процесите. Смятам, че на този конгрес можем да проведем честен разговор и да си признаем, че кой знае какви големи промени не настъпиха за една година и на базата на този разговор може да се очертаят текущи стъпки за действие, защото другата година е година на избори. И накрая - можем да променим устава. Ако го направим и обявим отчетно-изборна кампания, тя ще мине в новите условия.
- Предлага ли днес БСП адекватна алтернатива на сегашното управление?
- В момента не, защото партията по дефиниция е алтернатива, но има голяма опасност тази алтернатива да стане кабинетна. Тя трябва да е обществена алтернатива на управлението, да претендира за властта, да предлага политика и да има такава силна подкрепа, че когато обществото осъзнае необходимостта от промяна, да има на кого да заложи. Мисля, че в момента ние не сме толкова силни, че да бъдем реална алтернатива у нас.