Разходите за живот тревожат младите

Всяко по-възрастно поколение казва за младите: "На днешните не им пука, лесно им е". Е, не е точно така - всяко по-възрастно поколение, ако си спомни тревогите от своята младост, ще разбере, че и на "днешните" не им е лесно и имат почти същите проблеми като "вчерашните", че и повече, често продиктувани от настоящите обстоятелства.
Медиите ни заливат с информации за катастрофирали пияни и дрогирани млади хора, за вандализма, кражбите им и прочее негативни прояви, но не пропускат и изявите на успешните, на знаещите, на помагащите. Очевидно всички те, все едно в коя част на света живеят, имат и общи тревоги. И всеки от тях се нуждае от, както е модерно да се казва, ментор и ролеви модел, на които да подражават. Казано по-просто - всеки млад човек се нуждае от примера на личност, от която да се учи и чието поведение да следва, на която да подражава.
В наши дни в "уравнението" се намесва и глобалната мрежа. "Когато те не ги намират (моделите за подражание-б.а.) в обществото, когато не ги намират в политиците, те ги намират в своите смарт устройства, което е погрешно. Трябва да им се подаде ръка, за да се развиват в правилната посока", коментира Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети.
Днес младите европейци се тревожат сериозно и за  климатичните изменения и отделят ресурс за опазване на околната среда.   

Справянето с нарастващите цени следва да бъде основен приоритет на ЕС

Това е мнението на близо половината млади в Съюза. Защото повишаването на цените и разходите за живот са повод за безпокойство за 40% от хората на възраст 16-30 г., които са анкетирани в последното проучване на Евробарометър за младежта, публикувано през февруари тази година. В 12 държави членки растящите цени и разходите за живот се очертават като основен приоритет за ЕС през следващите пет години. Делът на младите хора, които избират тази тема като приоритетна за ЕС, варира от 23% в Румъния до 52% в Холандия. Този приоритет като важен избират 42% от жените и 37% от мъжете. Очевидно темата е от съществено значение с нарастване на възрастта. Тя е значима за 43% от 25-30-годишните и за една трета от 16-18-годишните и това е обяснимо - първите вече се стремят към обвързване и създаване на семейство, което изисква финансова стабилността, а по-голямата част от вторите са са все още под родителското крило и харчат пари предимно за лични нужди, а не за издръжка на домакинство.
Освен това трима от всеки 10 млади европейци най-много биха искали през следващите пет години да бъдат приоритизирани от ЕС икономическата ситуация и създаването на работни места, социалната защита, социалните грижи и достъпа до здравеопазване. В четири държави тази тема е избрана като най-важна, сред които е и България - 40% от анкетираните у нас са я посочили на първо място.  
Всеки пети от запитаните смята за приоритетна темата за образование и обучение (27%). Тази сфера е особено важна за всеки трети на 16-18 г. и за една четвърт от 25-30-годишните, за които се предполага, че вече са започнали да градят професионална кариера.
Очевидно начинът на живот определя приоритетите на младите европейци - за живеещите в големи градове проблемите, свързани с околната среда и изменението на климата са по-значими в сравнение с живеещите в селски райони.
Анкетирани са 25 863 души от 16 до 30 г. от всички 27 държави членки на ЕС под формата на компютърно подпомогнато уеб интервю, а резултатите са обобщени в доклад от 84 страници.
За подобни тревоги на българските младежи говорят и данните от от национално представително изследване "Младите хора в България – ментални рискове, предизвикателства и перспективи" проведено през септември м.г. от „Тренд“ по поръчка на сдружението "Мрежа за развитие на личността и талантите". Според него почти половината от българските млади, имащи месечен доход над 2000 лв. се боят от финансови проблеми в бъдеще.
Навярно финансовите тревоги за бъдещето, както и нарастващите разходи за живот задържат младите европейци, в това число и българите, по-дълго

в дома на родителите

както неотдавна и ДУМА писа. Българите са сред нациите в ЕС, които напускат бащиния дом в късна възраст, но, ако търсим "първенци" в тази класация, то те са в Хърватия и Словакия. Обратно: младежите от скандинавските страни след 21 г. напускат родителския дом и заживяват самостоятелно.  

Ценностите

на съвременните млади европейци не се различават много от тези на предците им. Защитата на правата на човека, демокрацията и мира се очертава като ценност с най-висок клас, като 45% от анкетираните млади са я избрали, сочи последното проучване на Евростат. Следва свободата на словото и мисълта, която е избрана от 41% от анкетираните.
По-ниски дялове - около една трета до една четвърт от запитаните споменават ценности като човешкото достойнство, включително забраната на смъртното наказание, изтезанията или робството, толерантността и зачитането на многообразието в обществото, равенството между половете, борбата срещу дискриминацията и защитата на малцинствата.
Уважението към националната идентичност и култура се споменава от 20% от анкетираните. Солидарността между държавите членки на ЕС е избрана от 10% от анкетираните, което я прави най-рядко избираната ценност, сочи Евростат.
Бъдещето на Европа е неразривно свързано с нейните млади граждани. Техният ангажимент към
демократичните ценности, отвореността към европейската идентичност, активното участие в политическия процес и способността им да се справят с дезинформацията ще повлияят значително на силата и устойчивостта на Европа през идните години.

Информацията и дезинформацията в наши дни

Ако преди няколко десетилетия се приемаше, че четящите на роден и чужд език са по-добре информирани, в наши дни е различно. Информационните канали отдавна не се свеждат само до вестници и списания, радио, телевизия.
Социалните медии изпревариха телевизията като източник на информация и вече са основният източник на политически и социални въпроси за 42% от анкетираните на 16—30-годишни европейци. Телевизията заема второ място (39%), но тя е предпочитана особено забележимо сред 25—30-годишните. Те също са по-склонни да използват онлайн новинарски платформи и радио, отколкото подрастващите на 16-18 г.
Социалните медийни платформи се използват и за информация по политически и социални въпроси на младите европейци, като водещата медия, която те посочват е Инстаграм (47%), следван от ТикТок (39%) и Ютюб (37%). Значително по-назад остават Фейсбук (27%) и X (предишният Туитър), а най-малко се ползва Уотсъп. WhatsApp се използва за информация по политически и социални въпроси от 16% от анкетираните.
Едва 8% от анкетираните твърдят, че не използват социални медии за намиране на информация по политически и социални въпроси.
Младите хора са наясно, че често са изложени на дезинформация. Над три четвърти смятат, че са били изложени на фалшиви новини през седемте дни преди проучването, докато 70% от участниците в проучването твърдят, че могат да разпознаят дезинформацията.
 

В България

Напускат бащиното огнище на 30 г., докато средно за ЕС възрастта е 28 г. и 11 месеца.
Без работа са 16 462 души до 29 г. през декември 2024 г., което е с 2,4% по-малко от ноември и с 10,6% по-малко от декември 2023 г., сочат данните на Агенцията по заетостта.  
У нас почти 15% от младите не са нито трудово заети, нито са обхванати в някаква форма на образование или обучение по данни на Евростат.
За 40% социалната защита, социалните грижи и достъпът до здравеопазване са приоритетни.
45% се чувстват предимно привързани към своята държава и национална идентичност.
49% от младите у нас се страхуват от провал в бъдеще различните му форми спрямо възрастта на анкетираните. В същото време 21% отговарят, че в момента не се страхуват от нищо.
За 45% най-големият страх, свързан с бъдещето, са финансовите проблеми.
Данните от изследването на "Тренд" показват, че 41% от стреса при младите е пряко свързан с образователната система, която се възприема като сериозен източник на натиск.
Ниска финансова грамотност при младите хора вече ги превръща в длъжници в съвсем ранна възраст, става ясно от публикация преди дни в invest-in-bulgaria. Рени Миткова - управител на „ЕОС Матрикс“ (водеща компания за управление на вземания в България, част от германската EOS Group) коментира, че "най-бързо нарастващата възрастова група на задлъжнели е на младежите под 25 г.". Данните сочат, че само за три години младите длъжници се увеличават тройно - от 7,21% 2021 г. на 21,03% към септември 2024 г. Най-голям процент от младежите задлъжняват поради тегленето на потребителски кредити (38,12%), като най-желаната стока, за която задлъжняват, е мобилен телефон – от 12,46% през 2021 г. до 22,51% към днешна дата. Най-много длъжници живеят в София (14,61%). "на карта е заложено бъдещето на децата ни и е добре да ги подкрепим да развият умения да управляват личните си финанси от малки и докато са в семейството, вместо да ги спасяваме от дългове на 30+ години", коментира Миткова.

Нито учат, нито работят

Феноменът не е само с български адрес. Може би страхът за стабилното финансово бъдеще е продиктуван от факта, че немалко млади европейци не са ангажирани нито в обучение, нито в трудова заетост, което ги кара да се тревожат.
С течение на времето преходът от образование към работа става по-сложен. Днес младите хора сменят работните си места по-често и установяването им на пазара на труда отнема повече време, било то по избор или по необходимост. В същото време все повече студенти работят на непълно работно време или сезонно, за да допълнят доходите си или прекъсват обучение, за да работят и съберат пари да се върнат към образование или за да подобрят квалификацията си. Затова и статистиката невинаги е съвсем категорична.
Данните на Евростат за 2023 г. сочат, че 11,2% от 15-29-годишните в ЕС към момента нито учат, нито работят. Не може да убегне от вниманието фактът, че делът на тези младежи е най-малък в Нидерландия (4,8%) - една от страните, в които децата напускат родния дом сравнително рано - на по-малко от 23 г. Най-висок е делът не наработещите и неучещи младежи в Румъния - 19,3%, където децата поемат към самостоятелен живот на 27,7 г.
Целта на ЕС е младите, които нито работят, нито умат (NEET) да са 9% до 2030 г. Най-ниските равнища, които вече са под тази цел са регистрирани в Нидерландия, Швеция, Малта, Словения, Ирландия, Люксембург, Дания, Германия, Португалия. Евростат отчита намаление на дела на тези младежи с близо 5 процентни пункта между 2013 и 2023 г. Добрата новина е, че България е сред първенците в тази класация, като спадът за 10 години е почти 12 процентни пункта. За наше национално успокоение, ръст на NEET, макар и минимален, има в Австрия и Люксембург.
Европейската статистика отбелязва и друга зависимост. Най-много незаети и неучещи са сред хората на 15-29 г. с най-ниско образование и през 2023 г. те са били 12,9% в целия ЕС. Сред десетте държави с този проблем България е с 18,6%, следвана от Румъния (31,5%), докато на другия полюс с 5,8% е Швеция неработещи и неучещи младежи с ниско образование.
И от графиките се вижда, че младите жени са по-склонни нито да работят, нито да учат, отколкото младите мъже. Причините са различни - например схващането, че ролята на жените е в семейството, а на мъжете - да осигуряват семейството чрез работа, работодателите предпочитат да наемат млади мъже, вместо жени, които може да са изправени пред трудности, когато се връщат на работа след раждането, младите жени са по-склонни да имат нископлатени работни места или несигурна заетост и т.н. Например у нас неангажираните в труд и учене жени са около 15%, а мъжете - около 12%, в Румъния съотношението е 25%:14%, а в Чехия - 16%:4%.
 

Европа и младите европейци

Сред младите граждани на ЕС около четирима на всеки 10 имат "много положителен" (12%) или "сравнително положителен" (29%) образ на Европейския парламент, докато 37% имат неутрален имидж. По-малко от двама на 10 анкетирани имат "доста негативно" (11%) или "много негативно" (5%) мнение за Европейския парламент.
Причините на младите хора да не са гласували на европейските избори през юни 2024 г. са:
- други ангажименти (16%);
- липсата на достатъчно информация, за да направят избор (16%);
- не намират подходящ кандидат или политическа партия, която да представлява техните възгледи (15%);
- общо недоверие или недоволство от политиците и политиката (15%).
Най-честата причина да са гласували за конкретна партия или кандидат на европейските избори през юни 2024 г. е, че техните идеи съвпадат с възгледите на респондентите (30%). Втората най-споменавана причина е вярата, че избраната партия или кандидат може да промени нещата (25% от анкетираните). Около 1 на всеки 6 запитани казват, че са гласували за партия или кандидат, защото са чули или прочели положителни неща за тях (17%), партията или кандидатът дава приоритет на въпроси, важни за младите хора (16%).